автор: Светослав Иванов
Три десетилетия след ислямската революция и 19 години след смъртта на нейния духовен водач имам Хомейни екип на bTV беше допуснат в държавата на аятоласите.
Вече 29 години те се молят на Аллах водени от своите аятоласи. Вече 29 години, законите на вярата определят начина, по който те са управлявани и живеят живота си. Вече 29 години строгият поглед на един човек, макар и в отвъдното, гледа народа, който неговата собствена революция превърна в ислямско общество, живеещо в република, наричаща себе си ислямска. Ислямска република Иран.
Техеран е потънал в гъстия смок от газовете на хиляди автомобили. Високи сгради опасват полите на Елбрус, чийто скалисти зъбери и остри върхове плътно ограждат иранската столица. В първия момент този град удивително напомня на София, но Витоша е джудже в сравнение с Елбрус, така както самата София е джудже в сравнение с 16-милионен Техеран.
В двореца обаче времето е спряло. Посрещат ни два крака без тяло, които самотно и някак "отрязано" седят пред бившата резиденция на шаха, свален от ислямската революция през 1979 година. "Това са краката на Реза шах - човекът, който управляваше Иран преди ислямската революция. Това е била висока статуя, която е унищожена след ислямската революция. Това всъщност са краката на бащата на Мохамед Реза шах", обяснява Наджми, студентка.
Залата, където шаха е вечерял, приборите са от злато, скъпа френска дърворезба, слонова кост, подарък от Индия. В гостната на шаха обзавеждането е запазено. Празна маса със златни прибори, празно легло, препариран тигър, върху който вече не стъпват шахските пантофи. Този дворец е запазен само заради едно - да напомня на иранците в какъв разкош се е къпала фамилията на шаха,
докато не се е появил Той
Иранците го наричат "човекът от народа" - имам Хомейни, който се завръща на бял кон от Париж в Техеран, шахът набързо емигрира в Египет, а имамът превръща Иран в ислямска република. Оттогава са изминали почти три десетилетия, в които ислямската революция прави от Иран единствената държава с теократично управление. Тук законите са строго свързани с религията, а религията е свързана с политиката.
Кацаме в Техеран в петък - денят за молитва и времето, когато народът трябва да чуе освен религиозна проповед и коментарът на имамите по актуални политически въпроси.
В двора на Техеранския университет – мястото, от което през 1979 г. започва Ислямската революция, има над 10 хил. души, дошли на редовната петъчна молитва на иранските духовни лидери. От съображения за сигурност на новинарския екип не е позволено да заснеме детайлно университета. Камерата е допусната до двора. Думите, изречени там, обикновено светкавично намират своя отзвук в световните медии, защото освен за религия, по време на молитвата се засягат и актуални политически въпроси.
Философията на петъчните молитви в Техеран е свързана с ислямската традиция и шийзма. Вярва се, че религията и политиката са строго свързани. Всеки петък има по няколко лекции, след което започват молитвите.
На трибуната се качва едно от най-уважаваните религиозни лица в страната - бившият президент Акбар Хашеми Рафсанджани, управлявал страната в продължение на осем години. В момента той съсредоточава речта си върху религиозните догми и обяснява каква е правилната поза по време на молитва и как да се изговарят думите от молитвата. Сред морето от хора, съставено от обикновени иранци, висши духовници и спортисти като националния отбор по карате, цари гробно мълчание. И изведнъж започват скандиранията.
Не след дълго следват нови възгласи, насочени срещу държавите, които се обявяват против правото на Иран да имат ядрена програма. Над десет хиляди гърла реват "Смърт за Америка, смърт за Израел".
Време е най-после да започне същинската молитва. Уважаваният лектор лично я повежда, а всички следват неговите движения. Стените, между които се молят тези хора, са осеяни с цитати на имам Хомейни. Като този, в който се казва, че Иран никога не трябва да изоставя Палестина. Следващото място, което екипът посещава, е
иранска конференция, посветена на проблемите на Палестина
Конференцията е много показателна за външната политика, която Техеран води в момента по отношение на САЩ и Израел.
За иранците израелската гледна точка по палестинския проблем не съществува, а медалът на израело-палестинския конфликт има само една страна - палестинската. Затова и конференцията в иранското министерство на външните работи започва с една странна за западните разбирания изложба от картини, изразяващи палестинските неволи. Тук Израел и САЩ са изобразени като агресори и потисници, а от плакати се усмихват лидера на "Хизбула" - шейх Хасан Насрала и третия човек в йерархията на "Армията на Бога" Имад Мугния, убит неотдавна в Сирия.
На тази конференция е и един от най-уважаваните мюсюлмански политически анализатори. Метам ас Салман от Бахрейн - той е първият човек, който държи реч пред делегатите:
"Днес повечето държави определят външната си политика единствено на базата на икономическия си интерес. Те не спазват никакви принципи и етика. Причината затова се крие в капиталистическата им политика, която следват. Капитализмът гледа на цялата вселена през призмата на печалбата от определени инвестиции. Какво ще инвестирам и какво ще получа? Понякога обаче ти трябва да инвестираш в името на човешките принципи, в принципите на мира, в името на любовта между хората и да не очакваш парични печалби от тези инвестиции".
Традиционното настроение на целия Близък изток срещу американската външна политика намира своята кулминация именно тук - в Иран. Основната предпоставка затова е свързана с ислямската революция. Иранските политици казват, че разчитат единствено на себе си и имат самочувствие, подхранвано както от националното чувство за принадлежност към древен и велик в миналото народ, така и от огромните залежи на газ и нефт пръснати из територия от един милион и шестстотинте хиляди квадратни километра.
"Революцията промени доминацията на Запада в нашия живот, промени доминацията на суперсилите и колониалистите, които се бяха настанили у нас. По време на студената война, ислямската революция беше единственото държавно управление, което не следваше правилата на двуполюсния свят. Ако сравните иранската революция с революциите в Китай и Куба, ще видите, че те бяха свързани с Америка или Съветския съюз. В Иран обаче всичко беше различно. Нито една държава не подкрепяше иранския народ, докато шаха имаше подкрепата на всички! Тук ние направихме революцията си по време, когато режима на шаха беше военно подсигурен, финансово обезпечен с парите от петрола и имаше международна подкрепа. Ето защо, това е уникална революция", казва Манучехр Мохамади, зам.-министър на външните работи на Иран.
За много хора Иран е в ролята на бунтар срещу днешното съотношение на силите в света. Затова и ядрената програма, която страната развива, за да захрани нуждите на промишлеността си през следващите 20 години се възприема нееднозначно в света. Нека погледнем по-детайлно към толкова дискутираните ирански ядрени мощности с кадри, които за първи път се показват не само в България, но и в Европа (гледай видеото с филма в секция "Видео").
Иран планира да построи около 20 реактора,
които да произвеждат общо 20 хиляди мегавата електричество през следващите 20 години. Ядрената програма на Иран стартира още през 50-те години, като по ирония на съдбата в строежа на основни ядрени мощности участват германци, французи и дори американци. След ислямската революция обаче, въпреки многобройните строежи, държавите отказват да захранват режима на Хомейни с атомно гориво.
Германските технологични гиганти "Сименс" и "Телефункен" замразяват работата си по централата в Бушерх, оставяйки почти завършени реактори. Не след дълго обаче те са разрушени от иракски въздушни удари през 1984 година. Проблемът на САЩ и Израел е свързан не с реакторите, а с амбициите на Иран да произвежда гориво за тези реактори, обогатявайки уран.
"Ние имаме проблема, че специално американците си мислят, че с определени свои действия могат да отслабят ислямския режим в Иран. Но когато американците и европейците не ни признаят, отношенията ни ще се основават на принципа на реципрочността", категоричен е Мохамади.
Ядреният център в Бушерх
В момента той се изгражда от руски ядрени специалисти. Конструкциите са завършени на 93%, а първото гориво за реакторите вече е доставено. Очаква се централата да заработи след по-малко от четири месеца.
Иран обаче се стреми към пълен цикъл на производство на ядрено гориво. Урановата руда се извлича от 350 метра дълбочина в земята и се транспортира до южния град Бандар Абас, където по химичен път рудата се превръща в жълта уранова каша.
От Бандар Абас жълтото вещество се изпраща в Атомния технологичен център в Исфахан., който работи с оборудване основно от Китай. В Исфахан жълтата каша се превръща в газообразен уранов хексафлорид, който заминава директно за фабриката за обогатяване на уран в Натанц, където осем метра под земята завършва и процеса за производство на ядрено гориво. За нуждите на тази цел в Натанц функционира и фабрика за цирконий и мощности за тежка вода в Арак. В Арак действа и малък изследователски реактор.
Детайлите по иранската ядрена програма са работа на Международната агенция за атомна енергия и Иран. Факт е обаче, че с наближаването на деня, в който Иран ще започне да произвежда ядрено гориво, страната може да се сблъска с реалната заплаха да бъде ударена от САЩ и Израел, поради съмненията, че с обогатения уран може да бъде произведена и атомна бомба.
"Държавите в Близкия изток като цяло се подчиняват на САЩ. Затова, когато Вашингтон види една държава, която не му се подчинява, каквато е Иран, тогава се създава потенциал за конфликт. Иран не желае война със САЩ, но Иран има право да се защити, ако бъде нападната от някого. А напоследък САЩ изпращат много сигнали, че би предприела ракетни нападения срещу Иран. Ако това се случи, цялата карта на Арабския залив ще бъде променена", смята, Метам ас Салман, политически анализатор .
Увереността на иранците в случая идва не толкова от военната им мощ, а по-скоро от тяхното т.нар. "петролно оръжие". Иран е четвъртата страна по залежи на нефт в света. Освен това държавата контролира Хормузкия пролив, през който преминава 1/4 от световния трафик на танкери, които изнасят петрол от Залива. Това означава, че в случай на заплаха Иран може да блокира ивицата Хормуз, което според анализатори буквално ще взриви цените на петрола.
"Нека ви обясня нещо. 65% от водите на Персийския залив са окупирани от САЩ. Защо Америка окупира моретата? Защото Америка иска да си гарантира петролните доставки? Америка обаче трябва да знае, че Каспийско море, както и Оманския залив могат да бъдат блокирани от Иран само в рамките на няколко минути. Какво ще стане с петролните доставки за света тогава? Ако Иран бъде нападнат, много неща ще се променят във Вселената, не само цените на петрола или обема на доставките. Това е критична ситуация, защото мнозинството от хората в Европа, Латинска Америка и мюсюлманите в света са против политиката на Америка. Ако започне война срещу Иран, тя
няма да е между Техеран и Вашингтон, а война на 1 млрд. мюсюлмани и САЩ,
твърди Ас Салман. В това са убедени и мнозинството от младите иранци. "Може би вие си мислите, че ние сме изоставени и не искаме да комуникираме с хората по света. Но това е грешно. Ние наистина искаме нормални отношения с всички държави, дори и със САЩ. Ние нямаме проблем с тях, настроени сме положително към всяка държава на света и всички хора по света. Но някои правителства като американското например искат да разделят, да прокарат граница между развити и развиващи се държави", коментира Реза Мирмехраби, студент по туризъм в Техеранския университет.
"Западните страни и САЩ искат да властват над развиващите се страни като Иран. Иран е единствената държава, която се противопоставя на тези апетити на държави като САЩ. Искам целия свят да чуе следното: "Ние вярваме в Бог и мислим, че той е велик". Той има власт над всички хора, раси и държави на този свят. И САЩ няма да е в състояние да нападне Иран в близко бъдеще. Или както казва имам Хомейни: „САЩ не може да ни направи нищо", убеден е Рахматула Бадарлу, студент по политически науки в Техеранския университет.
Време е за една специална среща
За да разберем по-добре иранската външна политика днес, не можем да не посетим президента Махмуд Ахмединеджад, който с изказванията си се прочу като един от най-крайните критици на Джордж Буш и Израел. Екипът на bTV се оказва с късмет, защото след кратко суетене дали да допуснат телевизионната техника в залата, той влиза с камера.
Ахмединеджад се появява от входа, от който най-малко се очаква. Препълнената зала с делегати от десетки мюсюлмански страни става на крака, а десетки се втурват, за да го прегърнат. Усмивката на този скромно изглеждащ политик е обратнопропорционална на силата на думите, с които той си служи, когато говори публично. Затова свидетелстват и скандиранията, с които огласят парламента при неговата поява.
Като всяко обществено значимо събитие в Иран и това започва с молитва. Ахмединеджад е интересен оратор, който играе с тембъра си и жестикулира, когато иска да прикове вниманието на публиката си. В случая, лекцията му започва с разсъждения върху същността на мира по света:
"Днес виждате какъв е светът. Откъде идват трудностите и проблемите. Дали тези проблеми идват от различното тълкуване на вярата в господа и справедливостта? Или пък идва от управлението на тирани и егоисти? Виждате какво правят тези покварени хора - всичките човешки морални граници са размити, за да напълнят собствените си джобове и да установят своето доминиране в света. И убиват стотици хиляди невинни хора в света, за да могат да управляват и да ограбват енергията, ресурсите и щастието на хората".
Въпрос на десет минути е, Ахмадинеджад да "вмъкне" в разсъжденията си и някои конкретни примери и да каже в прав текст кои са "покварените хора", за които говори: "Вярно е, че в днешно време политическата и военната сила, властта над световните богатства и дори управлението на международните организации е в ръцете на някои покварени и агресивни режими. Но аз искам да ви кажа, че управлението на лъжата и тиранията свърши."
Всяко изказване се следи под лупа от големите агенции, които моментално разпространяват думите му, които стават обект на различно тълкуване в страните, които президента назовава. Днес той е остър, както обикновено: "Искам да знаете, че времето на този сатанински и покварен режим в Америка свърши и се включи обратното броене на часовника за унищожението на тази империя. Знайте, че с тази солидарност Америка и всички сатанински режими си отиват и справедливостта ще възтържествува. Знайте, че режимът на ционистките престъпления, режимът на ционисткия тероризъм, който има 60-годишна история на престъпления, насилие, убийства и плячкосване скоро време ще бъде изтрит от лицето на земята."
Това е поредната гръмка реч на президента, насочена срещу Израел, САЩ и за правото на иранския народ да има своя собствена ядрена програма. След края на речта 15 минути Ахмединеджад не може да слезе от трибуната, защото охраната му не може да му проправи път през тълпата.
Речите му се харесват на иранците, защото, той използва прости и силни думи, които достигат до всяка глава, независимо от образованието. Но въпреки привидната войнственост в думите му, болшинството от иранците са изключително миролюбиви хора. Като едно 21-годишно момче, който е дошъл да почете паметта на имам Хомейни в покрайнините на Техеран:
За какво мечтая ли? Затова, което ние наричаме утопия.
За свят на любов и мъдрост, свят без война. Аз не мразя Америка или Израел. Аз просто не мога да ги разбера и не ги познавам. Според мен не е правилно да съдиш цяла една нация заради решения на едно или друго правителство. Защото правителствата са съставени от 10 или 15 души докато нациите са милиони хора".
Днес Иран отново ще пролее сълзи. На този ден преди 19 години лидера на ислямската революция, бащата на народа - имам Хомейни, умира или както се казва в Иран - възнася се в рая. От сутринта към неговата гробница прииждат стотици хиляди хора.
Огромният Техеран е опасан с мисли и снимки на имама. По телевизията не звучи музика, а танците са забранени. Всички трябва да си спомнят за имама, чийто гроб е охраняван от пазители на корпуса на революцията.
Журналистка от Иранската национална телевизия кани Светослав Иванов на интервю. Първият й въпрос е: "Как животът и делото на имам Хомейни повлия на вашия собствен живот?". Въпросът й го изненадва, но за нея имам Хомейни е толкова велика личност, че няма начин да не е повлиял на целия свят, а да не говорим и за неговия собствен живот. Репортерът не вижда смисъл да я убеждава в обратното.
Гробът на Хомейни
За иранците това е свято място, където сълзите капят като водопад. Под камъка е тялото на имама, който преобрази страната, така както поиска.
Обединен, горд, добър или лош, обичан или мразен, богат или беден - това е Иран. Иран на Хомейни.
