„Десислава Стоянова няма как да не ни е една от най-любимите тв водещи, заради способността си да е едновременно лъчезарна и предразполагаща, но и супер прецизна, подготвена и твърда по темите, които всеки ден обсъжда с гостите си в „Преди обед“ по bTV. Води предаването, заедно с Александър Кадиев, от 7 години, а две години по-рано ражда близнаците си Стефан и Красимир.
Завършила е журналистика в Софийския университет и през 1998 г. започва работа във вестник „Сега“ – първо в международния, а след това във вътрешно-политическия отдел. През 2002 г. става част от екипа на bTV Новините и Репортерите. Печели журналистически награди за документалните си филми „Двойният живот на Ванко 1“ и „Трафик“ и за репортажите си за незаконно строителство в Еленския балкан.
Казва, че от тези екшън години ѝ липсва работата на терен, но се връща на него през изминалата година с няколко екстремни интервюта. През останалото време се появява в ефира все едно още със ставането ѝ постилат червен килим, но понеже на нас такива не ни минават я хванахме на къс пас да разкаже през какво точно минава сутрин и как е толкова усмихната всеки божи делничен ден“.
Заради всичко това, а и още много, Десислава Стоянова застава от другата страна на микрофона в рубриката „Жените могат всичко“ – специално за читателите на Maikomila.bg. Интервюто е публикувано тук.
– Деси, разкажете ни как започва денят на една телевизионна водеща, която е майка на две момчета, близнаци? Има ли място вкъщи, до което ви е трудно да получите достъп, или пък имате специални VIP права, защото, все пак, всеки ден ви дават по телевизора?
Денят започва рано – между 5:30 и 6:00, защото има бая неща да се вършат преди излизането, което е здравословно да се случи не по-късно от 7:20-7:30. Иначе следва драма (закъснявамееее, ще ни пишат закъснение и прочие, наясно сте с нещата). Уви нямам никакви VIP права (което е много несправедливо, но си е факт). С времето обаче съм се научила ловко да заобикалям хвърлените в коридора раници, докато избягвам да настъпя обувките, които също са артистично метнати, където на децата им е паднало, да НЕ обръщам внимание на купчините с дрехи, които някой просто е свалил и забравил да транспортира до коша за пране и т.н. Така че, през по-голямата част от времето съм в сравнителен мир със себе си.
Има, разбира се, моменти, в които подреденият човек в мен се вдига на бунт и следва конско на тема кое къде стои, как може това да е тук, защо не си си закачил якето на закачалката и други такива. Най-неприятно е, когато някой си е „загубил“ нещо (разбирай, не знае къде си го е оставил) и някакси от мен се очаква да знам къде в целия хаос се намира въпросното нещо…
– В началото, когато близнаците ви са били бебета, сигурно е било още по-сложно. Знаете, че в „Майко Мила“ може да си кажете всичко – как си спомняте първите месеци след раждането?
Когато разбрах, че ще имаме близнаци, много се зарадвах, естествено. Но, предполагам както другите майки на близнаци, не съм си давала сметка какво всъщност следва от това – че един ден се прибираш от Майчин дом не с едно, а с две прекрасни ревящи вързопчета.
В началото беше трудно. През първата година на моите чудни синове почти не бях спала. Бях се превърнала в ходещо зомби. И то при положение, че и майка ми, и сестра ми помагаха. Децата се будеха буквално на всеки час, освен в случаите, в които се будеха по-често. И много трудно заспиваха, освен това… Още си спомням деня, в който (трябва да са били вече на около 10 месеца) спах цели 5 часа накуп. По-отпочинала не се бях чувствала в живота си, ако щете вярвайте. След това дойде моментът, в който успях да измия чиниите без никой да се разреве по средата на начинанието (следваща победа) и така някъде към втората им година животът започна да се нормализира.
– И ето ви днес, вечно усмихната, всеки делничен ден. Едва ли пет дни в седмицата сте в супер доброто настроение, което излъчвате? Как се настройвате?
Не знам дали ще ми повярвате, но настроението самичко си идва. Някакси то до такава степен е естествена част от нашето предиобедно битие, че дори и някой да е крив за нещо, като се съберем и наближи 9:30, превключваме. Това е почти автоматичен механизъм сега. Но това е след 7 години, в които работим заедно със Сашо, а и с целия екип на предаването. Извървели сме дълъг път заедно в bTV. Дълъг беше, повярвайте ми, и в началото хич не беше гладък, хаха.
– Как се разбирате с екранния си партньор – Александър Кадиев? Разкажете ни повече за спойката в такъв тандем – трудно ли е да работиш всеки ден с един и същи човек, да разчиташ и зависиш от него?
Как се разбираме със Сашо – в момента повече от прекрасно. Направо неочаквано добре, предвид че в началото бяхме две вселени. Към днешна дата си знаем и кътните зъби и можем да разчитаме един на друг, смея да кажа – безрезервно. Докарали сме го дотам, че има моменти, в които той задава ТОЧНО въпроса, който аз се каня да задам, примерно. Представяте ли си? Това е нещо, което преди 7 години бих се заклела, че е невъзможно. Освен това да работиш със Сашо е страшна забава. Гостуват ни само готини хора, имаме страхотен екип и въобще страшни късметлии сме. При нас го няма най-неприятното, което повечето хора свързват с работата си – напрежение.
– Кои са темите, които покачват адреналина ви – и тези, от които буквално ви се доспива?
Сега, като ми задавате този въпрос, се замислям имало ли е нещо, което да ми е било досадно, и честно – не се сещам. Има, разбира се, теми и гости, които те докосват в по-голяма степен от други, но, като цяло, аз си харесвам съдържанието на „Преди обед“ и , Слава Богу, не ми се доспива никога.
А ако трябва да кажа кое ми е най-интересно – това са хората, начинът им на мислене, начинът, по който взимат решенията си и правят изборите си, начинът, по който преследват мечтите си, това как се изправят, след като паднат, психологията и мотивацията, която стои зад историите на личностите, които ни гостуват.
За кои важни теми Деси Стоянова иска да се говори още повече в медиите, каква е тайната на 7-годишната спойка в „Преди обед“, кои музикални изпълнители, актьори и писатели я зареждат и как си представя идеалната Коледа - цялото интервю е публикувано на сайта Maikomila.bg.
