Водещият на "Тази събота и тази неделя" по bTV е амбициозен журналист и здраво стъпил на земята млад мъж, но не се приема прекалено насериозно. В обширно интервю за последния брой на в-к „Всичко за семейството“, той разговаря с журналиста Пепа Йорданова, преминавайки с лекота от сериозни теми към шеги, както на екран превключва от политика към светски новини.

Как започна годината за теб и екранната ти партньорка Бесте Сабри?

Предаването започна много добре. Имаме си нови поредици, намерения за още. Ели Кънчева ни разказва в "Рестарт" истории на хора, които изцяло са променили живота си. Започна рубриката с Васил Василев-Зуека - пример за човек, който рестартира живота си. Имахме историята на бивш депутат, който в момента е готвач. Колежката ни от спорта Ники Маданска ни разказва всичко любопитно извън успехите и резултатите. Например как жената на Кристиано Роналдо дължи милиони за козметичните си процедури. Алекс Кръстева продължава да ни среща с любопитни двойки и проверява доколко се познават и как любовта им е устояла във времето. А ние с Бесте се стараем да каним в студиото интересни гости, като се опитваме да минем през всичко - политика, икономика, да завършим с култура. Освен това една година вече като водещи ни се отразява, опитът си казва своето. Изграждат се навици. Естествено, има какво още да уча, накъде още да обръгвам в професията.

Зрителите сигурно ти завиждат, работиш само в събота и неделя?

Изобщо не е така. В неделя приключваме и в понеделник започваме да готвим следващия съботно-неделен ефир. Многомного почивка няма. Дори в понеделник и вторник, които са нашият уикенд, с екипа сме в постоянна комуникация, пишем си, чуваме се по телефоните, търсим гости, мислим за любопитни теми. Новините не спят, те се раждат всеки ден. Стараем се да сме готови и ние с най-интересните и важни гости. Така че от понеделник до неделя работим.

То журналист и да почива, не може да изключи.

Абсолютно е така. Знаеш ли, понякога се улавям, че когато си говоря с любопитни хора, веднага си казвам, че крият добра история и може да стане интересен репортаж. Давам пример. Ходихме с годеницата ми Константина през лятото да обикаляме из Пирин планина. Отиваме в село Стара Кресна. На пръв поглед нищо особено. Обаче се разходихме до минералния извор наблизо и там се запознахме с една жена. Казахме й, че търсим приключения. Изненадващо тя ни покани във фермата си за алпаки. Няколко месеца по-късно направих репортаж за нея. Тя има и интересна лична история - решила е да се върне от Германия в България и да развива нещо толкова странно. Така че навсякъде в един момент започвам да виждам истории и любопитни хора.

Имате ли разпределение на ролите с Бесте?

Като ресорни репортери за новините сме се изградили в определени насоки. Аз по-скоро съм по политическите теми, тя - по здравните. Но за тази една година определено успяхме да излезем от тези ресори и ни се налага да разбираме от всичко.

Как се подготвяш за темите, за разговорите?

С четене, много четене. Не е изключение да се остава в нюзрума в петък до 9-10 вечерта. Или рано сутрин в събота да стана в 4 и още веднъж да мина някои неща, които предния ден не съм могъл да довърша от умора. Изградил съм си навик да си изчета сценария, и то на глас. За да ми се раздвижи устата, рано сутрин гласните струни спят. Малко е като при актьорите.

Липсва ли ти работата на терен?

Да, липсва ми. Опитвам се да снимам репортажи през цялото време.
Много ми липсва да съм сред обикновените хора, в студиото малко или много каним популярни лица. Липсват ми личните истории, хората, които срещат всекидневно проблемите на обществото ни. Затова и в последния месец направих два репортажа, които са по сходна теми. За младежите, които трябва да напуснат домовете за деца, лишени от родителска грижа, когато станат на 18 години. Оказва се, че те няма къде да отидат. На 18 и с родителска подкрепа не знаеш какво да правиш с живота си, какво остава за тези младежи. Оказва се, че има междинни жилища, предимно от неправителствения сектор. Помагат на тези, които наистина имат амбицията да се развиват. Търсят им работа, помагат им да си стъпят на краката, дават им подслон за 2 години. Учат ги и на съвсем базови неща - как да си сготвят, как да си пуснат пералнята. Разказах историята на Вълко, който след дома тръгнал по лош път. В момента работи в 5-звезден хотел като хигиенист. Мечтата му винаги е била да има дом и семейство. Сега си е купил апартамент, изплаща го и има две момиченца, близначки. Преди това правих репортаж за трудово-възпитателните училища. И там има младежи, които успяват да се интегрират. Защото ние ги виждаме само през видеа в социалните мрежи как нападат хора в моловете. Липсват ми такива истории, опитвам да ги откривам и снимам.

Как изкуственият интелект ще повлияе на професията ни?

Това е най-големият въпрос. Той и в момента променя професията ни. Внедрен е в много системи на големите новинарски канали. Има изкуствен интелект, който бързо перифразира данни, сумира информация. Ползва се изключително много. Но той не замества журналиста, а само го подпомага в работата му. Сигурен съм, че и в бъдеще ще е така. Няма изкуствен интелект, който да замени репортера, контакта на човек с човек.

Как ти отсяваш истината от лъжата?

Хората трябва да се доверяват на доказалите се медии. Информацията, която идва от традиционните медии, ще става все по-ценна. В интернет има толкова измислици, че не трябва да вярваме на първото нещо. Винаги трябва да подхождаме със съмнение и всяка новина да проверяваме от доказали се източници. Ние си имаме това правило - да я доказваме поне от два независими източника.

Започна още студент във вестник „24 часа", на какво се научи там?

Много научих там, А и Б в журналистиката. Най-вече се научих да пиша. Научих се на истинската журналистика, не реактивност, защото бяхме буквално по 24 часа на работа. И в парламента, и в Министерския съвет съм ходил. По различни теми съм писал. Започнах в отдел „Оживление", правил съм интервю със Стоянка Мутафова. Благодарен съм за възможността да се срещна с такива хора. После продължих като парламентарен репортер. Даде ми и любовта, там се срещнах с Константина.

Как дойде в bTV?

Гостувах преди коледните празници с други колеги от медии точно в „Тази събота". Темата беше какво остава скрито в кулоарите на парламента. Спомням си как разказах за Мика Зайкова. Бях много впечатлен от нея и след като тя откри Народното събрание, отидох при нея с молба да се снимаме. Тя ми каза: Разбира се, щом те влече да се снимаш с баби.
Пазя си я тази снимка. Явно от ръководството на bTV са ме харесали и получих обаждане с предложение за работа като репортер. По-скоро отказах. Но след 2-3 месеца отново ми се обадиха. Казах си, че ако сега не направя крачка и не провокирам себе си, не изляза от комфорта си, може никога да не се случи. Реших да скоча в дълбокото и да видя какво ново мога да науча. Имаше много за учене, определено.

Труден ли беше преходът?

Да, труден беше. Нямах опит пред камера, да не говорим за жива връзка в праймтайм в най-голямата телевизия в България. Беше голямо предизвикателство. Спомням си, че на 6 май трябваше да се включа от Граф Игнатиево от авиобазата. Бях си наизустил всичко. Започнах да си рецитирам и изведнъж блокирах. Присещам се думичка по думичка. 6 секунди не мога да се сетя името на събеседника си ген. Димитър Петров. За ефир това е цяла вечност. Потънах в земята от срам. Тогава разбрах, че наизуст не мога да уча. Още ми стои в главата, но към днешна дата му се смея. През такива трудности минах тогава - да се сблъскам с живия ефир, с белите петна в главата.

А сега като водещ кои моменти са ти най-трудни?

В началото имах трудни моменти, найвече технически. Към коя камера да гледам, да не пропусна нещо на аутокюто, да не сбъркам някоя думичка. Вече поскоро има вълнение, а не притеснение. Казал съм си, че искам да ми е забавно. Опитвам се да си го правя интересно. Вярвам, че когато на мен ми е интересно и за зрителя ще е така.

Може да намерите цялото интервю във в-к „Всичко за семейството“ от дата 13 февруари 2025 г.