Ванина Недкова: Ако си на мястото си, работата не тежи

Реклама

Репортерът на bTV Новините Ванина Недкова определя политиката за своя страст и призвание и е убедена, че всичко в живота ни е свързано с нея. В началото на юли месец Ванина замести Златимир Йочев като водещ на сутрешния блок. Приема го по-скоро като оценка за работата си, а не като стрес. В интервю от 27 юли за в-к „Всичко за семейството“, Ванина разказва за своето израстване в професията, както и за ролята на политическия репортер.

Какво беше предизвикателството да водите сутрешния блок?

Странно усещане, много различна работа. Когато говориш пред камера за новините, е едно, когато влезеш в студио, там водите са дълбоки. Преди не съм била водеща, а сега трябваше да водя два часа и половина сама. Дори по закона на Мърфи нямах никаква политика в първия ефир, което е моята тема, ами бюджет, военна помощ за Украйна, летни вируси. Радвам се, че всички са много доволни, което е важното. Аз винаги съм самокритична и си мисля, че е можело по друг начин да станат някои работи. Осъзнавам, че е трудно да влезеш и да го направиш брилянтно.

Явно е съвсем различно?

О, да. Когато си на жива връзка, сте само ти и операторът. По никакъв начин не усещаш студийното притеснение, което по принцип е голямо. Камери, завъртания, обръщания - това е нещо много различно. А и в крайна сметка, като си в студио, си само ти, ти си караш влака, както се казва. При жива връзка и да запънеш, и да забравиш някоя дума, винаги може да благодариш и да подадеш към студиото. Винаги има кой да те извади от ситуацията, каквото и да стане. Може да ти се кашля, да ти се киха, да ти прималее, всичко може да ти се случи. Динамична работа е. Тогава имаш план Б. Когато си сам в студио, кой ще застане да води, вместо теб? Нямаш този вариант за изход.

Как протича подготовката ви за работа, сигурно трябва непрекъснато да следите новините?

Да, така е. То е непрестанен процес. В един момент ти става начин на живот, ежедневие, не ти се струва, че е работа. Друг човек едва ли би си казал: "Сега трябва да седна да прочета за бюджета". А при нас - репортерите на терен и особено политическите, е съвсем различно. Засягат се много теми - един ден се гледа бюджетът, друг ден здравното осигуряване или законът за съдебната власт. Много теми, много ресори и ти трябва да си подготвен. А за да си подготвен, трябва да не ти убягва нищо от информационния поток. За да може да си в час с нещата.

Това означава ли, че и при почивка следите новините?

Да, задължително. Сега е една идея по-лесно със социалните мрежи, защото там веднага намираш отзвук. Много рядко можеш да си позволиш да се изключиш. Дори да изключиш, после си е за твоя сметка, трябва да наваксаш. Изпуснеш ли нишката, се чувстваш неуверен.

Не е ли много изтощително?

Не е неизтощително, но няма да го кажа и като нещо с негативен знак. Когато ти е интересно, когато те вълнува, то е част от ежедневието ти. Уморява, имаш нужда от почивка, но в никакъв случаи не ти тежи. Може би това е определението. Изисква жертви, концентрация, отделено много време, но просто не ти тежи, ако си на мястото си. Ако това не е твоето, би било наистина унищожаващо.

Как избрахте журналистиката?

Винаги съм знаела, че това искам да правя. Още от дете. И то винаги съм знаела, че искам да е политика. Били са ми интересни политически предавания, церемонии за 3 март, президент. Наясно съм била от рано, че това е моето призвание. Затова не съжалявам, че съм избрала този път.

Получава ли студентът по журналистика достатъчно увереност?

Не, в никакъв случай. Намекнах го. Ако разчиташ да те приемат журналистика, да си ходиш на лекции с учебниците и тетрадките и да си мислиш, че някой ще дойде в края на четвърти курс да ти каже "Ела сега тук да станеш репортер, водещ, продуцент, защото ти вече всичко знаеш", няма да се получи този номер. Ако мога да го отправя и като призив: който иска да я работи тази професия, трябва да знае, че не става лесно. Търси се стаж и се започва от малко. И като заплащане, и като ранг. С повече работа, отколкото ти се струва нормално. Само така става, поне при мен така се случиха нещата. Имам 10 години натрупан опит, преди да ме поканят в bTV. Пак повтарям - със сигурност репортерството се учи на терен.

Там ли се чувствате най-уверена - в репортерството?

Да, уверена съм като репортер, но човек трябва да се развива. Да излиза от обичайното и добре познато, в което вече е придобил самочувствие. Затова съм благодарна за шанса да опитам какво е да си и водещ. Като водих студиото на последните избори, ми бяха провокирани други рефлекси, други емоции, други знания бяха нужни. Поставя те в ситуация да не знаеш как да реагираш. Точно това те учи.

Какво пречи на българската журналистика да има по-висок рейтинг сред обществото?

Много са нещата. Едно от тях е отношението на политиците към медиите. Опитите за влияние върху тях. Подценяването, смятането, че когато дадеш интервю, правиш услуга на медията. А не си даваш сметка, че медията прави връзката ти с избирателя, от когото утре ще потърсиш подкрепа. Имаме си една черта в народопсихологията ни - да сме малко по-критично настроени. Не с цел да подобрим нещата, а с цел просто да критикуваме.

Кой е вашият начин да отсявате истинските новини?

- Първо се доверявам на източници, които са проверени. Не се поддавам на опити за внушение и манипулации, за да не стана техен проводник. Винаги добавям доза критичност и проверявам информацията. И задавам въпросите, които първи ми хрумват като човек. Това обикновено са въпросите, на които зрителите искат да разберат отговорите. Всички сме част от едно общество.

Каква е вашата рецепта за успех?

Да си върша работата с удоволствие, желание и отговорност. Много важно за мен е да зная във всеки момент каква голяма отговорност нося. Защото ти влияеш на общественото мнение, създаваш тенденции, разваляш тенденции. Просто трябва винаги да знаеш, че това, което казваш, има значение за някой човек или за група хора. Трябва да си отговорен. Това е много важно. И да си готов за работа. Примерно сега си на рожден ден, нещо става и хукваш.

Няма как, ама защо, ама не мога! Така не се работи в тази професия. Довечера съм на годишнина на приятелка, но ще отида с лаптопа. Като свърши емисията, трябва да се направи преглед за утрешното предаване.

Какво ще е успех за вас?

Да не губя желанието и удоволствието от работата си. Да чувствам признание от работодателите, колегите, приятелите, родителите, зрителите, от всички хора, които имат отношение към това, което правя.

Цялото интервю може да прочетете в новия брой на в-к „Всичко за семейството“.