Г-н Маринов, вие сте журналист на bTV, вече и тв водещ. Има ли рецепта за успех на един водещ на предаване в електронна медия?

Все още разучавам рецептата. Със сигурност в нея е залегнало голямо количество предварителна подготовка. Вероятно за някои зрители изглежда лесно отстрани, но зад всяко предаване стоят десетки часове четене и подготвяне за разговорите. „Тази събота и неделя" е предаване, в което представяме всичко важно, любопитно и актуално, което в рамките на едно предаване може да премине през политика, икономика, земеделие, медицина и да завърши с астрономия. По всички тези теми е нужна добра подготовка. За момента това съм записал в моята рецепта. Опитвам се да добавям и щипка настроение.

Можете ли да определите процентно изграждането на един водещ?

Ще започна от опита, защото той е важен, но никой не се е родил научен. Той има своята добра, но и лоша страна. Хубавото на опита е, че се трупа и носи увереност, която е особено нужна пред камера. Лошото е, че опитът може да те доведе до праволинейност. Така че само той не е достатъчен. Трудът е 99 процента от работата. Останалото е 0,5 процента талант и останалите 100,5 процента са чиста доза любопитство. Това е моята формула. Така в тази професия се влагам на 200 процента.

Кой разговор в „Тази събота и неделя" до момента е бил най-впечатляващ за Вас?

Във всеки разговор и среща с гост в предаването ме води на първо място любопитството. Така че намирам по нещо впечатляващо във всеки събеседник. Дори при интервюто ми с Мистър Панорама - Иван Гарелов, той ми подписа последната си книга с посланието: „На Митьо Маринов-любопитния." Следя с надежда и отправям своите пожелания за здраве на господин Гарелов. Силно се впечатлявам от историите на хора идеалисти, мечтатели, които някои дори биха нарекли „луди". Такъв пример е историята на Младенка Пенчева, която избира да живее в Пирин, на 3 километра от най-близкото село, пред живота си в Германия. Разказах историята ѝ в репортаж, който озаглавих: „Раят на алпаките". Младенка, или както всичкия наричат Мими, напуска уредения си живот в Бавария и създава първата у нас ферма за алпаки. Тя се намира в близост до село Стара Кресна. Иска да създаде място, където пухкавите животни да терапевтират деца и възрастни. Да произвежда вълна от алпаки, а освен това отглежда и плодове и зеленчуци. Ето такива истории ме впечатляват.

Всичко във Вашия живот изглежда така, все едно се случва по много лек и естествен начин. Имали ли сте тежки моменти?

Изненадан съм, ако така изглежда. Нищо не се случва, за жалост, със завидна лекота. Зад всяка крачка в работата се крият много усилия, компромиси, лични лишения. От постоянните отсъствия заради работа, командировки или други работни ангажименти пропускам ценно време с най-близките ми хора и жената до себе си. Виждам, че и те страдат, но съм безкрайно благодарен за подкрепата, без която ще е още по-трудно.

Кои са нещата, заради които сутрин може да скочите спал-недоспал от леглото и да ги вършите с голямо удоволствие?

Журналистиката е сред тези неща. Харесвам си работата и бих станал спал-недоспал, за да отида на „мястото на събитието", както се нарича на медиен език. Има един сладък адреналин от това да си там, където сега са съсредоточени всички погледи. Случвало ми се е да ходя на места, от които отразяват други колеги, само за да се докосна до историята и събитието.

От какво сте изкушен?

От приключения. Да посетя ново за мен място, да опитам характерно за района ястие, да науча нещо любопитно и всичко това да е заедно с моята любима Константина. Времето, прекарано с любимия човек, винаги е изкушаващо. Именно на едно такова приключение се срещнахме съвсем случайно с Мими, която отглежда алпаки в Пирин. Нещото, което винаги носи доза приключенстване, е моторът. От няколко години съм моторист и веднъж направихме с приятелката ми обиколка на част от Южното ни Черноморие. Така след няколкостотин километра и десетки килограми оскъден за лятна почивка багаж попаднахме на „българския Ню Орлиънс"— Ченгене скеле. Това красиво рибарско селище на двайсетина километра от Бургас е като извадено от южняшки роман. Навярно именно заради това в началото си има паметник на Стайнбек, а една от улиците носи името на повестта „Улица „Консервна". Някои от жителите се шегуват, че се нарича така, защото често имали само това за ядене. Като се отиде там обаче, не се ядат консерви, а винаги прясна риба. Има две заведения, в които предлагат много вкусна рибена чорба.

Кога имате нужда от моментно спокойствие?

Няма точен момент. Опитвам се да си го създам. Обикновено моментът на спокойствие е придружен с много хубава книга и много лошо време навън. В последната година и половина намерих голяма доза спокойствие и в докторантурата, която следвам. Тя е на тема „Изкуственият интелект в журналистиката". Много актуална и бързоразвиваща се тема, а това да се заровя в книгите и последните проучвания, ме увлича все повече. Пиша статии и представям доклади, свързани с изкуствения интелект. Колкото и парадоксално да звучи, това е още един ангажимент, който ми отнема свободно време, но ми носи много спокойствие. Може би защото научната работа изисква много уединение, а то неизменно е придружено от спокойствие.

Цялото интервю с водещия на уикенд блока на bTV може да прочетете в седмичния брой на в-к „Пенсионери“ от 21 август 2024 г.