Все неща, с които се гордеем
Коментар на водещия на "120 минути" Светослав Иванов
17 Март 2024
120 минути
Неделя 16:30 по bTV
Реклама
Нощта била хладна и тъмна. В ранните часове на 10 март 1943 г. хиляди български евреи били събрани на площада в Пловдив, за да бъдат качени на влаковете към лагерите на смъртта – млади и стари, жени и деца.
Междувременно, в царския дворец в София се получила телеграма, подписана до митрополит Кирил, който казвал на царя, че ако тези хора бъдат изпратени в лагерите „Аз ще легна на релсите пред заминаващия влак“. Тази смела постъпка дала началото на спасяването на българските евреи, а митрополит Кирил след по-малко от десетилетие станал патриарх Кирил.
Защото няма нищо по-християнско от милосърдието и емпатията. Да спасиш някого в беда е най-висшата форма на милосърдие. Така постъпва и онзи млад, черноок поет през 1896 г., слушайки потресаващите истории на избягалите арменци в кръчмата до гарата в Стралджа. Неговото име било Пейо Яворов, а стихотворението му, което ще изучава всяко българско и всяко арменско дете за вечни времена, се ражда от таланта му, но и от доброто му сърце.
Защото няма ли добри хора, тъмната страна от човешката природа ще вземе превес и ще превърне дома ни, страната ни, света ни в едно различно и жестоко място. Българите обаче никога не са допускали и няма да допуснат това.
