Филипа и Галин отпаднаха от Бягство към победата

Филипа и Галин отпаднаха от Бягство към победата в края на осми етап, чийто финал бе в Стара Загора. В първия ден финалистите стартираха от Несебър – мястото, където приключиха предишния, седми етап, и където отпадналите Симо и Елена решиха да се сгодят.

В първия ден от новия етап финалистите минаха през множество изпитания – както за уменията им, така и за духа и нервите. Първото от тях беше в килийното училище в с. Бръшлян. Там те трябваше да възстановят непълния текст на химна на Странджа "Ясен месец веч изгрява". Тази задача доста изпоти финалистите.

Второто изпитание се състоя в кошарата на Коста, където участниците трябваше да доят кози. В доенето всички срещаха трудности. Галин сподели, че се е учил да дои от изкуствено виме, но то няма нищо общо с реалното. Ирина се разпищя от козите, а малко по-късно партньорът й Иван бе гризнат от една коза. Златка през цялото време се притесняваше, че насилват козата и затова опитваше да я успокои.

Докато тичаха към следващата си цел - параклиса "Св. Панталеймон" моделите Дияна и Златка смениха ужасено посоката, заради среща със стадо крави, като Златка категорично заяви, че повече няма да стъпи на село и който си има село, да си ходи на него.

В същото време Ирина и Иван и Марина и Христо намериха по-пряк път до поляната пред параклиса, където ги чакаше Краси Радков, предрешен като Гайтан Веждю. Той запозна участниците с условието на следващото им изпитание – Хайдушко пране. За целта трябваше да изкопаят дупка в земята и да заровят дрехите си в нея. След това да запалят огън отгоре, огънят да гори 5 минути, след което да го загасят, да изровят дрехите си и да ги облекат. Особеното в случая бе, че задачата трябваше да се изпълни само от единия от двойката – този изтеглил късата клечка.

Макар задачата да бе притеснителна за дамите, Филипа и Павлина подходиха без скрупули и в името на играта, а Златка бе готова, и без жребий, да се съблече. Истински проблем възникна при Ирина, която категорично отказа да се съблича. В края на краищата Ирина и Иван бяха спасени от Гайтан Веждю, който бе милостив покрай родилото му се теленце и позволи на Иван да изпълни задачата, като за сметка на това, двойката им изтърпя наказание.

Три люти чушки очакваха единия от двойката под формата на втора задача. Едва след като ги изядяха, участниците можеха да получат и последната си за деня задача. Рекорд по бързо ядене на люто постави Петър, който погълна огнения зеленчук само за 9 секунди.

Новата задача гласеше, че участниците трябва да стигнат до града, носил до 1991 г. името на руски учен биолог. Задачата касаеше град Царево, носил преди името на руския биолог Иван Владимирович Мичурин. На финала за деня двойките бяха посрещани от Боби Солтарийски. Първи при него пристигнаха Нелитата. Втори бяха Филипа и Галин, а трети – Павлина и Петър. Следващите двойки пристигнаха по реда: Дияна и Златка, Марина и Христо, Ирина и Иван.

Сутринта на втория ден от осми етап двойките тръгнаха от Царево и трябваше да намерят църквата в село Кости. Там ги чакаше баба Милка, която им обясни, че за 100-годишния юбилей на църквата й е нужна "òда", за да почисти храма. Носенето на вода ставаше с кобилици и менци от не особено близката река. Нелитата трябваше да направят втори тур, защото не бяха носили кобилицата на рамене. Това разгневи Нели Кабрузова, която обвини баба Милка, че не ги е предупредила и коментира пред камерата: "баба Милка се оказа свирепа вещица".

След като успешно пренесоха "òдата от ряката", участниците тръгнаха да търсят града на стоте войводи. Там трябваше да намерят мястото, където би се намирал кметът на този град, ако не беше кмет в момента.

В този преход настъпи обрат в класирането, защото първите четири двойки поеха по пряк път през планината, който обаче се оказа по-лош и ги забави допълнително. На зеления килим на стадиона в Сливен, двойките бяха посрещнати от Трифон Иванов, който им представи новата задача – да се редуват в изпълнението на пет дузпи, като редът се определи с жребий. За всяка спасена от професионалния вратар дузпа двойката щеше да изтърпи 5 минути наказание. Пристигналите първи Иван и Ирина имаха едно точно попадение и чакаха 20 минути. След тях по 25 минути изчакваха Марина и Христо, Нелитата, Филипа и Галин и Дияна и Златка. Трите точни попадения на Петър донесоха на двойката им само 10-минутно забавяне.

Отново на стадиона бе и следващото изпитание – сред всички 10 000 седалки на стадиона имаше скрити пликове с имената на участниците, а всяка двойка трябваше да открие своя плик. Новото указание гласеше: "Стигнете с джиповете до местността Карандила и намерете телевизионната кула. Там търсете лечителя Доктор Ливайн".

Там задачата им бе "магнитен напръчник" и трябваше с една обездвижена ръка и друга, в която държат по един "напръчник", да балансират дъска, на която има чаша с чай. Целта беше да изминат определено разстояние и да занесат чая, цял, обратно на д-р Ливайн.

Следващата задача за участниците бе да намерят музея на първата промишленост, развита в България по време на Възраждането. Ставаше въпрос за Музея на текстилната промишленост, където изпитанието бе "Нишката на Ариадна" и всяка двойка трябваше да навие на кълбо своята 200-метрова нишка, минаваща през всяка от машините, разположени на двата етажа на музея.

След като сравнително лесно преодоляха това изпитание, двойките имаха и последната си за този етап цел - градът - център на областта, подарена на България от Византия, като благодарност за помощта, оказана от Хан Тервел при отблъскването на арабите. В миналото този град е носил имената Боруй, Иринополис и Верея, беше подсказано в условието на задачата.

Това указание затрудни много от двойките и почти всички потърсиха информация в интернет. Първи пристигнаха Нелитата, следвани от Марина и Христо. Трети дойдоха Дияна и Златка, четвърти – Ирина и Иван, пети – Павлина и Петър. Последни дойдоха Филипа и Галин, неподозиращи фаталното си изоставане. На мястото на финала на етапа те узнаха, че този път са последни и това е краят за тях в Бягство към победата.