Как ще се развие образът на Рая Макавеева в криминалния сериал „Алфа“ и смята ли да се завърне за постоянно в България, са част от темите, за които разказва младата актриса Валентина Каролева в интервю за „24 часа“.

Малка част от него можете да прочетете тук, а сериалът можете да следите вече всяка неделя от 21:00 ч. по bTV Action.

Г-жо Каролева, съвсем наскоро тръгна сериалът "Алфа", в който влизате в образа на Рая Макавеева - това е една от главните роли. Явихте ли се на кастинг? 

Да явих се на кастинг! Боряна Братоева (кастинг режисьорката на сериала) е споделила на Юли Костов, който е и мой агент, че търси хора за нов сериал и той ѝ предложил моето име. След това Юли ми се обади, за да си изпратя кастинг на запис и скоро след това ме викнаха и на живо да ме видят.

- Как се подготвихте за нея, трудно ли е да влезеш в света на криминалиста? 

Ами в случая повече се отдадох на това да усетя коя е Рая, как да бъда най-вярна за характера на героинята, а по линия на нишката с криминалистиката по скоро се доверих на знанията си от други филми и сериали, които съм гледала. Обожавам този жанр и съм гледала всички сериали и документални на тема серийни убийци.

Също четох и малко от лекции по криминалистика някакви неща.

- Може ли да издадете съвсем малко как ще се развие персонажа на Рая? 

Ами то вече се усети след втори епизод, че Рая има минало, което се опитва да забрави и да натъпче някъде дълбоко в себе си, но не успява. Мога да кажа, че тя е по чуствителна от това което показва, опитва се да бъде много силна, но понякога емоциите ѝ я спъват.

- Случаите, които Максим Ръсен (Стефан Вълдобрев) ви дава да разгадаете реални ли са или са измислени от сценаристите? 

Мисля, че са по скоро измислени. Със сигурност са базирани на някакви реални, но мисля че има добавени и художествени интерпретации.

- Заедно със семейството ви живеете в Лондон. Как успяхте да съчетаете снимките на "Алфа" с грижите за двете ви деца? И те ли дойдоха в България с вас? 

Не беше много лесно, особено за мъжа ми, който трябваше да пътува често до България, за да ни вижда. Аз се преместих в София за 5 месеца заедно с двете деца и всеки снимачен ден си беше голяма организация, кой кога кой гледа и взима. Смея да твърдя, че освен актриса в този период бях и project manager (смее се).

- Със сигурност сред най-ярките ви изиграни образи до този момент е този на майка ви - Весела Тотева, във филма "Доза щастие". В какво се изразяваше подготовката ви за ролята на Веси?

Много работа и прекарване на време с Яна Титова (режисьор на филма). Гледахме много такива филми и сериали, които да ме вкарат в атмосферата и в вътрешния свят на Весела. Живеех с Яна докато снимахме и почти не си позволявах да се отделям от нашия си свят, този който си създадохме. Почти не ползвах телефона си също.

-  Вие самата чели ли сте книгата ѝ? Има ли доза художествена измислица или всяко действие от филма е преживяно в действителност? 

Да четох я, докато тя я пишеше, а след това я прочетох и в завършения ѝ вид. Почти всичко е точно така, както тя го разказваше. Може би има моменти, които са понатиснати, за да те хванат за гърлото малко повече, но мисля че Яна много умело ги е направила хем достоверни, но хем позволява на публиката да си ги интерпретира по свой начин. 

- За да изиграеш най-трудния период на собствената си майка се изисква много смелост. Имаше ли момент, в който ви се искаше да се откажете?

О да! Още в началото започнаха всичките ми съмнения в мен самата. Не бях сигурно, че ще съм достатъчно органична и истинска. Героинята Весела, която създадохме беше много различна от Валя. В момента, в който започнахме снимки обаче напълно се доверих на Яна и на екипа и нямаше секунда, в която да си помисля, че искам да се откажа.

- Как разпускате, когато разполагате със свободно време?

Ами в момента единствената нужда, която имам е да спя. Та когато ми остане време гледам да почивам.

- Коя е ваша хубава и лоша "зависимост"? 

Доста съм зависима от сладкото, най-вече от шоколада и това ми е голяма борба. Хубава зависимост не мисля, че има. Защото всяко нещо, което те прави зависим те „връзва“ по някакъв начин. И тъй като съм го виждала и преживявала отблизо се опитвам да намирам баланса във всичко, което правя.

Цялото интервю четете тук.