Станимира Атанасова преследва истината, за да променя хората
Най-добрата млада спортна журналистка в света иска да разказва истории, с които да вдъхновява и себе си, и зрителите
Реклама
В годината, в която Международната асоциация на спортните журналисти (AIPS) чества своя 100-годишен юбилей, bTV Media Group се нареди сред най-добрите и най-значимите медии на планетата в новото хилядолетие в областта на спортната журналистика. Журналист от спортната редакция на bTV бе избран за най-добрият млад спортен репортер в света за 2023 г. под 30-годишна възраст. Станимира Атанасова спечели престижната статуетка на специална церемония на AIPS в Санта Сузана, Барселона, за нейната трогателна история "Писмо до теб".
Станимира Атанасова даде интервю за Пепа Йорданова от в-к „Всичко за семейството“. Пред нея, младият журналист на bTV говори за трогателната история, за мястото на журналистиката в спорта и за своите лични амбиции и цели.
"Писмо до теб" е изповедта на един от най-добрите български баскетболисти на колички Персиян Еленков. Преди 5 години той едва оцелява в тежка катастрофа, губи крака си, но е спасен от неизвестен мъж, който му оказва спешна помощ. В "Писмо до теб" Персиян търси своя спасител, а Станимира и операторът Борис Пинтев разказват историята му в предаването "120 минути". Един час след излъчването спасителят се обажда: "Добър вечер, мисля, че търсите мен."
На телефона е д-р Светлин Цонев. Журналистката снима продължение на историята и представя лекар с огромно сърце. Д-р Цонев живее 5 години с чувството на вина, че не е успял да спаси онова момче. Не го търси, защото се страхува, че не е оживяло.
"За историята на Персиян знаех много преди да я разкажа. Около година стоеше написана в един тефтер с идеи за репортажи. Не знам защо толкова дълго съм отлагала. Много силно обаче вярвам, че неслучайно точно миналата година през март разказах тази история. Трябвало е да се случи в този момент, за да има тази изключителна развръзка. История, след която вече нищо не е същото. Много по-хубаво е", споделя журналистката пред "Всичко за семейството".
Въпросът какво е било най-трудно при репортажа я връща в дните, в които мислела как по най-добрия начин да разкаже за Персиян. "Дни наред мислих къде точно да заснемем "Писмо до теб". Исках освен силното послание на Персиян и кадрите да бъдат не по-малко силни. Виртуозната работа на оператора Борис Пинтев надмина всички мои очаквания. Разказах историята без моя глас, исках Персиян сам да говори на зрителите. Това обикновено е голямо предизвикателство. Трудностите продължиха и при монтажа. С Николай Раденков на няколко пъти монтирахме, след това не ни харесваше музика, подредба на кадри, началото. В един момент просто го усетихме. Знаехме, че това е нашето начало. Поради различни причини историята няколко пъти пада от ефир. На моменти дори губех надежда. Все едно не трябваше да мине. А то какво бил подготвил животът", диви се журналистката. Искала да има продължение на историята, но не вярвала да се случи. Мислела, че спасителят е направил своя избор да не се разкрива. "След като репортажът мина, чувствах празнота.
Много е странно, но понякога толкова силно искаш една история да достигне до хората, че когато се случи, се питаш: "Това ли беше? И сега?". Спомням си много ясно как прочетох съобщение от Персиян: "Имам чудни новини за теб. ОТКРИХ ГО. По-точно той ме откри". Спасителят си имаше име - доцент Светлин Цонев. Чудото се случи. Да, звучеше като добре подготвен сценарий на филм, но не - беше история от живота", вълнува се още репортерката.
Често си напомня думите "Успяхме! Да, наистина успяхме!" Очите ѝ продължават да се насълзяват. Не може да опише колко много я променила тази история. "Персиян и Светлин ме направиха по-добър човек. Накараха ме да вярвам още повече в доброто. И най-вече в чудесата. Те са навсякъде около нас. Сигурна съм! Но това беше и една малка победа за самата мен, защото се убедих, че има смисъл в нашата професия! А най-голямата победа е, че днес ние сме приятели", разкрива тя.
Не знае дали някога ще разкаже по-силна история. Подобно нещо се случва веднъж в живота. Вложила цялото си сърце, имало и сълзи, и много щастие, и чудеса. "Мисля, че именно това докосна толкова много хора по целия свят. Тази история не оставя никого безразличен. И знаете ли, тя е писмо до всеки от нас: нека правим малки добрини, нека правим света по-добро място", призовава Станимира.
Спортната журналистика обичайно не предполага разказване на човешки истории. Но неусетно през годините тя някак превърнала това в свой почерк. Обича журналистика, която гони истината, в която има доблестта да задава важните въпроси.
"Зад всяко постижение, зад всеки провал, се крие човек. Повярвайте ми, много малко репортажи за резултати и постижения помня. Помня хората и очите им, помня всеки разказ за силата на духа, защото те са променили мен самата. И то така, че мирогледът ми за живота става различен", споделя младата жена.
Цялото интервю може да прочетете във в-к „Всичко за семейството“ от 30 май 2024 г.
