Репортерът Светослав Иванов и операторът Валентин Василев отговориха на вашите въпроси във връзка с едно от най-горещите международни събития от последните дни, в чийто център попаднаха.

Колко горещо е в Близкия Изток?
Светльо: Много горещо – от 62 г. там времето не се е променяло. Но събитие като това, на което станахме свидетели с Вальо, със сигурност покачва градусите, тъй като подобни събития създават перспективи за увеличаване на напрежението. Например след атаката на израелските командоси се заговори веднага за създаването на нови флотилии, но вече не с хуманитарна цел, а с политическа. Израел трябва много добре да помисли как ще реагира, защото знаем организаторите на тези флотилии какъв тип конфронтация търсят.

Бяхме много изненадани след този рейт на израелските командоси срещу тази флотилия – безапелационен, безкомпромисен рейт, не вярвахме до последно, че това ще се случи, защото ако наистина това беше провокация, Израел се хвана и всъщност загуби, както загубиха и палестинците, до които не стигна хуманитарната помощ. Както загуби и Турция като хвърли огромна сянка на съмнение върху мотивите за участието си в тази иначе хуманитарна мисия.

Вальо: На много малко хора може да се случи такова нещо – да видиш срещу теб тежковъоръжени как нападат. В същото време ние със Светльо си вършим работата на метър и половина до тях. Това е един голям екшън, в който ти си участникът.

Най-лошото е, че нашият труд е дотук – да се надяваме, ако може, да ни върнат всичко. Защото не може да се види обективната гледна точка. Ако ни върнат материала, ще видят всички какво е.

Вярно ли, че израелските командоси са били въоръжени с пушки за пейнтбол?
Вальо: Имаше шест командоси, които бяха с пушки за пейнтбол – те са за сплашване. Имаше хора от нашия кораб със следи от тях – червена, зелена, жълта боя. Но другите си бяха абсолютно истински.

Как ще коментирате ситуацията на турския кораб, където командосите са били нападнати от голяма група хора, въоръжени с бухалки?
Светльо: С изземването на касетите на всички журналисти Израел прави лоша услуга на себе си, защото започва едно избирателно гледане на кадри и изпращането им по световните медии. Кадри, вкарани в удобен контекст, който да служи за пропагандата на тази държава. Наблюдаваме израелска и турска пропаганда – няма я умерената гледна точка, тъй като нашият филм би хвърлил камъни в градината дори на организаторите. Когато умереният поглед липсва, тогава се хвърляме в крайности. Всеки умен човек си дава сметка, когато гледа тези кадри, че те използват за пропаганда. В интерес на истината е да получим тези кадри обратно. Израелският посланик се ангажира с това да ни ги върнат, все още очакваме и се надяваме.

Чувствате ли се употребени? Бяхте ли наясно с рисковете?
Вальо: Не, не се чувствам така. Ние бяхме там, за да отразим самата хуманитарна акция.

Светльо: Един журналист не може да бъде употребен. Заминавайки в Близкия Изток или друга гореща точка на света, журналистът си дава ясна сметка за рисковете, които крие едно евентуално пътуване. На нас с Вальо това не ни е първото ходене по тези земи. Ние сме правили филм преди шест месеца за разделителната стена на Западния бряг между израелци и палестинци.

Вальо: Имаме забрана да върнем там, но ако е интересно и работата позволява и ако ни отменят забраната, с удоволствие бих се върнал. Защо не.

Светльо: На такива места трябва да има журналисти, защото това са важни събития. В това събитие беше заложен голям заряд, без да предполагаме, че ще се стигне до толкова кървави събития.

Кой губи най-много?
Светльо: Губят всички страни по този казус. Израел – заради безапелационната намеся, губят палестинците, които остават стегнати в обръча на правителството, ръководено от терористичната група "Хамас" и до тях хуманитарна помощ не стига. Губи и Турция заради тази сянка на съмнение върху мотивите в участието в мисията. Губят и САЩ, тъй като те в момента са между чука и наковалнята – не знаят чия страна да заемат – на своя традиционен съюзник в региона Израел или на своя най-близък съюзник в НАТО – Турция, държавата, която има най-силната армия в региона благодарение точно на Вашингтон.

Това е война и ние не можем да заемаме страна. Конфликтът може да бъде разрешен само по един начин – международната общност трябва да се намеси твърдо и категорично с някаква схема, предложение, план, който да се следва сериозно.

Със сигурност ще има и нови събития като това, което се случи в Средиземно море. Сега е време за действие – и на ЕС, и на ООН, и на САЩ. Трябва да действат бързо, заедно и категорично.

Това, което видяхме, е, че флотилията беше натоварена изцяло с хуманитарни стоки – сглобяеми къщи, колички за инвалиди, строителни материали. Това беше на гръцкия хуманитарен кораб, не знаем какво е имало на другите кораби, но не вярваме организаторите на тази флотилия да са толкова глупави и да превозват оръжие при положение, че на борда е имаше толкова много журналисти.

Защо е имало толкова много активисти на борда на турския кораб? В тях ли видяха заплаха?
Светльо: Движението Free Gaza – Брюксел закара само преди четири месеца 50 евродепутати в Ивицата Газа, но на борда нямаше журналисти и активисти. Вероятно това (активистите на турския кораб) е станало причина за категоричния отговор, тъй като отношенията между Турция и Израел се изострят с всеки изминал ден.

Турция в момента е като официален представител на палестинската кауза, което печели точки на Ердоган в целия не арабски, а в целия мюсюлмански свят, измествайки Иран. Според мен Турция и Иран не играят заедно – това е една борба за надмощие, в която Турция ще има все по-голям превес, защото тя е мюсюлманска държава, съставена от сунити, а сунити са 90% от мюсюлманите по света.

Сега си давам сметка, че ако тази флотилия беше влязла, водена от кораб с 600 турски демонстранти, тогава това щеше да бъде възприето като турска победа, тоест Турция пробива блокадата на Ивицата Газа, не хуманитарната помощ. Затова казах, че политическото ядро на тази хуманитарна мисия измести хуманитарното ядро.

Къде стана нападението?
Вальо: Стана в извън териториални води и това беше лошото. След като ни бяха превзели, осем часа плавахме до териториалните води, до Израел.

Какво беше отношението след това?
Вальо: На самия кораб отношението не беше грубо. Но със слизането вече стана много зле. Отношението беше като към престъпници. Разпити – около два часа, след това в полицейски коли, бронирани, не заеш къде отиваш, никой не ти казва. На кораба ни обясниха, че ще ни чака чартър, за да ни извози към Атина. Разделиха ни със Светльо в полицейската кола и след това никой нищо не знаеше. На Светльо му казали, че съм в България, аз от моята килия помолих да го докарат при мен – никакъв отговор. Помолихме за вода – няма вода.

Какъв е денят след "червената нощ" в Средиземно море?
Светльо: Ако продължим метафората, денят е все толкова горещ, дишането е все толкова трудно и напрежението във въздуха е все толкова тежко.

Вальо: За мен това няма да се повтори.

Да очакваме ли филм?
Вальо: С надежда. Материалът като се върне, много хора ще видят какво е било. Все пак седем касети не е малко.