Водещата на сутрешния блок на bTV даде специално интервю и участва на корицата на списание DIVA в броя за декември-януари месец. Какво стои зад професията на телевизионния журналист, какви са предизвикателствата и възможностите да се предаде точната информация на многобройната аудитория пред екрана, споделя Мария Цънцарова в материала. Избрани откъси може да прочетете тук, а цялото интервю – в последния брой за 2024 година на списание DIVA.

Каква беше 2024-та за теб, Мария?

Първо за мен бяха като две години в една. Като работиш в сутрешно предаване и ставаш през нощта, деня буквално го преживяваш два пъти. Веднъж в ефир, и после, като се събере екипът и започне планирането за следващия ден. Тази година имах много предизвикателства в професионален план. Имаше ситуации, които не ми се бяха случвали до този момент. И по тази линия годината беше пълна с уроци, за които съм благодарна. Едно от най-големите предизвикателства беше да не се поддам на разказа за самата мен – коя съм, каква съм, как е правилно да си върша работата. Някак си, когато успееш да се държиш за принципите и стандартите в професията и не оставяш да те разклащат външните влияния, може да останеш в правия път.

Сигурно отдавна вече си се убедила, че „малка и крехка жена“ съвсем не пази от физическо посегателство. Приемаш ли това като един от рисковете на професията, смятана за една от най-стресовите?

Радвам се, че на никого не му е минало през главата да упражни физическа агресия срещу мен и се надявам, че на никого няма да му хрумне. А риск има във всяка работа. Това, което си мислех, е, че вероятно имам непоносимост към чувства като страх и притеснение и не правя сметки къде е границата на опасност. Не мога да живея по този начин. Затова в нито един момент не е стояло пред мен някакво колебание.

Да смятам ли, че в екип се чувстваш по-комфортно, отколкото сама, както в предаването „Защо, г-н министър?“?

Когато си сам, следваш собствената си логика и реакции. Слушаш събеседника, знаеш, че разговорът ще продължи в посоката, в която го водиш. А когато сте трима на масата, е по-различно, защото е много трудно двама души да реагират в синхрон, да имат едно и също темпо и посока в интервюто. Партньорството в ефир е урок, от който се уча. 

Продължаваш ли да четеш това, което хората пишат до телевизията? Има ли зрителски сигнал, привлякъл вниманието ти, и с какъв знак е той?

Противно на твърденията, че никой вече не гледа телевизия, много хора пишат грамотни призиви за съдействие към нас. Освен имейли получавам и писма, написани на ръка, напечатани на машина, което показва, че хора на всякаква възраст все още търсят помощ, вярват в силата на журналистиката да намира решения. Дори по-късно имам разговор с един кмет, който твърди, че градът му ще загуби единствения си парк заради сделки, сключени от неговия предшественик.

Смяташ ли, че в медиите не се канят хора, които имат какво да кажат, затова тяхна платформа са подкастовете? Ти с кого би искала да говориш?

Кои са тези хора, които си видяла в подкаст, а не си видяла по телевизията? Кой казва, че не се канят хора, които имат какво да кажат? Ние каним всякакви хора. Но всеки поканен калкулира много фактори, преди да приеме или не да се появи на живо в телевизията. Например, в телевизията има ограничено време, в което да разгърне тезите си. Подкастът дава възможност за спокойно разказване, даване на контекст, правене на връзки. Хората преценяват също и кой биха искали да седи срещу тях. Някои са ми казвали Мария, имам нужда да говоря без много въпроси, други искат предварително въпросите, което няма как да стане. Има такива, които просто не желаят да се появяват в големи медии. А за това с кого бих искала да говоря – с хората, които не обичат да дават интервюта, но знаят отговорите за много от ключовите въпроси в обществото ни.

Случвало ли се е да се окажеш неподготвена за разговор с някой от събеседниците, които каните в сутрешния блок? Позволяваш ли си да реагираш спонтанно?

Предварителната подготовка и планът за разговора вършат работа, докато разговорът започне.  Оттам нататък всичко е спонтанно, нямаш опция през цялото време да се придържаш към въпросите, които си подредил предварително. Особено, ако слушаш.  

Вярно ли е, че в телевизията често идват букети за теб? Как тези, които си защитила, ти благодарят?

Букетите само доказват, че живеем във времена, в които хората могат да бъдат и внимателни едни към други и обичат да правят жестове. Интересно е, че тези жестове по-често идват от хора, които са били затруднени с отговорите в нашите срещи, а не толкова от тези, които са се почувствали подкрепени от мен. Преди години, например, направих интервю с един депутат – кратко интервю, от което стана ясно, че той не е напълно подготвен за работата, която трябваше да върши в парламента. И до ден днешен той разказва, че ми е благодарен, защото след това интервю разбрал, че политиката не е за него. Сега има успешен бизнес с ресторанти за здравословно хранене. Той е спортист, приготвя храна за спортисти. Публичното дискредитиране, както го определи тогава, сега е убеден, че му е помогнало да открие най-добрия път за себе си. А доскоро за Коледа получавах замразена яребица от човек, когото съм поставяла в невъзможни ситуации – да защитава не свои, а чужди решения с невероятни аргументи. С ясното съзнание, че отговорите му не могат да оправдаят институцията, която представлява, но с доблестта никога да не прехвърля отговорност върху другиго. И след това –яребици за Коледа. Получавала съм и плетени чорапи за мен, за децата... Наистина имат въображение хората в начините, по които показват симпатия.

Коя от всичките ти журналистически изяви, за които си печелила не една и две награди, смяташ за свое най-голямо постижение до момента?

Тези материали, които са оставили дори и малка следа, и наистина са имали смисъл, си заслужават. Ти ми каза, че за теб най-видимият е за Хелп Карма. Беше труд на много хора. Данните, които показвахме, интервютата с основателите и собствениците на тази фондация, показаха как използват благородни каузи, историите на деца и възрастни с тежки здравословни проблеми за друг тип облаги, различни от това да подкрепят хората в нужда.

Цялото интервю с Мария Цънцарова може да прочетете в последния брой за 2024 година на списание DIVA.

Фотокредит, Диляна Флорентин за списание DIVA.