Външна политика за начинаещи
Наблюдаваме разделение, при което никой не носи отговорност за нищо
21 Април 2024
120 минути
Неделя 16:30 по bTV
Реклама
Тази седмица получихме поредното доказателство за подценената външна политика на България. В сложен свят, в който повечето вътрешни събития се моделират от външни фактори и процеси, да превърнеш Министерството на външните работи в ябълка на раздора за втори път в рамките на два месеца, вече говори за ограничено и локално мислене, което все повече смалява и без това разклатената роля на България на международната сцена.
В някои системи, като американската, министърът на външните работи е отделен от структурата на кабинета и останалите министри. Не случайно само той е „държавен секретар“. В европейските системи външните министри често са вицепремиери, защото обхватът на ресора им е прекалено голям и важен за функционирането на едно правителство.
У нас в момента наблюдаваме странна ситуация, в която апетитите за Министерството на външните работи първо пропукаха ротацията в кабинета, който отиде в историята, а след това беше обект на две вътрешни ротации в движение – за служебен министър първо беше посочен бивш консул в Австрия, понастоящем пенсионер, а след това и кариерен дипломат, който по все още неясни причини предизвика недоволство от най-близката до служебния кабинет партия – ГЕРБ. Преди това пък академик Николай Денков, химик по образование, трябваше да стане външен министър на България, от което започна разривът, довел до началото на разглобяването. Вчера пак стана ясно, че служебният премиер Димитър Главчев искал да съвместява двете длъжности...
