От България до Ню Йорк и Перу като Силвето, Ева и винаги Ива

Силвето е един от най-сладките образи във филма "Лора от сутрин до вечер”. Няма как всеки един от нас да не познава поне едно Силве – тя е най-добрата приятелка, има проблеми с мъжете (с един конкретен мъж) и целият й свят се върти около това. Силвето се изпълнява от Ива Гочева, която зрителите вече познават от сериала "Стъклен дом”. Там Ива изигра Ева Торес и само с няколко появявания на екрана си навлече гнева на фенките на Калин Врачански. След разговора ми с нея съм убедена, че ако всички фенове не бяха по определение свръхчувствителни и ревниви спрямо своите любимци (ревност дори и от екранните им партньори), биха харесали Ива. От "континент+океан” разстояние тя ми се представи свежа, разговорлива, отворена и усмихната и, макар и да не я виждах, си представях, че пърха, също като гласа й.

Поговорихме си за участието й в новия български филм, както и другите й задачки, които (признавам си, че се изненадах) са доста и все авантюристични, амбициозни и самофинансиращи се. Но за тях по-натам...

Гледа ли вече "Лора от сутрин до вечер"?

Не, не съм го гледала. Малко срамно, ама не съм...

Аз мога да ти кажа, че добре се е получил – градски, свеж, историята е интересна...

Той това искаше Шошо, така че се радвам.

Сега за героинята ти Силвето – симпатична млада градска дама, която обаче като че ли е малко мелодраматична. Светът й се върти около проблемите й с мъжете и по-точно един мъж. Разкажи ни повече за нея и какво беше да я изиграеш – по-скоро лесно или по-скоро трудно?

Аз си мислех, че ще ми е доста лесно. С Шошо много си говорихме преди да започнем снимките, ние имаме много истории заедно, много от нещата във филма като случки са ми познати – неща, които на мен са ми се случвали, не че на мен всичко ми е толкова мелодраматично, но някак си мислех, че ще ми е по-лесно. Да ти призная впоследствие ми беше трудно. Може би като си помислиш, че нещо ще е лесно и го подценяваш... Аз се идентифицирам, доколкото е възможно с образа, независимо дали ще е пиеса или филм и доста допирни точки намерих, но в процеса на работа намерих и много недопирни точки и така... голяма забава.

Много е лесно да изпаднеш в някакво клише и да изиграеш клишето. Аз в началото си определям къде са капаните в един образ и как можеш да изиграеш идеите вместо да изиграеш това, което ти се случва в момента. Това беше интересното...

Беше много спокойно и забавно да се снима с Шошо като цяло. Нямаше притеснение. Може би и защото продукцията беше такава – всички сме приятели, той го направи за собствено удовлетворение. Когато не си притиснат от продуценти, пари, някак си се оставяш на течението и не мислиш комерсиално – сега това ще се продаде ли, няма ли да се продаде.

Спомена, че всички сте приятели. И с Миленита ли се познаваше преди началото на снимките? Как беше работата с нея?

Не, аз не я познавах. Запознахме се тогава. Симпатяга голяма.

Колегите с повече опит давахте ли й някакви съвети, защото все пак това е нейният дебют като актриса?

По-скоро си говорихме за неща от живота. Малко е особено, странно е, да даваш съвети на някого особено за актьорство. Може така да се получи, че човекът може по-скоро да се стегне, отколкото да се отпусне, ако започнеш да му говориш. То не е математика. Имах един прекрасен учител в училището, в което учих в Ню Йорк, с когото никога не говорихме за актьорско майсторство, а за философия, за човешкото съзнание, защо хората правят това или онова.

Тя (Миленита) питаше, де, защото малко се притесняваше, но по-скоро си говорихме за случки, кой какво е правил. Според мен е много по-полезно, отколкото някакви техники, особено за човек, на когото сега му се случва за първи път.

Завършила си в Ню Йорк и в момента си там. Там ли си живееш?

Тук съм, да.

Разбрах, че снимаш нещо. Какво е то? Разкажи ни повече?

Снимам. Снимах си първото филмче. Понеже сега чакам за нова виза и има период, в който не мога да кандидатствам за работа и реших да направя един късометражен филм. Аз го режисирах и сега монтирам.

Стана много хубаво, защото аз работех над един музикален клип, помагах на една приятелка и в 5 сутринта в една гора, снимахме с едни огромни кукли, правех странни неща и споменах за филма на едно момче, което снимаше. Разказах му набързо историята и той каза "Супер, хайде ще снимаме” и ми дадоха всичко. Аз иначе нямаше как да го заснема. Малко като магическо беше.

Мислиш ли да го представиш някъде?

Сега монтирам в едно студио при приятели, вмествам се, когато няма друг и ще се опитам да го подготвя за Венеция, ако въобще става. Ще го гледаме, ще преценим, но за тогава съм се подготвила.

Това ли ти е по-интересно – да си зад камерата, да снимаш или предпочиташ да си пред нея? Или не можеш да ги сравниш като емоция?

Не могат много да се сравняват. Аз като мъничка играех в един театър в София от 11 до 19-годишна в театрално студио "Камбана” при Екатерина Стоянова. Това много ми помогна - през 90-те в София беше малко тегавичко. Някак си стана част от живота ми, като нещо, което правиш, защото искаш да живееш с него, а не защото искаш да градиш кариера.

Ако ти предложат да играеш отново в "Стъклен дом", ще се съгласиш ли?

Да, зависи. Аз тогава го приех като предизвикателство. Може би... Малко ми беше трудничко в "Стъклен дом".

Много по-различно ли се снима сериал от кино?

Аз да ти кажа честно нямам много наблюдения, защото бях само в няколко епизода. Но мисля, че е много различно. Предполагам, че хората, които са главните персонажи, те най-добре могат да го усетят. Аз имах 4 дни снимки и не бяха и пълни дни. Колкото и да знаеш, че са различни епизоди, не градиш някакъв персонаж. Няма време. Аз не го усетих много.

Предполагам, че знаеш, че баща ми (Димитър Гочев – продуцент на сериала) е част от "Стъклен дом" и по негова идея беше това и от него знам, защото сме си говорили много за продукцията, той казва, че е доста напрегнато. Остави, че в България въобще е супер трудно. Целият процес е доста тежък.

Спомена баща си. Той е част от доста успешни проекти в България в момента. Хората може би се чудят, защо при положение, че тук имаш идеалната възможност баща ти да ти помогне, ти си хващаш багажа и отиваш в Ню Йорк?

Всъщност баща ми беше основната причина да дойда. Преди 7 години той ми каза, че е намерил едно училище и ми предложи. Каза, че ще ми помогне в началото и аз не му отказах. Той беше инициаторът.

Въпреки че е останал в България и работи, той е много космополитен човек и вярва, че е хубаво човек да пътува и да види и други места. Аз съм му много благодарна.

Аз четох няколко статии, в които пишеха "Ей, тази сега дъщерята на Митко Гочев в неговия сериал”, но всъщност баща ми е много лоялен към работата си и няма значение кой какъв е. Той може да ми каже "Ето, вземи която и да е роля”, но той не го прави, той ми казва "Мисля, че няма как да станеш за тази, по-скоро за този персонаж можеш да опиташ”. Той е човек, който е работил дълги години знае кое става и кое не става.

Спомена театъра и това, че детството ти е минало там. Сега имаш ли такива предложения и желания?

Имам, да. Стана нещо прекрасно. Една постановка, която много исках да направя, сега май ще я правим. Намери се начин как да я финансираме и започваме октомври. (Ива обеща да разкаже повече, когато всичко е 100% сигурно)

Да се върнем отново на "Лора от сутрин до вечер”. Според теб на какъв тип хора би се харесал този филм – без да си го гледала, по сценария?

Мисля, че е малко по-младежки филм. Той (Шошо) искаше да направи един лек филм, на който хората просто да отидат, да седят един час и колкото е, и да се усмихнат... това е! Да няма драма, да не тежи. Да е развлечение.

Ти такива филми ли предпочиташ или по-скоро драматични, с тежки истории, които гледаме по фестивалите?

Аз харесвам всякакви филми. Само работата да е на ниво, предпочитам да има варианти. Като цяло хората се интересуват от драма, но зависи кой как я поднася. Във филма на Шошо също има драма, но е поднесена по различен начин и за мен това е интересното.

Мислиш ли скоро да си идваш към България?

Ами сега работя върху един документален филм.

Ти май много работиш над много неща?

Да. Това е един филм на момиче от Швейцария и в момента тя се бори да събере някакви парички. Ако успее, може да се окаже, че ще пътуваме до Перу за две седмици.

За какво е документалния филм?

Той е за местните хора, които живеят в джунглите на Перу. За техните шамани, които са лечители и лекуват чрез природата и със специални ритуали. Това момиче всъщност... тя е израснала там. Те имат едни ритуали, за които първо се пие едно питие, което е халюциногенно – едни билки, които се смесват. Сега това започна да става популярно тук, например в Северна Калифорния, започнаха да правят събирания, но то е незаконно. Не знам дали в Европа е незаконно, но май е забранено да се пренася. Има хора, които си се друсат с него.

Това е част от идеята – да говорим как ние, другите култури, как бихме използвали нещо такова и как те го използват.

"Лора от сутрин до вечер" е в кината от 3 юни и само за една седмица успя да излезе на печалба. Повече за филма можете да прочетете тук>>