За bTV

Владимир Карамазов: Как така Карамазов?

Аз не съм много ексцентричен, но понякога ме обземат едни луди бесове и пощурявам, признава актьорът в специално интервю за Survivor.btv.bg

Александров беше пубертетчето, човекът, който все още имаше някакви мечти в главата и искаше да бъдат осъществени, а Карамозв може би е вече човекът, който е постигнал част от своите мечти. Вече съм по-улегнал по някакъв начин.

Преди много хвърчах из облаците - струваше ми се, че всичко можеш да постигнеш много лесно. След това се ударих в няколко стени и разбрах, че животът не е чак толкова лесен. Станах по-търпелив, по-умерен, повече се сдържам. Преди бях по-разхайтен. Но това са ми етапи от живота. Иначе аз съм си аз. Не съм се променил кой знае колко драстично. Карамазов се появи, след като станах актьор.

Историята на псевдонима

Бях подложен на ужасни подигравки в продължение на една-две години от моите приятели за Карамазов. Съжалявах 300 млн. пъти, но хубавото в България е, че всяко чудо е за три дни. Като мине един период от време, всички вече забравят и на никого не му прави впечатление.

Мислех, че хората ще ме намразят жестоко, защото като си помислим - това е голяма кретения. Как така Карамазов?! Не съм участвал в създаването на този псевдоним, направи го режисьорката Лилия Абаджиева. Но ако исках да си измисля някакво име, нямаше да бъде Карамазов. Това също е едно от нещата, които ме научиха, че каквото и да се случи, отминава.

Може би най-близо да мен е Митя Карамазов - той е по-така, ексцентричен. Аз не съм много ексцентричен, но понякога ме обземат едни луди бесове и пощурявам, но вече наистина е по-рядко. Иначе съм играл Альоша.

Център на компанията

Моят кръг от приятели е много малък. Моите приятели си правят големи шеги с мен, постоянно си правят смешки на мой гръб и по този начин може да се каже, че съм център на компанията. Защото наистина изпадам в някакви депресии, постоянно нещо се панирам, абе, не съм много нормален човек, и те тези неща ги запомнят и с времето ми се подиграват.

Село, къща, кола

Доста време не карах кола, но казах, че трябва и изкарах книжка преди пет години. И от тогава имам кола. Село нямам, за съжаление. Едно време децата си ходеха през лятото на село, а пък аз не можех.

В момента

Приключих с репетициите за "Вишнева градина" и до следващите репетиции имаме двама месеца, през които само ще играя, което е страхотно за мен, защото ще мога да се наспивам сутрин. За "Вишнева градина" ме грабна срещата с Крикор Азарян. Той е човек, който е най-достойният и най-ценният за българския театър в България и актьор да работи с Крикор Азарян е да мине още един път ВИТИЗ. И затова за мен беше изключително важно.

Цялото интервю - видео и текст, вж. в Survivor.btv.bg