.

Пътят след София

Знаете ли, че една проста игра на Блек Джак е изправила на нокти българските служби през вече далечната 1979 година? Тогава Карлос Чакала влиза в София с фалшив паспорт, стотици хиляди долари и неясни намерения.

автор: Светослав Иванов

Предполагали ли сте, че години преди светът да чуе за "Ал Кайда" един от нейните най-страшни лидери стъпва на българска земя, за да изпрати муджахидини, които да се влеят в армията на мюсюлманите в Босна? Чували ли сте, че 11 години преди 11 септември, София се е разминала на косъм с кървав терористичен акт, за който никога досега не е било споменавано?

Репортерът на bTV Светослав Иванов разкрива факти, за които по една или по-друга причина се е говорило с догадки. Заедно с оператора Хари Васев и монтажиста Адриана Алексиева той показва едно напълно непознато лице на София, която е била кръстопът за някои от най-опасните хора на нашето време.

Много от разказаните факти доскоро бяха обект на строго пазена държавна тайна. Други все още са с гриф "Секретно" и се съхраняват в архива на българските служби. Всичко започва през 1979 г., когато в България пристига най-търсеният терорист преди появата на Бен Ладен - Карлос Чакала. 11 години след неговото идване София е била на ръба на катастрофа. Непозната дотогава организация планира да изстреля ракета срещу американското посолство.

7 септември 1979 г.

Важен ден за социалистическа България. Първият човек в държавата празнува своя 69-ти рожден ден, ограден от партийния елит на политбюро. В ранната утрин именно на този ден арабинът Сюлейман Ахмед Салех е един от малкото посетители във фоайето на хотел "Витоша" в София. Той си наема двойна стая и си поръчва голяма чаша с черно кафе. Рецепционистката изобщо не обръща внимание, че паспортът, който представя господинът при регистрацията си в хотела е фалшив, но как би могла, като за повечето европейски митнически агенти това е абсолютно редовен дипломатически паспорт от Република Южен Йемен.

Няколко дни след като странният йеменски гражданин се настанява в хотела си, крупиетата докладват на своя шеф, че чужденец харчи хиляди долари на вечер в казиното. Задължение на шефа е да отиде, да му се представи и да предложи услугите си.

По това време директор на казиното в хотел "Витоша" е Димитър Георгиев. Той следи с интерес играта на странния чужденец, който е облечен в строг черен костюм, снежнобяла риза и въпреки, че слънчевата светлина не достига до казиното, винаги носи затъмнени очила с рогови рамки. Мъжът пръска стотици долари на всяка следваща ръка на Блек Джак.

"Ако нормално играчите играят с по пет долара, той играеше с по 50-100. Това е 20 пъти повече от нормалните играчи. Тоест, той влиза в казиното с пет-десет хиляди долара на вечер", разказва Димитър Георгиев.

Чужденецът, който се представя с фалшивото си име Салех, запознава шефа на казиното със своята компания. "Там на една маса стояха някакви други, включително една възрастна жена, която той ми представи като майка си, с която не се били виждали дълги години. Използвал момента, че ще бъде в София и поканил майка си да дойде там", спомня си Георгиев.

Директорът все още не знае кой е човекът, който така отзивчиво отвръща на неговите въпроси. Минават няколко дни, в които йеменският гражданин харчи все повече и повече пари и по този начин се превръща в един от най-ухажваните клиенти от шефа на казиното. След няколко дни обаче, Георгиев се сблъсква със самоличността на новия си приятел неочаквано.

"Впоследствие на третия, четвъртия ден, след като станахме по-близки, той каза: „За мене сигурно си чувал, аз съм много известен, но не е желателно много да се знае. Казвам се Карлос Рамирес Санчес. Не знам какви бяха подбудите му да бъде толкова откровен".

Първоначално Георгиев не вярва на думите на чужденеца. Но на следващия ден в хотела пристига Държавна сигурност и започва да разпитва за странния турист. Карлос е поставен под непрестанно наблюдение. Оперативни работници пишат първите си сведения за неканения гост.

Документ 1 на ДС, стр. 6, Строго секретно:

"Сериозен проблем възникна, когато през м. септември1979 г. в София пристигна ръководителят на терористичната група "Организация за световна революция", добилият широка известност "Карлос"- Илич Рамирес Санчес. Той е един от най-търсените терористи в света".

Българските служби започват да наблюдават Карлос, но първоначално избягват всякакъв контакт с него. Защото той е прекалено опасен. "Ние се въздържахме, тъй като беше много деликатно, за да не бъдем обвинявани, че имаме отношение или подкрепяме каквато и да е форма на тероризъм, ние се въздържахме дори от вербовка на хора, които членуваха или биха могли да членуват в тези организации", обяснява о.з.полк. Марин Петков, бивш началник отдел в българското разузнаване.

По времето, в което пристига в София, Чакала е издирван в над 50 държави. От 1973 г., когато се присъединява към Народен фронт за освобождение на Палестина, той организира десетки покушения из цяла Европа - атентат с коли бомби в Лондон, взривяване на редакциите на три френски вестника, и масова касапница с граната в парижки ресторант.

Безспорно най-силният момент в терористичната кариера на венецуелеца, кръстен на Ленин, настъпва през декември 1975 година. Тогава неговата шестчленна група нахлува в сградата на ОПЕК във Виена и взема 60 заложници, сред които и всички петролни министри на страните членки. Тогава Карлос се измъква със самолет, пилотиран от личния пилот на Муамар Кадафи - Невил Аткинснън, който го стоварва на безопасно място в Багдад.

Трябва да отбележим, че когато пристига в София за първи път през 1979 г., Илич Санчес вече носи прякора Чакала, даден му от вестник "Гардиън" няколко години по-рано. Историята е изключително неизвестна и не чак толкова интересна - наричат венецуелеца "Чакала", защото английските служби намират предполагаем негов багаж, в който е и известния роман на Фредерик Форсайт "Денят на чакала". В книгата се разказва за суперубиец, известен като Чакала, който приема поръчка да убие френския президент Шарл Дьо Гол. След 1979 г. българските служби усилено изучават Карлос. И правят първото си сериозно заключение.

Документ 1 на ДС, стр. 7, Строго секретно:

"През последните години политическите мотиви в поведението на „Карлос" постепенно изчезват. Той и съмишлениците му са се превърнали в политически наемници, които срещу пари изпълняват по поръчка терористични актове. Главни техни обекти на терор са политическите противници на ръководителите на Либия, Сирия, НДР Йемен и Ирак.

Именно в казиното на хотел "Витоша" Карлос разказва за едно от тези покушения на новия си български приятел - Димитър Георгиев. Той споделя, че е организирал схемата на атентата срещу египетския президент Ануар Садат, режисирайки събитията с кутии от цигари.

"Той пристигаше с куфарче в хотела, което депозираше в сейфа на хотела. Имаше долари. Веднъж триста, веднъж четиристотин хиляди. Предполагам, че е било за покупка на оръжие нещо", спомня си Димитър Георгиев. Секретни документи на службите показват, че бившия шеф на казиното не е бил далеч от истината.

Документ 1 на ДС, стр. 7, Строго секретно:

"В хотел "Витоша" Карлос проведе съвещание с бивши свои сътрудници, на което бяха разисквани различни въпроси като: набавяне на парични средства и източниците им; предстоящи акции на организацията; обсъждана е и възможността в София да се организира среща на ръководствата на различни лявоекстремистки групировки с оглед координиране на действията между тях."

Междувременно директорът на казиното все повече се сближава с Карлос Чакала: "Беседвали сме с него на тема тероризъм. Той ми посочи за пример войната във Виетнам. Той ми каза: "Кой съди американците за цивилните жертви. И при нас е същото".

Според агентите, Карлос влиза многократно у нас в периода 1979-1982 г. Докато не изчезва за период от една година. "Карлос никога не се е движел и не е преминавал през България със собственото си име. Ползвал е различни фалшиви паспорти и пасавани, за да премине през дадена територия, ползвал е и дипломатически паспорти на една или две страни, със които той е бил в контакт с техните специални служби, но на мен доколкото ми е известно той никога не е имал тесен професионален ангажимент или контакт", разказва Марин Петков, но пропуска нещо много важно. В предварителна информация за дейността на Чакала, три години след като той влиза в България за първи път,

службите ни отбелязват нещо много интересно:

"Румънските органи за сигурност са влезли в контакт с "Карлос", приели са организацията му на своя територия и са създали в Букурещ база за подготовка. По поръчение на ДС на РНР 21.02.1982 г. групата взриви радиостанция "Свободна Европа" - румънски сектор, извърши и покушение срещу писателя Паул Гома".

След тези атентати Карлос отново пристига в съседна София. Отново отсяда в хотел "Витоша" и отива директно при Димитър Георгиев. Този път терористът има странна молба. „Той беше доста ерудирана личност. С него можеше да се разговаря на всякакви теми и говорехме за опера. Фактически нещата тръгнаха оттам, че има опера "Дон Карлос" и той вика: "Абе, няма ли някоя опера да дават?". Аз се поинтересувах и отидохме да гледаме "Кармен".

Докато терористът се прехласва по "Кармен", българските служби за сигурност усещат, че може би ще допуснат сериозна грешка, ако позволяват на Чакала да продължава да идва в София.

Документ 2 на ДС, стр. 6, Строго секретно:

"От проведените агентурно оперативни мероприятия по "Карлос" по време на пребиваването му в НР България могат да се направят следните изводи и предположения:

- Засега използва хотел "Витоша" - София като място за почивка и провеждане на организирани мероприятия;

- Съществува вероятност да се стреми да създаде у нас своя база;

- Честите му пребивавания създават предпоставки за политическо компрометиране на нашата страна, като даваща подслон на известен и търсен в Западна Европа терорист."

13 май 1981 г.

Турският екстремист Мехмед Али Агджа стреля срещу папа Йоан Павел Втори. Изненадващо в показанията си той събужда т.нар. "българска следа", която замесва абсолютно нечестно и българина Сергей Антонов. Дали това е грешка на българските служби? Или както е отбелязано в секретните документи на Държавна сигурност - дали сме се компрометирали, допускайки Чакала на своя територия?

"Ако това го гледаме според днешните критерии, отговорът трябва да е "Да". Но да не забравяме, че тогава имаше двойни стандарти. Ако източният блок разчиташе и мислеше, че може да ползва в Студената война хора като Карлос Чакала, Западният блок и САЩ ни отговориха с Осама бен Ладен, който беше тяхно творение, за да води битката в Афганистан. Така че, това беше част от играта. Разбира се, че не е в рамките на демокрацията, разбира се, че не е в рамките на човешкия морал. Понякога, за съжаление службите и в демократичните общества понарушават чисто човешкия морал", отбелязва ген. Тодор Бояджиев, зам.-началник на Първо главно управление на ДС.

"Вие ми задавате въпроса дали България не се е компрометирала с пристигането или преминаването на Карлос през България? Аз мога да ви задам друг въпрос - през всичките тези години западните страни не се ли компрометираха като на тяхна територия той пребиваваше", пита о.з.полк. Марин Петков.

Слабо известен факт е, че Карлос Чакала е един от първите, които отрича съществуването на българска следа в атентата срещу папата.

Документ 2 на Д, стр. 5, Строго секретно:

"По въпроса за преписваното участие на нашия гражданин Сергей Антонов в атентата срещу папа Йоан-Павел Втори, "Карлос" счита, че това е провокация, продиктувана от ЦРУ, както и убийството през септември 1982 г. на турски дипломат в Бургас".

Това е последното документирано изказване на Чакала в архивите на българските служби. В продължение на две десетилетия Карлос гради печалната си кариера на страшилище. Убийства, бомби и изнудване - всеки път Чакала безпрепятствено успява да се измъкне както заради влиятелните си поддръжници, така и заради грубите грешки в тактиката на тайните служби. Най-после той е заловен през 1994 г. при операция на френските специални части в Париж. Осъден е на доживотен затвор.

Българинът Димитър Георгиев обаче и сега с удоволствие би му отишъл на свиждане: "Аз познавам човека Карлос, не терориста Карлос. Аз го познавам като една много ерудирана личност, много харизматична, с обаяние, всичко и на мене винаги ми е било приятно да общувам с него. Това, което той е вършил, са си негови неща и с удоволствие бих го срещнал пак."

С идването на демокрацията към България се задава нов тип заплаха от екстремизъм

Ако Карлос Чакала просто е минавал и отсядал в нашата страна, то през 1990 г. се случва нещо, което можеше да влезе с кървави букви в най-новата ни история. Политическият екстремизъм отстъпва място на религиозния фанатизъм. Група лица планират нещо страшно в София.

България и въобще Балканския полуостров попада в сферата на засилено внимание от страна на египетския ислямски джихад, чийто лидер продължава да бъде Айман аз Зауахири, сега вече терорист номер 2 в света, заместника на Осама бен Ладен.

В България няма документи, че заместника на Осама е пребивавал на родна земя. Документи и лични проучвания на ръководителя на комисията на американския Конгрес за борба срещу тероризма Йозеф Бодански обаче доказват, че Зауахири влиза на територията на страната ни с южнойеменски паспорт на името на Мохамед Хасан Али. С това име египтянинът е заловен от руските служби при опита си да влезе в Дегестан през 1995 г.

Владимир Чуков има и още един аргумент за посещението на терориста в България. Слабо известното у нас "Албанско дело", свързано с осуетен атентат срещу сградата на американското посолство в Тирана в началото на 90-те.

"Айман Зауахири през 1993 г. посещава България. Преминава през България. Общо взето неговите хора Ислямски джихад правят една медийна димка като насочват вниманието на службите затова, че той по същото време е трябвало да даде голяма пресконференция в една от големите хотели в Женева. Но твърденията са, че той не е стъпвал в Швейцария, а директно е дошъл в България", разказва Чуков.

С каква цел терористът идва у нас? Според публикации в ислямски сайтове той пристига, за да организира влизането на 40 муджахидини, които да се присъединят към борбата на мюсюлманите в Босна. "Ал Кайда" насочва терористични удари в Африка, срещу американските посолства в Африка и в Кения, след като се проваля опита на терористите да взривят американското посолство в Тирана. И тук вече отново идва нашата страна. Хората, които са участвали в плановете са били пет или шест човека. Всички те са дошли от Йемен и са се настанили в Албания. Един от тях, който е бил ръководителя на клетката, а именно Айсан Ататалаб, не е успял да си намери работа в Албания".

Затова Атталаб също избира България, за свое временно убежище. Именно от неговите самопризнания става ясно, че Аттаталаб пребивава в София и дори учи деца на арабски език. "Той си е променил самоличността и е поискал политическо убежище тук, в България. Той е останал тук определен период от време и дори е работил като преподавател по арабски език в една от благотворителните фондации. През 1997 г. неговата самоличност е разкрита и е екстрадиран от България в Египет."

Атталаб е осъден на 15 години затвор. По същото дело неговият покровител Айман аз Зауахири получава задочна смъртна присъда. Двамата терористи обаче не планират атентати в България. Опасността за София в началото на 90-те идва не от тях, а от една изключително странна група.

В зората на демокрацията бившият топразузнавач Тодор Бояджиев е назначен за главен секретар на Министерството на вътрешните работи. Въпреки спокойния живот, който генералът води в момента в китното село Граматиково, споменът за събитията от декември 1990 г. го стряскат и до днес. Тогава, службите на демократична България се сблъскват с най-лошото - реална заплаха от голям терористичен атентат в центъра на София. Сигналът е подаден от контраразузнаването.

Службите проверяват сигнала и се сблъскват с нещо невиждано досега у нас. В България се готви да действа необикновена терористична група. През октомври 1990 г. в София влизат хора от странни националности. В кръга им има японец, филипинец, палестинец, арабин, колумбиец. "Това нещо беше изключително изненадващо! За първи път не само ние, това нещо не беше известно в световната практика" , отбелязва ген. Бояджиев.

Оказва се, че японецът е член на терористичната група Японска червена армия, взривила завод на Мицубиши. Японските служби веднага изпращат свои агенти в София. Палестинецът пък е част от Организацията за освобождение на Палестина, заради което идват агенти на МОСАД, а колумбиецът отговаря за финансирането на групата, с пари от кокаин.

По това време САЩ готвят първото военно нападение над Ирак. Очаква се операция "Пустинна буря" да започне до няколко месеца, затова терористите планират и своя удар в българската столица. ЦРУ също е принудено да влезе в България.

"В резултат на анализа се стигна до определения извод, че се подготвя терористичен акт, който трябваше да е насочен срещу САЩ и да покаже международна солидарност да бъдат предупредени превантивно Щатите, че започнат ли нещо срещу Ирак да бъдат готови за поредица от терористични актове по всяка точка на земното кълбо".

Единадесет години преди атентатите в Ню Йорк и Вашингтон, терористи планират да атакуват Америка от страната ни - да взривят американското посолство в София. Това става и четири години преди първия самоубийствен атентат в Хърватска. Приятелка на палестинеца издава на службите, че терористите са наели квартира с изглед към посолството.

Междувременно българските власти не смеят да арестуват терористите, защото доказателствата срещу тях са прекалено косвени. Затова те решават да им подскажат, че техният замисъл е разкрит. "Беше намерен начина до тях да достигне информация, че ги чакат много-много години затвор, ако се опитат да реализират дейност против интересите на България. Много бързо си стегнаха багажа."

Но операцията срещу групата набира скорост извън границите на страната. Все още документите с конкретните резултати от нея са секретни. След години може би ще разберем какво се е случило с петимата екстремист, опитали се да организират един от първите терористични картели в Европа. В това няма нищо случайно, защото от времето на Чакала до наши дни България е желан кръстопът за терористите.

До 1989 г. около 750 имена на международни терористи под псевдоним "Бандити" са заложени по границите на България. Сред тези, за които със сигурност се знае, че са влизали и пребивавали у нас според службите, са:

Андреас Баадер и Улрике Майнхоф от германската терористична група "Баадер-Майнхоф" - арестувани на курортен комплекс "Слънчев бряг" през 1978 година.

Салах Халаф, по-известен като Абу Аяд - лидер на организацията "Черния септември", отговорна за убийството на израелски атлети по време на олимпиадата в Мюнхен през 1972 г. Той влиза в България през юли 1983 г. за съвещание с палестински студенти.

Членове на групата на Сабри Халил ал Бана, по-известен като Абу Нидал. По данни на българското разузнаване групата е пребивавала в София преди да извърши терористични акции срещу представителства на ООП във Варшава през 1981 г, в Португалия през 1983-та и още пет покушения.

Самир Хасан - близък съратник на Абу Нидал - сключва крупни оръжейни сделки с България през 1982 г.
Абу Дауд - представител на Абу Аяд за България - обект на разработка "Очилатия" на Държавна сигурност. В нея пише, че той се е занимавал с крупна контрабанда на наркотици.

В България е била активна и групата "Арабски авангард", ръководена от либийските спецслужби. ДС завежда оперативна разработка "Писач" срещу нейния представител - йорданецът Иса Баддад Мохамед Фарес.

Имената на всички тези хора фигурират в разсекретени документи на българските служби. За тези лица - от Карлос Чакала, през Зауахири и другите, София е кръстопът, една малка спирка в терористичния им път. Пътят след София.