Репортерът на bTV Вяра Деянова за истинската журналистика с ум и стил
Едно от популярните лица на bTV застава „от другата страна на микрофона” в интервю за сайта на Съюза на българските журналисти.
Реклама
„Всеки ден съм различна, но се старая да бъда честна.” С тези думи започва интервюто на репортера на bTV Вяра Деянова, която е дълбоко влюбена в професията си на журналист и с много емоция я нарича „най-сладката неизлечима болест”.
Щастлива като съпруга на водещия на „120 минути” по bTV Светослав Иванов и майка на едно удивително дете, Вяра споделя откровено за себе си: „Аз съм човек като всички останали, който има куража да може да оцелява в днешна България.”
Репортерът на bTV не обича провокативните въпроси и кресливата журналистика, нито тази, която цели питащият да бъде на по-преден план от самия интервюиран. Вярва, че е изключително важно журналистът да отвори сетивата си, когато интервюира някого, и да не прекалява с предварителната подготовка, защото тя убива най-важното - любопитството. А от него, според нея, се раждат най-хубавите въпроси. Пази се и от това да се интересува само от определен тип хора или да има определен ресор, защото вярва, че това унищожава живата журналистика.
Вяра Деянова обича „чистата, умна и прецизна журналистика”. Старае се да влага ум от първата буква до последната точка. Но също така и стил, защото шарената, креслива и полярна журналистика става все по-застъпена, но според нея тя няма нищо общо с истинската професия на журналиста.
На въпроса дали я влече към стола на водещия репортерът на bTV отговаря, че за нея воденето на предаване не е самоцел, нито следващата й стъпка в кариерата. Определя го като престижно и интересно начинание, но не и като нещо, което самоцелно дава адреналин. Ето защо в момента се е посветила на интервютата. Любопитна е и към снимането на документални филми. Писането обаче остава най-големият път в журналистиката, по който още няма смелост да поеме.
Журналистката е категорична, че никога не би направила репортаж, който да бърка дълбоко в личния живот на хора, които не са си дали съгласието си за това. „Така наречената жълта журналистика го прави и си слага тежък грях, който аз не бих искала да съдя и коментирам, но той оставя кървави следи върху хората, чийто живот е обект на тази журналистика”, казва тя.
Репортерът на bTV споделя и че винаги ще бяга от определението „звезда”, докато упражнява журналистическата професия. От друга страна, благодари на всички, които я наричат „бялата лястовица на bTV”.
Връща ли се към героите от своите интервюта, за да разбере какво се е случило, след като е поставила точка на разговора с тях? Какво би я накарало един ден да захвърли журналистиката в шкафа? И как съжителстват със Светослав Иванов като журналисти в една медия? Вижте целия материал в сайта на СБЖ.
