Българското самобичуване

Коментар на водещия на "120 минути" Светослав Иванов

Българското самобичуване

Реклама

Самобичуването като религиозен ритуал е зловеща и кървава работа. Във Филипините на Разпети петък стотици доброволно увисват разпънати на кръстове, докато други налагат собствените си гърбове до кръв с бамбукови камшици. Така казват, "преживявали" страданията Христови, насред хиляди туристи, които си правят селфита с опръскани със ситни капки кръв смартфони.

В исляма и по-точно в шиизма, самобичуването е с инструмент от езическата епоха - вериги с остри елементи, в памет на Хусейн ин Али, загинал в битката край Кербала, година преди Аспарух да забие меча си отвъд Дунава и да каже - "Тук ще бъде България". Без да се явяваме на изпит се сещате, че става въпрос за 680 година.

Слава Богу, ние сме далеч от подобни ритуали, но българското самобичуване, не е с кожени въжета, пирони, пръчки и желязото, то е с думи.

Поредният пример видяхме тази седмица, когато от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, в която членуват най-развитите икономики от Европа, Северна Америка, Южна Америка и Азия, публикува заключенията от своята Програма за международно оценяване на учениците или съкратено - PISA.

Това е първото подобно глобално изследване след края на COVID епидемията, която отмени предишното проучване. Затова експертите очакваха резултатите с огромен интерес, защото те показват как са се отразили две години на локдауни по целия свят на гимназистите в 81 държави.

Целия коментар гледайте във видеото!