Владо Карамазов: Театърът не влезе, а направо връхлетя живота ми
Харизматичният актьор е посланик на второто издание на "Нощ на театрите"
Реклама
ПЪТ-е-шест-в-e-н-и-к и в живота, и в театъра, за когото пътуването е не само предизвикателство, но и призвание. Трудно му е да стои на едно място и затова непрекъснато работи. Творческите му ракурси обикновено са съ-път-ствани от широко амплитудни състояния: от изгарящ драматизъм през откровена чувствителност и не-предначертано съ-пре-живяване до смях през сълзи и мистична интуитивност. Той е едновременно наблюдение „отвън” и мислене „отвътре”, текст и под-текст, различност и динамичност, енергия и съзвучие, тук-и-сега и там-и-някога …
Всичките му театрални случвания са шедьоври … „Ревизор”, „Идеалният мъж”, „С любовта шега не бива”, „Сирано дьо Бержерак”, „АРТ”, „Спанак с картофи”, „Рибарят и неговата душа” са само част от сценичното му житие.
Когато го поканихме да стане посланик на втората "Нощ на театрите" в едно не-случайно време и не-обичайно пространство, без грам колебание се съгласи, защото „театърът е този смисъл, който трябва да докосне възможно най-много души и да стигне до повече хора”.
Как „влезе” театърът в живота ти: през главния вход, през задната врата, през прозореца или през комина?
Театърът не влезе, а направо нахлу и връхлетя живота ми. И то … директно през главния вход … и то, така че до ден днешен е дълбоко в душата ми и едва ли някога ще излезе оттам.
Дълъг ли беше пътят до театъра? Имаше ли препятствия и трудности?
И да, и не. Трудностите бяха при кандидатстването, защото не успях да вляза в класа на проф. Азарян, а в другия клас. Затова кандидатствах в специалността „Aктьорско майсторство за куклен театър”, където бях приет на едно от първите места. Година след това се преместих в класа на проф. Сейкова. После сякаш всичко се подреди и беше „по мед и масло”. Още в деня на дипломирането ми Иван Добчев ме покани за главна роля в Народния театър, а малко по-късно в същия ден ме назначиха на щат в същия театър. В един ден се случиха две много важни за мен неща, които пред-определиха и в някаква степен пред-начертаха моя театрален път.
Какво е за теб театърът?
В-С-И-Ч-К-О и ВСИЧКО. Това е нещото, което обичам и винаги ще обичам безрезервно. Нещото, което съм искал, искам и ще правя цял живот. Най-голямата ми сбъдната мечта.
През годините променяше ли се усещането ти за театъра?
Разбира се. Колкото по-зрял ставам в професията, възгледите ми за нея се променят. Изменя се вкусът, започнах да се интересувам, да виждам и да се стремя към различни неща. Защото колкото повече опознавам театъра, толкова повече искам да надграждам театъра в-и-чрез-себе-си. Точно това е най-хубавото на театъра: развитието, търсенето и предизвикателството.
Спомняш ли си емоцията от първото представление?
Първото представление беше най-вълнуващото, най-емоционалното и най-страшното. После нещата станаха по-овладяни и притеснението постепенно изчезна. И остана само насладата от това как ще си направиш ролята за конкретното представление и дали ще можеш да отидеш по-далече от предишния път.
Каква магия се крие в театъра?
Не знам. То затова е магия…
Броил ли си всичките представления на сцена, които са ти се случили до този момент? Колко са?
Без да съм проверил в архива се сещам за 30-ина…
Как „се намираш” с ролите, които играеш в театъра? Търсиш ли ги или си ги пожелаваш?
Всеки път е различно. Понякога се случва аз да ги търся, особено през последните години. Те ме намираха през първите 10 години.
Имаш ли „театрални страхове” и как ги преодоляваш?
Вече нямам. Времето помага на нещата да си дойдат на мястото, преодолява страховете или може би ги трансформира в други усещания. Първият етап в развитието на един актьор е най-труден. Тогава трябва да намериш точно своето място в безкрайното театрално пространство. Онова място, в което и където си себе си и правиш изкуство, което е част от теб и те удовлетворява. Аз вече намерих това мое място.
Кое е най-голямото и най-свято „нещо” за теб в театъра?
Работата върху драматургията. В пиесите има толкова много истини, че всеки път, когато работя върху голям текст, винаги откривам нещо ново за живота и за себе си.
Кръсто-ПЪТ-ен човек ли си?
Мисля, че да.
ПЪТ-ешествията ти в театъра промениха ли те? Как?
Да. Промениха ме. Професията е мъдра и ме среща с мъдреци. Било то автори или режисьори. Всеки път, докосвайки се до тях, аз взимам по малко от всеки за себе си. И като сложим натрупаните през годините театрални пътешествия мисля, че промяната е наистина голяма и то към добро.
Защо стана посланик на "Нощ на театрите"?
Всяко ново нещо е много хубаво. Аз искам и се стремя да правя нови неща. Така е по-интересно и по-смислено. Затова се съгласих да стана посланик на тaзи международна инициатива. Сигурен съм, че приключението ще е незабравимо, вихрено и много емоционално за всички!
Къде ще си в нощта на театрите?
Естествено на театър. Или ще играя, или ще гледам. А може би и двете…
