Легалната измама

Вече седем години емисари на една офшорна компания, регистрирана в Швейцария, обикалят България на длъж и на шир и мамят стотици български държавни, общински, частни фирми и институции. Какви са мащабите и начинът на действие на тези мошеници и хватката, с която са били заблудени българските предприемачи?

Реклама

автор: Богомил Грозев

Схемата, по която работят - жертвите биват подвеждани със сладки приказки и обещания за безплатна реклама срещу подпис и печат на най-обикновена бланка. Няколко месеца по-късно се оказва, че нищо не е даром и започват да пристигат фактури за стотици евро.

Първите похождения на емисарите на регистрираната в кантона Цук в Швейцария фирма "Интеркейбъл ферлага" към България са регистрирани още през 2001 г. Тогава емисарят Козак, който се представил за хърватин, щурмува българските предприемачи, като започва от столицата, където жертвите са най-много.

"Хватката, с която фирмите са измамени, е сравнително елементарна, но подходите са различни. На 16 декември 2002 г. около 17:30 ч. в офиса на фирмата кацна чужденец, който се представи за служител на фирмата Интеркейбъл и пожела да ми представи дейността на фирмата, като ми заяви, че тя се занимава с рекламна дейност и ми предложи участие в издаван от тях бизнес справочник Транс уърлд бизнес едн байърс", разказва Данчо Йораднов.

За целта жертвата трябва да се подпише под предварителна заявка за поръчка и да плати за услугата едва когато одобри проекторекламата си, изработена от швейцарската фирма.

"Извади от чантата си един кочан, който много наподобяваше нашите фактури на химизирана хартия, който представлява форма на поръчка, а и така се казваше - ордер форум с уникален номер. Попълни данните на фирмата и поиска да му го подпиша и подпечатам, с цел да се отчете пред неговите шефове, затова, че той е провел срещата тук в България и че си е свършил работата", продължава разказът си Йорданов.

Дребният шрифт във формуляра, слабият английски и смущаващата цифра в долния десен ъгъл - 490 евро, кара Йорданов да откаже да сложи парафът си. "Аз отново поисках той да дойде в по-подходящо време, но обясни, че на другата сутрин много рано му е самолета и трябва да си отиде и предложи да направим една поръчка, който не ангажира нито мен, нито фирмата с някакви взаимоотношения с тяхната фирма". Тук вече Йорданов подписал. След което Козак изчезнал.

Точно месец след сърцераздирателното посещение Данчо Йорданов е "ощастливен" с първата швейцарска фактура на стойност 490 евро. Смятайки, че нищо не дължи на "Интеркейбъл", бизнесменът прибрал листа в някакво чекмедже и забравил за случая. Още повече, че си спомнил за думите на Козак, който му бил казал, че когато получи документа и в едномесечен срок не потвърди участието си в каталога, нищо не плаща.

В следващите месеци от Швейцария продължили да пристигат фактури, а сумата главоломно да расте. Йорданов се стреснал едва, когато получил заплашително писмо за съдебно преследване и претенции за близо 2500 евро.

"В това писмо ни се даваше срок от седем дни и ни беше отправена реална заплаха, че ако не платим цялата документация ще отиде в съда и това ще предопредели доста финансови затруднения за нашата фирма. В този случай вече до някаква степен аз проумях, че нещата не са толкова прости и че има доста сериозни основания за загуби, които бихме претърпели и реших, че трябва да се консултирам с адвокат по международно право и с хора с по-голям опит в тези дейности".

До този извод няколко години по-късно стига и друга от жертвите на швейцарската фирма. Елена Такева е била подведена по-още по-елементарен начин. "Миналата година юни бях в Комо, Северна Италия и оттам пътувах до Швейцария - разказва Такева, която е съсобственик на туристическа агенция. - След като се върнах, в рамките на един месец получих едно писмо, което представляваше нормален лист хартия - тип вестникарска хартия, на което в лявата страна бяха на писани данните на фирмата и беше споменато, че ако това са данните на фирмата и искаме да се включим в един туристически гид, който да ни рекламира в Швейцария да ги препишем и да попълним точните данни от лявата страна и да ги изпратим на посочения адрес. Тъй като аз съвсем скоро бяха посетила страната - даже си казах колко бързо действат как бързо създават контакти, попълних ги, изпратих ги обратно и след половин година в началото на януари получихме фактура, в която беше споменато, че те рекламират нашата агенция в туристически сайт, имаме свален банер там и ние сме задължени да им платим за тази услуга от порядъка на 1000 евро. Това беше за първата половин година".

Подобно на Данчо Йорданов и Такева приема бланката за неангажираща форма на заявка и дори не се прави труда да я запази. "В нашата агенция ние получаваме подобни бланки от много места по света - и от Австрия и от Германия и от Англия. И това са едни нормални форми, в които вие потвърждавате, че искате да установите контакт, те да ви изпратят техни цени, да направите коментар и да подпишете договор", обяснява жената.

"Това е начин, по който ти се подлъгваш, за да си попълниш данните, да се подпишеш, защото искаш да установиш някакъв контакт, а в следващия момент установяваш, че някъде с малките букви е записано, че това нещо ви обвързва в рамките на три години да изплащате определени суми към тях и така. И че представлява договор. Скрепен с вашия неподправен подпис", допълва тя.

Всъщност с дребния шрифт на английски

всичко е написано много точно, ясно и облечено перфектно в правна форма - по швейцарското законодателство: "Според условията, споменати по-долу, долуподписанта фирма представя поръчка за реклама, която да бъде отпечатана в следващото издание и в по-следващите на "Трансуърлд бизнес енд Байърс". Тази поръчка е валидна до следващите пет издания. След петото издание, освен в случай на писмено заявяване не по-малко от три месеца преди изтичане на договора, същия ще бъде автоматично подновен за следващо издаване и т.н.

Общи условия
Договорът е неотменим и законово обвързващ. Установената форма и позиция за влизане за влизане може да се счита като приета, ако издателят не ги откаже в рамките на 14 дни.

Цената за включване е дължима за всяко издание. Фактурите трябва да бъдат уреждани в рамките на 14 дни след издаването им.

Допълнителните споразумения трябва да бъдат в писмена форма и според условията на договора. Устни споразумения няма да бъдат взети под внимание.

Приложим по отношение на интерпретирането на този договор е законът на Швейцария".

"Това е по-скоро едностранно изявление, изразено в писмена форма, но то наистина обвързва. Защото с малките букви - с дребния шрифт, както се казва, е казано, че хората, които подписват този формуляр се обвързват да заплатят съответна сума срещу публикуването на данните в каталозите, които фирмата издава. Независимо дали на хартия или в интернет", обяснява юрист.

Всъщност, в случая проблемът не е в цената за реклама, а фактът, че въпросният каталог не се разпространява в стотици хиляди бройки, както твърдят емисарите на "Интеркейбъл". Ужилените фирми могат да видят рекламното си каре в интернет сайта на компанията и в безплатния компактдиск, който получават еднократно по пощата. Книжният каталог получават евентуално само тези фирми, които се съгласят да платят първата вноска на ръка.

В случай, че "Интеркейбъл" заведе дело срещу българска фирма в Швейцария, местният съд най-вероятно ще се произнесе в ползва на швейцарската компания, тъй като магистратите няма да са наясно за начина, по който жертвата е била склонена да подпише, твърдят юристи. Според тях жертвите може и да успеят да докажат, че са били подведени, но със съдействието на швейцарски адвокат, чийто хонорар съответно ще е по швейцарските стандарти. Това допълнително стряска опарените фирми. И затова някои от тях са предпочели да отправя зов за помощ към българо-швейцарската камара и посолството на страната у нас.

"В период от близо две години над 200 фирми се свързаха по един или друг начин с камарата или сме разбрали чрез наша фирма член, която обработва тези сигнали", констатират от Българо-швейцарската камара.

Има фирми, които директно плащат това, което са подписали, има фирми, които съвсем твърдо реагират и отказват да плащат. А има и фирми, които се свързват с нас - защото аз знам фирмите, които са се свързали с нас, но има и много фирми, които не желаят тази информация да се огласява. Не искат да се разбира, че са станали жертва на тази манипулация. И тези фирми или си плащат тихомълком или не плащат, но и не разгласяват за ситуацията, в която са попаднали. Такъв е случая на голяма столична адвокатска кантора, която вече пет години плаща всички финансови претенции на швейцарците само и само да си няма главоболия.

На пръв поглед сумата, която част от ужилените трябва да платят, не представлява проблем за нито един уважаващ себе си бизнесмен - между 500 и 800 евро. Но над главите на онези, които не са усетили навреме, че работата е пробита като швейцарско сирене, в момента висят сериозни финансови претенции в размер на 25 хил. - 30 хил. евро. А и да направим простата сметка: дори и да е с малки суми, но редовно, и то от много фирми - поне 200 дотук, само от България някой печели много, чрез лесна измама.

Към списъка на фирмите,

подали жалба в Българо-швейцарската камара, влизат и онези, които не искат дори да си помислят, за начинът, по който са били измамени броят на ожилените компании нараства на над 300. Може да се каже, че емисарите на "Интеркейбъл" са извършили почти цялата страна и почти всички браншове в икономиката. В списъкът могат да се видят няколко общински дружества като - "Паркинги и гаражи", "Метрополитен" и Столичен автотранспорт. Не липсват и държавни предприятие, като "Български пощи", БДЖ, Българската академия на науките и няколко института към нея, както и дружества от енергетиката и минната промишленост.

Подмамени от възможността за безплатна реклама, в капана са попаднали и Театър 199, "Сълза и смях", Народната библиотека "Кирил и Методи" и Столичната библиотека. Много от държавните и общински институции отрекоха или не отговориха на въпроса дали са имали контакти с регистрираните в Швейцария измамници. Болшинството от частните фирми отказаха и дума да обелят за случая. Най-вече заради срамът, който ще трябва да изтърпят в очите на своите бизнес партньори и клиенти. Получихме отказ за коментар дори и от Швейцарското посолство, с аргумента, че мисията в София няма търговски отдел.

"За голяма моя изненада през 2005 г., след това през 2006-а, до средата на 2007-а получавах на няколко пъти - не мога да кжа колко писма адресирани от Лондон, от фирма, която аз не познавам и дори не се опитах да запомня, с които се обръщаха към мен като директор на дирекция в БАН, че дължим определена сума за нещо, за което аз въобще не се опитвах да вникна", разказва Иванов. Той е категоричен, че никога не е подписвал никакви документи.

Иванов гарантира за себе си, но не изключва възможността някой от служителите на Академията на науките да е бил заблуден от емисарите на швейцарската фирма. "Щом получа това писмо на мен ми е ясно, че не трябва да реагирам и затова щом получа писмото веднага отиваше в т.нар. на администраторски език кръгла папка - коша за боклук. И с това се приключваше". И това се оказва печеливша тактика. През лятото на 2007 г. писмата спират да идват в БАН. Поне засега. Защото според нашата проверка финансовите претенции все още не са утихнали, но ако продължи практиката на "мълчаливия отказ", може и да изчезнат, както се е случило с други български и чуждестранни фирми.

Всъщност българите не са единствените, които са попаднали в "мъртвата хватка" "Интеркейбъл". Тази компания е рожба на едни от най-изпечените мошеници на Стария континент. По данни на една международна организация Stop The European City Guide, която от години се занимава с разследването на подобен род измами, "Интеркейбъл" е част от брилянтно организирана престъпна мрежа, която действала на територията на цяла Европа и използвала всички възможни пролуки в местните законодателства. Кои са мозъците на тази схема обаче остава загадка, защото компаниите им, всички до една- са регистрирани в една от меките на фирмената тайна - офшорната зона Цуг.

По информация на разследващата международна организация емисарите на „Интеркейбъл" са оплели в мрежата около 300 хил. фирми в 40 държави. Само в няколко случая сънародниците на Вилхелм Тел са били отрязани.

Преди няколко години испанската провинция Каталуния спешно е направила няколко законодателни промени и на практика е спуснала чадър над регистрираните там фирми. Другите "късметлии" са неколцина италиански "бизнесмени", които са решили проблема си съвсем радикално: трима от швейцарските инкасатори, работещи в Италия, са намерени буквално насечени от автоматни откоси, а от телата им са извадени около 250 куршума. 400 белгийски фирми пък дружно са осъдили измамниците и по този начин, с общи усилия се откачили от примката. Борбата срещу бутафорните бизнесмени е започнало дори и швейцарското правителство, което вече разпространява специални брошури, които предупреждават за измамната схема.

Швейцарските власти са вдигнали мерника

не само на "Интеркейбъл", а и на всички нейни производни, каквито са например "Премиум рековъри", "Оваг интернешънл", "Премиум Суис" и "Грийн хаус консултинг Джордж Балмър". Освен за "Фърст Юръпиън сити гайд", те предлагат въпросните рекламни карета и в "Тур енд травъл гайд", "Дъ Фейр гайд" и, разбира се, чрез "Интеркейбъл" и каталога "Транс Уърълд бизнес енд байърс".

Ако обаче вече сте вързан в измамната схема, начините да се откачите от примката са няколко. Най-важната препоръка на Държавния секретариат по икономика на Швейцария, който се занимава със тези случаи, е жертвите при никакви обстоятелства да не плащат.

Повече конкретни съвети има на интернет страницата на Stop The European City Guide. С тяхна помощ един от успелите да се откачат от примката е и Данчо Йорданов. След като разбрал, че не е измамен от случайни хора, той започнал да изпраща жалби - до Националната следствена служба, до Икономическа полиция, до Комисията за защита на потребителите и до швейцарското посолство в София, което единствено е върнало отговор на бизнесмена. Вярно - отговорът е напълно формален и гласи, че амбасадата ще уведоми швейцарската комисия за защита на търговията и конкуренцията, но все пак е повече от нищо.

"И остана единствено да чакаме. И за моя радост след около 10 дни получихме писмо от Швейцарското посолство, с което ме уведомиха, че Държавния секретариат е предприел интервенция срещу фирмата и тя се е съгласила да анулира договора поръчка и да прекрати претенциите си към нашата фирма".

Преди да опре до посолството Йорданов се опитал да разтрогне договорът с писмо до самата "Интеркейбъл", но получил шокиращ отговор: "Ние нямаме друг коментар относно гореупоменатото писмо, освен това, че всички ваши твърдения трябва да бъдат доказани пред съда в град Цуг, Швейцария - както е според договорните условия. Ние може само да Ви напомним да прочетете договорната форма повече от един път".

Независимо от това какъв отговор ще получите, да изпратите писмо до фирмата измамник е от изключителна важност за евентуален бъдещ съдебен процес, твърдят адвокатите. Отговорът, който масова се изпраща, е, че българските фирми не са измамени или в грешка, а просто са били небрежни, не са положили достатъчно грижа да се информират за ангажиментите, които поемат.

Швейцарското законодателство предвижда възможност, когато подписването на документите е станало в условията на заблуда или измама при желание на една от страните в рамките до една година след измамата контактът да бъде автоматично анулиран. Но за всяка една жалба трябва да има доказателства, че е получена от т.нар. "фирма издател".

Европейската практика показва, че тези фирми много рядко стигат до съдебна саморазправа. От проучванията, които направихме се оказа, че те търсят фирми в различни отрасли на икономиката, като гледат те да не са много близко една до друга, за да не могат да обменят информация. И целенасочено те атакуват всеки един отрасъл в съответната държава чрез писма или чрез преки посещения. Тези хора де факто от 100 фирми 10 плащат - по един или по друг повод.

Фирмата измамник обаче оказва постоянен натиск да се плати. Един от начините е чрез телефонни обаждания и дори посещения на място в офиса на фирмата на представител на "Интеркейбъл" или на наследникът й "Новачанъл". Преди около десетина дни на визитация в България пристигна емисарят Ортуин Херцог. Фирмите, които той беше посетил, отказаха да съдействат на екипа на bTV, само и само да не влязат в медиите. Член от екипа успя да се свърже с него по телефона, представяйки се за кандидат за работа в "Интеркейбъл". Разбира се, Херцог беше безкрайно дипломатичен и не пожела да спомене по телефона какви точно се задачите на новоназначените във фирмата.

- Да, бях в София миналата седмица и се надявах да се срещнем, но не получих отговор от Вас.
- И сега не сте в Българи, така ли?
- Не, сега съм в Германия.
- А ще идвате ли скоро в София?
- Не и в следващите дни. Оттук отивам в Босна и после в Черна гора. Пътувам много.

От разговора стана ясно, че емисарят е поел мащабна балканска акция за събиране на борчове. Кога пътят му отново ще мине през България и ще срещне ли по-сериозен отпор от страна на българските предприемачи, не е ясно. Знае се само, че повечето от тях се чувстват като Йорданов, Такева и Иванов. Но само те тримата имаха смелостта да се изправят пред обществото и да признаят, че са били измамени, независимо от напрежението, което са изпитали върху гърба си.

Последни

Реклама