автор: Марина Евгениева
Ангел Воденичаров е един от семинаристите, които скоро ще се дипломират. През ваканциите семинаристите ходят на практика в манастири из цялата страна. Ангел е бил в Бачковския, Троянския и Рилския манастир. Взимал е участие в богослужения и в Гърция. Любимото му място обаче е Преображенският манастир. Както повечето момчета, Ангел е дошъл в Семинарията на 14 години. Както на повечето и на него в началото му е било трудно заради новата среда и строгия ред.
"Сам Христос казва, че мнозина са звани, а малцина призвани и така сам Господ си ни избира поотделно, той ни събира от цялата ни страна и всеки един по отделно му се е случило нещо в живота, за да го доведе тук. Моят случай беше такъв, че аз в рода си имам свещеници и така ... Понеже огънят на вярата гори в тях, той се предава наследствено и аз също мога да кажа така - братовчед ми завърши и той спомогна моето учение, подготовката за изпитите преди да дойда тук. И така дойдох на изпит, явих се, взех си изпита и така вече пет години съм тук, сега завършвам и се надявам, дай Боже, да вляза в богословски факултет и да продължа нататък", споделя Ангел
Той се подготвя за зрелостните изпити. Освен по общообразователните предмети той ще има матури и по някои от специалните предмети изучавани в Семинарията. Освен в България смята да кандидатства и в Гърция. Въпреки първоначалното си намерение Ангел е решил да стане свещеник, защото смята, че не би могъл да понесе тежестта на монашеството.
"Де факто нашата държава 60% почти 70 се титулуват, наричат се че са православни християни въпреки, че това не е истина, тъй като те не водят начина на християнския живот и това, което виждаме всичките тези катастрофи, които се случват, убийствата напоследък... тези последните няколко години виждаме много деца починаха - да кажем катастрофата в Лим, трагедията в дискотеката Индиго, това единствено сочи, че ние се отвръщаме от своята вяра, която ни е запазила толкова дълго време. Аз мога да кажа от опита ми през тези пет години, че всички трябва да се обърнем отново към вярата си, дори, да речем, някой да са минали от православие към ислям или към католицизъм, трябва да се обърнем към своята вяра и да видим, че нещото, което ни запази сега отново е готово с широко разтворени обятия, готово е да ни приеме и да ни запази", смята Ангел.
"Вярвам Господи, помогни на неверието ми"
се казва в Светото евангелие на Марк, което се чете на четвъртата неделя от Великия пост - ден на преподобния Йоан Лествичник, който ни е завещал „Лествица към рая". Книгата описва добродетелите, които човек трябва да развива, стъпалата, по които да се изкачи, за да достигне християнско съвършенство. Тази година в четвъртата неделя от Великия пост един друг възпитаник на Семинарията подреди на открито изложба с фотоси от храмове из цяла България. Светлозар Стоянов е обикалял в продължение на две години на автостоп из страната, за да покаже храма като свидетел на пожертваното за вярата.
"Направих го, че е хубаво и нещо хубаво да се случва. Не само лошите работи да показваме, но да показваме и красотата на България. Нещо, което ни е хранило стотици пък и може би хиляда години. Това е духовността, която е живецът мога да кажа на един народ. Ако нямаме дух, ако нямаме традиция, ако нямаме от някой или от нещо да се учим, и то нашо си, да не се подлагаме на ветрове от запад или от изток от Америка, да си бъдем самите ние, е много по-добре. Да не служим на чужди идеологии, а на нашите си, да се върнем до нашите учители, до нашите духовници - това е много по-добре отколкото да се лутаме като някакво сираче".
"Една малка България може да съдържа в себе си толкова много отдадености на хората, щото за всеки храм или манастир човек е отдал или отделил нещо от себе си - било време, вяра, пари, средства, а отделно и тогава е било турско робство, освобождение и между другото е съчетал да направи храма да отдели и време и място на Бога не само в сърцето си, но и около себе си", разказва още Светлозар.
Църкви, скални манастири, манастири, параклиси, оброчища е снимал Светлозар, който вярва, че ако след 50 години някой мине по същия път ще направи още по-красиви фотографии. Въпреки дългото обикаляне из страната Светлозар не е достигнал до всички храмове.
Свещените текстове и образи вече могат да се видят не само в църквите, не само в домовете на християните. Те съществуват и във виртуалния свят. Фондация "Покров Богородичен" присъства в интернет още от 1994 г. Хората, които са я създали, винаги са смятали, че присъствието на православната тематика в глобалната мрежа е ключова част от мисията на църквата, но е трябвало да минат години, за да се изясни от богословска и духовна гледна точка дали интернет е подходяща среда за присъствието на свещени текстове и изображения. Така в деня на св. София и дъщерите й Вяра, Надежда и Любов през 2005 г. се появява сайтът Pravoslavie.bg.
"Църквата не е характерна със силните, кресливи начини на говорене, но смятаме вече, че след толкова много години е ясно, че интернет е само едно средство, което от хората, които го правят, зависи какво точно излъчване ще има. Затова и смятаме, а и опитът показва вече, в цял свят е така, че православната тема, религиозната проблематика, има своето място в интернет и се оказва за много хора те да имат своят първи досег, първи прочит и първо докосване до духовността изобщо. Това означава, разбира се, че едно интернет присъствие, едно виртуално православие не може да замени истинското православие не може да замени присъствието в храма, участието в богослужението, самото човешко общуване, което е характерно за църквата", обяснява Пламен Сивов, председател на фондацията.
"Има едно учудване, едно недоверие от една голяма част от обществото, която вижда в Pravoslavie.bg някаква архаика, нещо от миналото, нещо така може би прашно, нещо, което е свързано само с някакви ритуали в един тъмен храм, с едни тъмни одежди и т.н. Ще кажете може би вие, ще кажат и други - какво общо има нашата вяра с един такъв журналистически подход, с един новинарски подход ... сякаш с някакви сензации такива неща, но нима самото евангелие не е добрата вест, добрата новина?! "Евангелие" в превод от гръцки на съвременен български трябва да се преведе като добра новина. Евангелието е един репортаж за едно събитие, което се е случило на едно конкретно място с едни конкретни хора, едно събитие, което е променило тотално живота на всички ни дори и ние да не го съзнаваме. Тоест това е една свръхновина на всички епохи, на цялото време в човешката история и ако ние наистина разбираме какво означава за нас тази новина всички останали новини от новинарския поток ще избледнеят в нашето съзнание. Защото тази новина, тази свръхновина, тази добра новина преобръща всъщност целия ни живот",категоричен е главният редактор на сайта Андрей Романов.
Интернет порталът се наблюдава от духовно-надзорен съвет, в който участват представители на църквата. Според хората, които правят сайта, е въпрос на време и официалната църква да има по-силно присъствие в глобалната мрежа, а и в обществено-политическия живот.
Според Пламен Сивов църквата трябва да има ключово място и в бъдещето на страната ни. Но църквата не толкова като институция, колкото като общност от хора, които вървят заедно по един път.
И помръкналият, и светлият образ на храма
могат да се видят съвсем близо един до друг в Пазарджик. В града се намира една от най-красивите и най-голяма възрожденска църква - Успение Богородично. Преди месеци храмът отбеляза 170 г., последните 10 от които в опити да бъде запазен и реставриран, за да възвърне своята неповторима красота и величие.
В църквата се намира и една от чудотворните икони на Богородица, както и един от най-красивите иконостаси. Тук е създаден и самодейният камерен хор "Покров Богородичен", който обаче репетира в друга църква - осветения преди пет години храм "Свети Георги". Създател на хора е Райна Влайкова. Първата репетиция е била на 1 юли 1993 г.
Камерният хор изпълнява тропара Христос Воскресе на църковно славянски, български, немски, френски, гръцки и английски, за да могат всички да чуят най-добрата новина.
Думите "Христос Воскресе" на великия празник в църквата "Св. Георги" произнася младият свещеник Петко Еленкин. "Рано или късно човек се обръща към Бога. Естествено ние подсъзнателно разбираме, че сме божии творения и започваме да се стремим към Него. Естествено тези години на безбожие, на отхвърляне на църквата и на вярата са допринесли за съответното възпитание на хората, но ето че те се обръщат, идват за съвети, питат ни, съобразяват се с нас и в тях се появява желание да бъдат в църквата", смята свещеникът.
Отец Петко Еленкин е в църквата "Св. Георги" едва от ноември 2006 г., но с радост отбелязва, че всички, които идват, се отнасят с внимание към него. Баща му също е свещеник.
"Великден за мен е празник на празниците. Тая върховна истина - пред нея човешкият разум немее, но радостният трепет на сърцето живо я чувства и прекрасно я разбира със своя език - езикът на песента и свещения възторг и този език я възвестява от век на век от род в род, от поколение в поколение с неизтощима сила и мощ. Това е най-великият празник според мен, който е ден на възторжената песен и ден на духовното веселие. Победният ден на живота", споделя отецът.
