автор: Вяра Андреева

"В един момент, едно събитие, колкото и малко и незначително да изглежда, то отключва кутията на Пандора и оттам нататък става страшно."

Тя е на 28 години. Красива е. Умна е. Има родители и по-малка сестра, които я обичат. Има и добри приятели. Голяма част от времето си е прекарала в учене или подготовка за реалния живот, както искате така го наречете. Пет години в гимназия, четири в университет в България и още три в САЩ. През 2006 г. се върна в родината, за да осъществи мечтите си.

Доскоро тя работеше на средно висок пост в банка. Изкарваше добри пари - достатъчно за да си купува каквото поиска. Водеше нормален средностатистически, до средно добър живот. И така до преди 16 месеца и 17 дни.

"Една вечер се прибрах в къщи и си легнах и бях един нормален, щастлив функциониращ човек и на следващата сутрин се събудих и нещо не ми беше наред. Физическото мъчение започна със виенето на свят. Стана ми лошо, зави ми се свят. Викам си: Нещо кръвното ми е паднало, нещо моментно и отидох на работа и така. От начало си мислех, че е грип или нещо, някакво дребно неразположение. С течение на времето, но много бързо, някъде за една две седмици нещата главоломно се промениха. От един много жизнен весел активен човек, аз се превърнах в половин човек".

Скоро след появата на световъртежите започват проблемите със съня. В продължение на почти четири месеца, тя не спи. Симптомите на болестта й стават все повече и все по-объркващи. Усещанията и за вкус, допир, шум, мирис и светлина се изострят до такава степен, че най-обичайните неща се превръщат в непоносими дразнители. Започват ужасни главоболия. Месеци наред има проблеми със стомаха. Два пъти припада. Има учестен пулс и високо кръвно налягане. Получава изтръпвания на ръцете и краката си. Страда от моментни състояния, които описва като сърдечни пристъпи и задушавания. Отслабва с 20 килограма.

"Във всеки един момент едното взимаше надмощие и то беше най-страшното за момента. Но да чувството, че сърцето ти се разбива, че получаваш инфаркт, че мозъка ти се е изпържил. Чувството, че някак си нямаш сила. Аз си спомням веднъж трябваше да си оправям леглото, да си лягам и исках да извадя едно одеяло от шкафа - толкова, такова изтощение, че аз не можах да извадя одеялото от шкафа".

Най-големият й страх е, че не знае какво се случва с нея

Чуди се каква е тази странна болест. Откъде се е взела. Защо се случва точно на нея. След месеци наред ходене по лекари, но без окончателна диагноза и адекватно лечение, тя започва сама да търси отговора на това какво се случва с тялото й. Започва да говори за проблемите си, рови се в интернет, търси болест за симптомите си. И я намира. Депресия. Лека форма на депресия и силна тревожност. Най-после отива при правилния специалист.

Тревожността винаги има и телесен израз,

това казва психиатърът, д-р Владимир Сотиров. "И този телесен израз обикновено е първото нещо, което се съобщава на другите и с което ние отиваме за помощ при приятели, при близки, или при лекари. И умението да прочитаме тези симптоми не само през медицинската парадигма, а и през психологическата. Умението да откриваме в тях смисъл различен от обичайния различен от медицинския, до голяма степен предпоставя успешността на интервенциите и на предписанията, които се дават. Защото ето, забележете, симптоми като световъртеж, замаяност, немощ, подкосяване, слабост, всъщност те представляват една телесна метафора за преживяването на безпомощност, за преживяването за несигурност и за загуба на опора и стабилност, които ние много често преживяваме в живота си".

Психиатърът, който се заема с нейния случай, препоръчва лечение с медикаменти. Казва й, че проблемът е на биохимично ниво, а причините са стрес и изтощение.

Но как е възможно стрес и изтощение да накарат тялото ти да боли, сърцето ти да прескача, или светът около теб да се върти? Как може толкова физическа болка да идва от психически проблем? Истината е, че не знаем. Или по-скоро знаем съвсем малко.

Човешкият мозък все още е загадка. Ясно е, че той може да ни накара да страдаме - жестоко. Може и да ни даде божествено усещане за лекота - щастие. И двете са резултат от химични реакции и електрически импулси.

Проучвания на човешкия мозък показват, че при депресия мозъчните вериги, отговорни за регулацията на настроението, мисълта, съня, апетита и поведението - не функционират правилно. Така депресията се превръща в сложен проблем, който често се крие зад физически симптоми. Това понякога е объркващо, защото например хроничната болка може да предизвика депресия, както и депресията може да предизвика хронична болка. Често симптомите на други психични заболявания като тревожност, панически атаки, обсесии и фобии маскират болестта депресия.

Едно от най-разбираемите описания на депресията е болест, която прави хората много тъжни за много дълъг период от време. Това се случи с нея. И стана твърде неочаквано. Дори и за най-добрите и приятели.

Депресията е резултат от взаимодействие между гените и околната среда

В науката това се нарича мултифакторална болест. Взаимодействието е сложно, но някои хора се оказват по-податливи от други, вероятно заради своя генетичен материал.

Болестта започва с нарушения на биохимията. А те обикновено се предизвикват от болест, травматично изживяване или стрес. Стресът пък е дразнител за тялото. В стресова ситуация, хипоталамусът, разположен в основата на главния мозък, получава сигнал, за опасност. Два мощни хормона - адреналин и кортизол, се освобождават в тялото. Мускулите се напрягат и са готови за бягство или нападение. Няма значение дали стресът е предизвикан от спор с шефа или съпруга ви, от грубостта на някой клиент или от надутата сметка за тока - реакцията на организма е еднаква.

В тялото има 680 мускула и когато на тях им се съобщи да се съкратят в отговор на очаквана опасност, повечето от тях го правят. Колко пъти сте се чувствали като пребити след напрегнат работен ден?

Под стрес, кръвоносните съдове се свиват, дишането и пулсът се учестяват. Колкото и странно да звучи, тази мощна реакция често започва заради позвъняването на телефона ви или с клаксона на автомобила зад вас.
Лекарите свързват прекаления стрес със сърдечни заболявания и инсулти. Клиничните проучвания също показват, че колкото повече стрес понасяте, толкова по-вероятно е да получите депресия. Замислете се за това следващия път, когато иззвъни телефонът ви.

"Реалността е мистерия - казва холандският психоаналитик - д-р Дидрих Ван Росъм. - Има толкова много неща около нас, които не разбираме. Но на първо място трябва да разберем, че ние както една кола се нуждаем от двигател. Двигателят е от огромно значение. Хората днес го наричат психика. Фройд го е наричал подсъзнание. А аз предпочитам да му казвам душа."

Има неща, които разбираме и такива, за които само гадаем. До някъде знаем как работи човешкия мозък. До някъде познаваме човешката психика. А душата... душата е по-скоро за поетите. Но какво общо има тя с нас и с реалността на нашето време. Вероятно нищо.

Според психолозите човек живее в две реалности. Вътрешната на своите мисли, чувства и възгледи и външната на хора, места, вещи и събития. Опитвайки се да бъде по-щастлив, той често се стреми да обогати или промени само външната си реалност. Някои се развеждат, сменят работата си, или преместват живота си на друг континент. Някои си купуват нова дреха и временно задоволяват потребността си от положителни емоции. Хората от рекламния бизнес добре познават тази наша склонност да бягаме от проблемите и разчитат на нея, за да ни продадат всякакви предмети и изживявания. За съжаление, така не постигаме кой знае какво. Всеки психолог ще ви каже, че нашето щастие или нещастие е заложено вътре в нас и нищо, и никой не може да го промени, освен самите ние. Когато сменим работата, партньора или дрехата си изпитваме кратка еуфория, а след това се връщаме към ежедневната рутина, несигурност и страхове.

А щастието е заложено в нас

- също като способност, която трябва да развием. За съжаление някои хора никога не успяват.

Често няма очевидна причина за появата на депресия. Вероятно е да започне с финансови проблеми, проблеми в работата, или в отношенията с околните. Може да засегне всеки, във всеки един момент от живота му, дори в детството. Но най-често се проявява на средна възраст. Статистиката показва, че един на всеки двайсет души около вас страда от депресия в този момент. А иначе всеки трети човек преживява психическо разстройство поне веднъж в живота си. В днешно време болестта депресия се разпространява с бързи темпове. От Световната здравна организация са изчислили, че до 2020 г. клиничната депресия ще бъде втората основна причина за смърт и нетрудоспособност.

За съжаление, много хора не се лекуват от тази болест заради срамът от нея. Не е лесно да признаеш, че имаш психически проблем. Успехът от едно лечение е почети гарантиран но дори и след пълното излекуване, хората с подобни разстройства биват сочени с пръст от останалите. За някои е травмиращо дори да си помислят, че ще отидат на психиатър или, че ще взимат антидепресанти.

Всеки се е чувствал тъжен от време на време, но депресията е нещо друго. Работа на личния лекар и на близките на страдащия е да разпознаят разликите. Списъкът със симптоми е дълъг, но има някои основни, които обикновено сочат към депресия. Те са липса на удоволствие от ежедневните, малки неща, липса на енергия, прекомерна загуба или трупане на килограми, проблеми със съня, помисли за самоубийство.

Обикновено, за да разбере дали пациентът страда от депресия личния лекар задава два въпроса: "В последния месец, често ли сте се чувствали отпаднал, нещастен и отчаян? В последния месец, често ли сте губили желание да правите каквото и да било?". Ако отговорът и на двата въпроса е "Да", вероятността пациента да има депресия е 96%.

Шансът ваш близък човек да страда от депресия е голям

Ако се тревожите за свой приятел или роднина, дайте му достатъчно възможност да поговори с вас. Психиатри съветват да оставете човекът сам да избере моментът за това. Опитайте се да разберете и приемете начина му на поведение. Подкрепяйте го и не очаквайте, че той ще се върне към старото си Аз просто така.

Често семействата дори и не подозират през какви страдания преминават най-близките им, докато не е станало прекалено късно.

Д-р Сотиров казва: "Даването на съвети от рода на - бъди позитивен, бъди силен, не се притеснявай, не бъди черноглед, избий си лошите мисли от главата, всичко ще се оправи - не вършат работа, или рядко вършат работа, защото това е все едно да кажеш на някого – бъди щастлив и да очакваш, че със самия акт на изричането то ще се случи. По модела на магическите заклинания. Не, това не върши работа. Това, което трябва да правим като хора, човешки същества, не като професионалисти е просто да дадем достатъчно пространство на близките ни, на колегите ни, на приятелите ни да говорят за проблемите си. Да ги изразяват, да ги вентилират. Нищо повече. Просто да ги чуем емпатично, да съпреживеем с тях, да се поставим на тяхно място. Това върши много повече работа от колкото да даваме съвети, с които ние блокираме и спираме процеса на споделянето. Така, че не давайте съвети, просто изслушвайте."

Проучванията показват, че повече от 80% от хората с депресия се възстановяват след подходящо лечение с медикаменти, психотерапия, или комбинация от двете. Антидепресантите възстановят баланса на невротрансмитерите в мозъка. Моралната подкрепа и психотерапията помагат на пациента да се справи с причините предизвикали на болестта.

"Когато сте в криза, започвате да творите - казва психоаналитикът д-р Дидрих Ван Росъм. - Отивате на едно много тъмно място, където животът ви няма стойност, където нищо няма значение и тогава проглеждате. Често хората го наричат мистично изживяване. Често изходът от подобна криза зависи от вашият лекар и от това дали ще получите хапче или прозрение."

"В трудните моменти, преди да дойде прозрението, ти си като цигулка - добавя Ван Росъм. - Ако отвориш калъфът на една цигулка, ще видиш, че в нея няма музика. Ако погледнеш нотите и в тях няма музика - само знаци върху хартия. Но ако цигулката е пред теб и нотите са пред теб, остава само една малка подробност - трябва да вдигнеш лъка и да засвириш. Иначе музиката никога няма да бъде чута. Ето това е моментът, в който излизаш от депресията. Тогава създаваш своята музика."

Гледайте
цели епизоди на