Премеждия в Родопите за финалистите в Бягство към победата

Неочаквани премеждия срещнаха нашите участници в десети етап на Бягство към победата. Етапът беше без отпадане на двойка, но изпълнен с емоции и изпитания за физическата и психическа устойчивост на участниците.

От Кърджали финалистите тръгнаха в реда на пристигане в края на предишния етап: първи – Ирина и Иван, следвани от Златка и Дияна, Нелитата и братовчедите Марина и Христо. Новата задача изпращаше участниците в село Бостина да открият гайдаря Петър Янев.

В читалището на Бостина гайдарят запозна двойките с новата им задача – да разучат родопска песен с помощта на помощник – гайдар от неговата група и да я изсвирят. Каба гайдата се оказа своенравен инструмент – при Нелитата издаваше животински звуци, а моделите извадиха звук като сирена.

Първи с родопската мелодия се справи Иван. След общо два часа упражнения ги последваха и Нелитата. В успешен тандем – Златка надува гайдата, а Дияна свири. Трети успешно се представиха и моделите, а последен, но с похвала за много добре свършена работа, приключи Христо от двойката на братовчедите.

За следващата си задача участниците трябваше да влязат в големия салон на читалището, да претеглят килограм и половина вълна и да я извлачат в дарака на Стою Попа. Там всички, облечени с работни престилки и червени забрадки, изрядно приключиха със занаятчийската си задачата. Докато Стою Попа обясняваше на манекенките как от готовата вълна се преде с хурка и вретено, Дияна му сподели, че много обича пилешко вретено.

Новата задача очакваше участниците в село Момчиловци. Оказа се, че това е кръстопът в етапа. Финалистите можеха да избират между това да построят традиционен родопски зид с размери два метра дълъг, 50 см висок и 50 см широк или да изорат с кон и рало 300 квадратни метра от нива.

Три двойки избраха оранта, само Ирина и Иван се захванаха със зида. Те двамата така затънаха в задачата, че освен, че изостанаха до последното място, започнаха и да си изпускат нервите. В почти същата ситуация се оказаха и братовчедите. Христо се изнерви от това, че конят не ги слуша и че наблюдаващите ги местни хора се забавляват с изпълнението им. Така търновлията си позволи груби забележки към местните.

По условие следващата дестинация за участниците беше мястото, в което се намира връх, който носи име на героиня от приказка на Братя Грим и на популярна българска салата. Там трябваше да намерят хотела на олимпийската шампионка по биатлон Катя Дафовска.

Въпросното място беше Пампорово, а върхът – Снежанка. В хотела на Катя Дафовска двойките се заеха да правят пататник. Пататниците бяха оценявани от главния готвач - Нина Дафовска по родопската вкусова система: „яце благо” – за превъзходен вкус, „угодено” – за средно добър вкус и „паратько” - за нищо не става.  За “угодено” ще получите десет наказателни минути, а за “паратько” – 20 наказателни минути.” Отлична оценка „яце благо” получиха Нелитата и братовчедите.

Финалът за деня беше в Пампорово пред църквата, кръстена на Божията Майка. Подреждането на двойките се запази, а Марина и Христо и Ирина и Иван получиха по 15 минути наказание за грубото си държане на изпитанието в село Момчиловци.

Вторият ден на десети етап срещна участниците с кукери в двора на фолклорното училището в Широка лъка. Финалистите трябваше да преброят чановете, закачени на танцуващи пред тях кукери. Дияна и Златка не знаеха какво е чан. Оказа се, че не знаят какво е и хлопка, накрая все пак броиха камбанките.

За следващото изпитание участниците получиха наставления от дядо Тодор в двора на Горското стопанство в Широка Лъка. Те трябваше да товарят дърва на муле и да ги закарат при неговата баба Ружка, която останала без дърва.

Доставили дървата участниците тръгнаха да търсят селото, което съдържа в името си град и в което се провежда Фестивалът на Орфическите мистерии. Те трябваше да намерят рибарска хижа „Шарения мост” и Пламен Мочовски. Там финалистите сами сглобиха такъми и с въдицата уловиха пъстърва. След като я почистеха и измиеха на потока, трябваше да я занесат на домакина на хижата – Деси. За тяхна изненада трябваше да изядат рибата сурова. Голямата драма беше при Ирина и Иван, който в началото дори отказваше да държи рибата в ръце.

За да стигнат до финала на етапа, двойките трябваше да намерят  града, прочут с минералната си вода, на който има кръстена седловина на остров Ливингстън, Антарктида. Градът беше Девин, а мястото на финала - параклиса на Свети Георги.

И четирите двойки избраха пряк, но много труден маршрут, за да достигнат параклиса. На финала първи пристигнаха моделите Дияна и Златка, втори станаха Марина и Христо, а трети – Нелитата. Последни при Боби дойдоха Иван и Ирина. Емоционалният дует бе готов да напусне играта, но Боби ги изненада с приятната новина, че този етап е без отпадане. Бурята от радостни емоции, връхлетяла Ирина след сълзите в началото, разтърси околността с последвалото вика й ехо.