автор: Десислава Златкова
Има хора обаче, при които основна част от доходите отиват за храна. За тях скокът на инфлацията е с изключително болезнен ефект, защото хранителните продукти са поскъпнали най-много.
Със сигурност и двете групи си задават въпроси как да направим така, че инфлацията да не яде парите ни? Защо цените скачат? И не може ли доходите да бъдат увеличени достатъчно, за да поемат удара от поскъпването на живота.
България е сред страните с най-висока инфлация в ЕС
"Последните пет години има едно общо увеличение на цените с около 44%, от които най-голяма заслуга имат хранителните стоки - увеличението е с 50% за последните пет години – отбелязва Мариана Коцева, председател НСИ. - От тези 50 на сто 40% са реализирани само през миналото лято. Подобна е инфлацията в новоприсъединилите се страни членки Прибалтийските републики, Чехия, Полша за последните пет години. Това, което е различното, че в България зад инфлацията стои скокът на хранителните продукти, докато в другите страни стоят както повишаването на горивата, разходите за здравеопазване, не е толкова отчетливо увеличението на хранителните продукти, както е у нас".
"Когато инфлацията нараства, трябва да се плашим не, че тя нараства, а да се опитаме да открием какви са елементите от икономическия ни живот или в геополитическите проблеми, които са накарали тази инфлация да порасне и да видим къде можем да влияем и къде не можем да влияем - като например цената на световните борси. Когато цената на краставиците се повишава, а производството им намалява рязко, очевидно проблемите са в нашата земеделска политика. И тогава не се занимаваме с това да поправяме инфлацията, а да си оправим политиката по отношение на краставиците", коментира Александър Божков.
Средната годишна инфлация за април в страните от ЕС е 3,6%. По данни на Евростат най-висока е била тя в Литва, Латвия, Естония и България. Следва ги Румъния. Чехия и Унгария са с малко под 7%. Полша е с 4,3%. С нива под средната за общността инфлация са Великобритания, Ирландия, Финландия, Франция, Дания. Германия слиза под нива от 2,6%, а Холандия е с 1,7% инфлация сравнено с миналия април.
Цените на храните в Европейския съюз са нараснали с над 7% за последната година, което е близо два пъти повече от равнището на инфлацията.
България е сред най-засегнатите страни, отчете и Евростат. Латвия е с ръст на цените от 21,7%, Естония - 18,3%. Данните сочат, че цените на храните в ЕС са нараснали средно със 7,1% от април до април, а равнището на инфлацията е 3,6%. В Португалия е отчетено най-ниското темпо на растеж на цените - 3,2%. След нея се нареждат Холандия с 5,4%и Франция с 5,5 %.
Евростат съобщи, че цените на млечните продукти в ЕС са се увеличили най-много - с 14,9%. Олиото и мазнините за готвене са поскъпнали с 13,2%, а цените на хляба и зърнените храни са нараснали с 10,7%.
У нас
Само за последната година цените на всички онези храни и хранителни продукти, които всеки ден присъстват на трапезата, скочиха. За 12 месеца с над 25%. И купувачът остана между избора дали да намали количеството или да увеличи сумата, която е готов да даде, за да напълни потребителската си кошница.
Най-много поскъпна олиото - двойно. Млякото вдигна цената си с повече от една пета, сиренето и кашкавалът с около 1/3. С повече от 20% поскъпна пилешкото, другите видове месо - с около 10%. Чувствително поскъпнаха плодовете и зеленчуците. Хлябът скочи с 50%.
"Защо инфлацията в България е висока и се движи по-бързо от ЕС? Посоката, в която трябва да търсим отговора, е, че все още течащият процес на изравняване на цените в България и ЕС. Макар да не сме доволни от цените тук трябва да признаем, че за много то стоките и услугите са значително по-ниски от ЕС", обяснява Александър Николов, портфейлен мениджър "Карол".
Поскъпването на суровините и догонването на европейските цени се превърна в изпитание не само за купувача, но и за производителя. "Може да се каже, че в последната една година след влизането в ЕС проблемите пред бизнеса са доста по-сериозни отколкото преди това. Затруднено е положението. Ръстовете на цените на суровините изпреварват възможността продуктите, които произвеждаме, да са с тези темпове и почти винаги хлябът изостава", смята Илиян Петров, хлебопроизводител.
"Цената на хляба в момента за килограм е 1,20-1,40 лв. в зависимост от различните фирми, които го предлагат. Преди година цената на хляба беше с около 40% по-ниска, а преди пет години - с 50%", допълва той.
Половината от цената на хляба се формира от цената на брашното и другите суровините. В 20% са разходите за заплати. 10% от цената на килограм идва от разходите за транспорт, а те растат заедно със скока на горивата. Други 10 % зависят от опаковката. А найлонът зависи от цената на петрола и също расте. Останалата част се формира от сметките за ток и вода. За цената на хляба и цената на живота у нас влияят едни и същи фактори. Част от тях идват отвън.
"България в това икономическо пространство е страната с най-нисък стандарт на цените. У нас в началото на тази година бяха някъде около 40% от европейските нива при съпоставима кошница на потребление. Така че този процес на кохезия, на присъединяване на България към това икономическо пространство, неминуемо води до изравняване на цените на целия общ пазар - при нас това означава един по-бърз темп на всички цени", обяснява Емил Хърсев.
Част от инфлацията у нас е "вносна". Свързана е с поскъпването на петрола и вдигането на цените на световните борси. Скокът на горивата доведе до масови протести на превозвачи не само у нас, но и в цяла Европа. Поискаха правителствата да ревизират политиката си по отношение на акцизите. На места тя формира до 60% от цената на горивата. Бензинът у нас надмина 2,50 за литър, дизелът подгони 2,20.Това не означава само скъп транспорт, а и добавка към цената на всяка стока, която стига от точка А до точка Б.
"Вероятно ще се стигне до намаляване на някои акцизи, особено за енергоносителите, което предполагам, че ще бъде и трябва да бъде единна европейска политика. В това отношение правителството съвършено правилно третира този въпрос като нещо, което надхвърля рамките на националната политика", коментира Хърсев.
Все още липсват ясни знаци от страна на ЕК за това ще приеме ли преразглеждане на задължителните акцизни нива. Но и критиците на акцизите си дават сметка, че Европа не ги задава просто, за да си пълни хазната, а акцизите са инструмент за налагане на спирачка пред ръста в потреблението на горива. Напоследък все по-често се цитират сроковете за тяхното изчерпване.
Инфлацията всъщност е нарушаване на баланса между количеството на парите и на стоките, между търсенето и предлагането. Когато банкнотите загубят възможността си да купят днес колкото вчера, те са се обезценили. Дали ще кажете, че парите са поевтинели или, че продуктите са поскъпнали, и в двата случая ще сте прави. А икономистите слагат сред главните причини за скока на цените, за инфлацията, увеличаването на парите в България.
През последните две години пет пъти се е увеличил относителният дял на доходите от продажба на имущество, отбелязват анализатори. „Имотите обикновено гарантират добра защита от инфлацията. Исторически погледнато няма период, в който имотите да са поскъпнали по-малко, отколкото инфлацията”, уверява портфейлният мениджър на "Карол".
Достъпът до кредити също инжектира значителен финансов ресурс. По данни на БНБ кредитите за фирми и домакинства вече са близо до 40,7 млрд. лв. На годишна база ръстът е 55,8%. От Асоциацията на банките казват, че високата инфлация не е увеличила броя на хората, които не могат да си плащат вноските по кредитите.
"Това, че качеството на кредитния портфейл на банките е много добро, е един показател много добър - че хората обслужват своите задължения и нивото на риск е ниско", коментира Виолина Маринова от асоциацията.
Ниската безработица и ръстът в доходите също се сочат като проинфлационни фактори - защото увеличават платежоспособното търсене, срещу което обаче - казват експертите - не стои достатъчно производство. За година заплатите са пораснали средно с 22%.
"Когато доходите нарастват, не защото произвеждаме повече и по-качествена стока, която да продаваме по света, а просто защото, от една страна, инфлацията нараства и има натиск да се увеличават доходите, защото се увеличават цените, се затваряме в един омагьосан кръг, в който на знаем кое е първо - яйцето или кокошката. Дали трябва да се увеличават заплатите, защото са се увеличили доходите, или се увеличават цените, защото вече са се увеличили заплатите", смята Божков.
Производителността на труда се измерва с БВП на един зает, т.е. той показва в лева или евро какво изработва всеки зает в икономиката. По този показател спрямо ЕС нашата производителност е около 30-33%, т.е. 1/3 от производителността в ЕС.
Заедно с лошата реколта през миналата година, всички изброени причини надуват цените както на хляба, така и на всичко останало: и скокът на горивата, и свежите пари, които стимулират повишено търсене при изоставащи темпове на производителността, и ръстът в заплатите, които работодателят все по-често вдига не заради повече произведен продукт, а заради масовия глад за квалифицирани кадри, и опитите да се привлекат или да се задържат.
Има и още една причина. Нека я наречем историческа. Хиперинфлацията. 1997-а. Споменът от кризата тогава, запечатан в общественото съзнание, поставя като под лупа всеки скок на цените. Страхът от инфлация ражда инфлация.
"И, когато хората започнат непрекъснато да повтарят, че ще има инфлация, изследванията показват, че самото често споменаване на думата инфлация увеличава инфлацията с 1% до 2%, тъй като, от една страна, търговците си казват: "Ще се вдигат цените, защо да не ги изпреваря", от друга, купувачът си казва: "Защо не си купя аз в запас нещо предварително". Увеличава се търсенето и цените се увеличават. При всяко положение има този важен психологически момент", обяснява още Александър Божков.
"Няма обща рецепта за това как се управляват активи в условия на инфлация. Тя изяжда дохода и всеки се старае да намери форма на вложение, която да го защити. Практически единствената възможност остават класическите банкови инструменти, т.е. депозити в банки. Обнадеждаващи за миналата година резултати даваха вложенията във взаимни фондове, но от началото на тази година със срива в цените на БФБ , онези които са си купили акции в началото на годината, включително и във взаимни фондове, имат не особено позитивни резултати, някъде и негативни”, коментира Емил Хърсев.
"Дали пренасочват спестяванията си хората в други валути - ние сме в условия на валутен борд, левът е вързан към еврото на точно определена цена. Българинът спестява в този вид валута, която прецени, че е най-разумно да направи своята инвестиция. Спестявания има и в лева, и в евро, и в долари. Значително по-малки в останалите валути", отбелязва Виолина Маринова.
"Сред населението най-популярно средство за защита е парите да се държат на депозит. За съжаление колкото по-висока е инфлацията, по-трудно става лихвеният процент по депозитите да я компенсира и де факто в момента този инструмент не е за защита, защото инфлацията е значително по-висока от процентите по депозитите", смята мениджърът от "Карол".
"Всеки, който се стреми да запази парите си, трябва да се опита да потърси начин за инвестиране в злато, сребро, които в дългосрочен период осигуряват добра защита от инфлация. Също и други борсово търгувани инструменти като петрол, зърнени култури с внимателно подбиране в инвестициите в акции на борсата - смята той. - По отношение на инвестициите в злато определено нямам предвид инвестициите в златни бижута или покупка на кюлчета. Тук цената на дребно нараства много бавно. Когато говорим за инвестиции в сребро и злато, става дума за покупката на акции, които следват цената на златото".
Държавата разполага с няколко вида инструменти, за да влияе на темповете, с които поскъпва живота. Един от основните е в ръцете на централната банка -това е лихвеният процент. Свалянето му стимулира икономическия растеж, но генерира инфлация и обратното. Плаващият валутен курс би могъл да обира колебанията в инфлацията. Но България е в условия на валутен борд и валутният курс е фиксиран. Този инструмент у нас не действа. Остават фискалните решения. Това са тези, които се вземат чрез бюджета. Какво означава това: най-общо ограничаване на обема пари в населението.
Това може да включва задържане на ръста на заплатите в бюджетния сектор. Да залага и да постига излишък чрез по-голямо превишаване на приходите над разходите. Това означава включително и вдигане на данъци и такси като начин за изваждане на по-голяма парична маса от населението. Все мерки, които не са популярни. Дори експертите често не са единодушни в оценките си за възможните антиинфлационни мерки. Проблемът според мен е, че българският кабинет няма активна антиинфлационна политика, смята Хърсев.
"Ако икономическата политика на държавата е насочена към това да не внасяме въглища и газ и петрол и да изнасяме електроенергия и ламарина, а преработената енергия, да обръщаме в продукти с висока добавена стойност и да изнасяме автомобили, компютри, биотехнологични производства, тогава добавената стойност, това, което човекът, който го произвежда, си слага в джоба, е много повече. Тогава страната ни става конкурентоспособна. Тогава всеки българин има повече пари, но и самата страна има повече пари и може да изнася повече и да внася повече и тогава инфлацията остава на по-ниско ниво", твърди Божков.
"Основният инструмент, с който правителството си служи в момента, е един спорен за мен метод, защото води до грамадни загуби за нацията. Като цяло това е политиката на стерилизация - ние облагаме БВП по-високо, отколкото е необходимо да издържаме държавата. Разликата формира един фискален резерв, който ние подаряваме на развитите индустриални страни, в чиито банки го складираме и те ни плащат 2-3% върху депозитите на БНБ при една инфлация, която в еврозоната гони 3%", допълва Хърсев.
"Би трябвало да има обща държавна политика и политика на бизнеса по отношение на най-важния проблем на България, проблем №1, който ни стои в периферията - проблемът с увеличаване на производителността на труда. Как да я увеличим. И там влизаме в темата за образованието, квалификацията, техниката, инфраструктурата, за възможността България да задържи хората, които могат да произвеждат неща, които струват скъпо на международния пазар", смята още Божков.
"Правителството би могло в този момент да помисли за мерки, които се предлагат от икономистите, но мълчаливо се отхвърлят. Сериозна и сигурна мярка би било намаляването на ДДС, което при нас е на едно доста високо ниво", категоричен е Хърсев.
"Ясно е, че държавата може да влияе върху процеса съответно с намаляване на данъците, с акцизите, на държавата все пак има нужда от едно сериозно развитие на инфраструктурата. И смятам, че такъв един процес на интервенция от нейна страна ще намали значително приходите в държавата", отбелязва от своя страна хлебопроизводителят Илиян Петров.
Как се изследват цените и как се отчита ходът на инфлацията - въпросът често се задава с подозрение за манипулация. Защото, както признават и икономистите, страхът от скок в цените отприщва поскъпването. А тогава занижаването успокоява ли ги?
"Съществува винаги подозрения към националната статистика, че управляващите се опитват да манипулират резултатите. Не вярвам в подобни заговорнически твърдения. Статистиката не е чак толкова точна наука, защото тя се базира на някакви събрани данни. Доколко те са автентични, доколко са истински, винаги има някаква въпросителна. Но, ако те се събират по един и същи начин всеки месец, дори да не са точни, промяната винаги е точна", обяснява Божков.
НСИ наблюдава 530 стоки всеки месец и прави около 3 хил. регистрации - в рамките на всяка седмица се обхождат 3 хил. пъти различни магазини, за да се регистрират цените.
Разходите на домакинствата за храна с един от основните показатели, които се използват за изчисляване на благосъстоянието. Националната статистика отчита, че през последните пет години делът от разходите, които семействата дават за храна намалява от 44% през 2002 г. до 36% през миналата година. Въпреки поскъпването на храните.
"Пазарът си регулира непрекъснато поскъпването. Това е автоматичен и саморегулиращ се процес. Много е просто - увеличава се цената на дадено нещо, гледам го и решавам, че ще си купя два пъти по-малко, а на следващия ден решавам, че мога и без него и се насочвам към потребление на нещо друго, по-евтино и все пак задоволяващо същите ми потребности. Това е механизмът. Механизмът на ограничението", обяснява Хърсев.
Прогнозите за инфлацията в края на годината сега разчитат на силна реколта. НСИ залага на 6 до 7% поскъпване през декември спрямо януари. БНБ прогнозира 6,5%.
