През лятото на 2002 г. една от къщите на малката уличка Магнолия в женевския квартал Шамбези утихва. Стопанинът й - дипломатът Теодор Димитров я напуска завинаги. Съседите му го помнят като сърдечен, възпитан и изискан господин, отдаден на книгите. Пет години къщата остава пуста - до есента на 2007 година, когато група български експерти, заедно с представители на швейцарските власти и български дипломати отново отварят входната врата.
Историята започва с едно завещание
В предсмъртен си час Димитров дарява цялото си имущество на българската държава. Близките на дипломата оспорват тази негова последна воля. "Завещанието, което направи в последния момент - два дни преди неговата смърт, ние считаме, че не отговаря на неговата воля. Неговата воля беше отразена в завещанието, което той остави една година преди неговата смърт. В момента, когато той се намира в тежка агония, страдащ от прогресивен рак на белите дробове и когато пие много лекарства и опиати, той не е адекватен", смята Иван Делчев.
След петгодишен съдебен процес швейцарският съд постановява, че трябва да се изпълни последното завещание на дипломата. "България вече е законен наследник на наследството на Теодор Димитров. Получихме сертификат, че сме собственици - това съответства на нотариален акт", коментира посланикът ни Атанас Павлов.
На 20 километра от Женева, близо до френското градче Жекс, в планината Юра е едно от именията на българина. Сградата е построена в началото на XIX век и е била страноприемница по Наполеоновия път, свързващ Женева с Париж. След Втората световна война е превърната в хотел, а през 60-те години е занемарена и обитавана от хипита. През 1989 г. Теодор купува това имение за 12 млн. стари швейцарски франка и го възстановява. Този имот, според двете завещания, дипломатът дарява на българската държава.
"Теодор искаше да остави следа в сърцето на Европа и затова у него се зароди идеята да създаде Европейско огнище на културата - на границата между Швейцария и Франция в неговото имение", разказва брат му.
"Той беше защитник на Европа и мечтаеше и защитаваше тезата, че Балканските нации трябва да влязат в обединена Европа и да бъдат отворени като демократически общества", спомнят си приятели.
Какво ще стане с това имение засега не се знае. Това трябва да се реши от българската държава. Българските власти предстои да вземат решение.
От началото на годината част от имущество на Теодор Димитров започва да се приготвя за пътуване към България. Най-много са книгите, които екипите, откриват в дома на дипломата. Цялото книжно наследство на дипломата вече се съхранява в Народната библиотеката в София. Там вече са 50 хиляди тома книги. Всеки кашон крие изненади, като книжна поредица на в. "Таймс" - "История на войната", пълните стенограми на Нюрнбергския процес... Повечето книги ще бъдат обработени в лабораторията на библиотеката.
Старопечатните издания и ръкописи
от дарението съставляват уникална колекция. Сред старите издания е и библия от ХV век, печатана от Гутенберг. Има и библиофилско копие на най-старата кралска френска книга за лова, писана през 1486 година, която дава съвети за ловуване със соколи, с кучетата „гончета", как да се хващат птици с примки и дивеч с капани.
Теодор е имал голям интерес към картини. Направил е невероятно колекция от рисунки, гравюри, сред които колекцията на Дали от репродукции с оригиналния подпис на художника. В библиотеката постъпва и колекция с шаржове на френски кинозвезди,сред които Фернандел, Мишел Симон, Бриджид Бардо. Как са събрани всички тези ценни колекции, експертите засега нямат отговор. В Народната библиотека постъпи и колекция от грамофонни плочи.
Галерията за чуждестранно изкуства е втората държавна институция, които получава най-много екземпляри от дарението на Теодор Димитров. Една от картините веднага е изложена в залите на галерията. Пазят се 850 статуи, графики, картини.
Сред многото статуи на Буда, експертите открояват една каменна глава на божеството. Все още проучвателните работи по нея не са завършени, но се предполага, че тя е била част от скулптурно изображение в древен храм. Засега експертите на могат да кажат как е пренесена в Европа.
Изненади за изкуствоведите крие и богата африканска колекция на дипломата. В личните албуми на дарителя има една интересна снимка с картина, под която стои името Пикасо. Картината е заснета в дома на Теодор Димитров, но засега не е намерена.
Антични съдове и колекция от икони постъпват в Националния исторически музей. След реставрация иконите от дарението ще допълнят богата колекция на музей. Най-старата от иконите, представя сцени от житието на Божията майка и се предполага, че датира от ХVІІІ век.
Литографи, военни карти, пластики и макети на кораби са сред новите експонати на Военноисторическия музей. Колекция от порцеланови Наполеонови войници също става част от експозицията на музея.
Часовници за камини е другата колекционерска страст
на дарителя от Женева. "Това са часовници от една епоха, които са събирани, за да показват интериора на един или повече домове от края на ХVІІІ до началото, средата и края на ХІХ век", обяснява Емил Давчев, зам.-директор.
Богата колекция от лампи и канделабри, сребърни и порцеланови съдове за хранене, личните мебели на дипломата постъпват в Националния етнографския музей.
Близките на българина казват, че той е водил личен дневник. Българските власти засега нямат отговор на въпроса открит ли е личен дневник на дарителя. Много лични снимки и документи на българина постъпват в Държавната агенция на архивите, но все още не са описани.
Българските власти в Швейцария предвиждат къщата на Теодор Димитров в Женева да бъде превърната в малък културен център за българската общност.
"Той живя тук, но мисълта му бе в България. Винаги говореше за страната си- дори новото, което е научил, прочел за нея. Да, така е. България беше много важна за него", спомня си негова позната.
