За много хора тя е известна като „министър на щастието“ покрай едноименния й моноспектакъл или пък една от „Три жени на микрофона“ – формата, който стои зад някои от най-успешните стендъп спектакли у нас. Към всичко това от септември Оля Маринова, чиято фамилия всъщност е Антонова, добави в биографията си още едно амплоа – на водеща на „Преди обед“. В любопитно интервю за в-к „Филтър“ тя разказва за прехода от стендъп комедията към малкия екран, отношенията си с останалата част от екипа и своята най-важна кауза.

Оля, от септември имате нова роля – водеща на „Преди обед“. Дълго ли обмисляхте предложението и имахте ли притеснения дали ще се справите?

Предложението дойде мълниеносно и имах много малко време да го обмисля. Още преди да се посъветвам с хората около мен, бях на мнение, че е предизвикателство, което е точно за мен и точно за етапа от живота ми, в който се намирам. Всички близки ме подкрепиха единодушно, а относно притесненията – разбира се. Аз, като започна да пека пиле, имам притеснения дали ще се справя, камо ли когато става въпрос за жив ефир всеки ден в напълно ново амплоа.

Какво ви мотивира да кажете „да“?

Тръпката от това да съм на живо всеки ден, възможността да мога да споделя това, което ме вълнува, с милиони хора и голямото училище, което е телевизията.

Кои са най-важните послания, които искате да предадете и от сцената, и от малкия екран?

Моята кауза винаги са били жените. Подкрепата към тях, грижата за себе си, женската солидарност, женското здраве, включително менталното, и фактът, че жените са много, много важни за всяко едно общество и трябва да ги уважаваме и да ги пазим.

Свикнали сте да говорите пред публика. По-различно ли е обаче, когато сте пред телевизионната камера?

Когато съм на сцена, имам жив контакт с всеки, когото осветлението ми позволява да виждам. След всяка изречена дума моментално виждам обратната връзка на хората, чета лицата им, виждам очите им. Стендъп комедията е един изключително контактен „спорт“, в който има двама играчи – аз и публиката, и напрежението е неистово. Ако някой си мисли, че да разказваш шеги на сцена е просто забавление, греши. Сцената е по-голяма от всички нас и това, което ти се случва, когато си на нея, е катарзис. Всеки път.

Когато съм в ефир, не мога да се докосна до зрителите, не мога да видя тяхната обратна връзка и това изисква сериозно присъствие и концентрация във всичко, което казвам и правя. Отговорността да си в национален ефир е много голяма. Особено като знам, че синът ми всеки ден гледа „Преди обед“ и когато се прибера от работа, ми дава доста критична обратна връзка.

Появата на ново лице на телевизионния екран винаги е свързана с множество коментари, включително и негативни. Как приемате критиката?

Преди да съм ново лице на телевизионния екран, заедно с екипа на „Три жени на микрофона“ бяхме първите, които направиха стендъп само с жени. Ох, това беше огромен тест за патриархалното ни общество! Преди това пък със семейния ни бизнес бяхме първите, които направиха вино, но от малини. Искам да ви кажа, че откакто се помня, някой някъде в интернет има какво да каже за това, което правя, защото съм първа. И това е цената, която плащаш, за да си пръв в нещо. Доста често забелязвам, че с дни подред един и същи човек коментира как повече няма да ни гледа, а на следващия ден – а, изненада – пак ни е гледал и пак коментира! Основните коментари към мен бяха за варненския ми диалект, което е нещо абсолютно резонно и нещо, по което много работих в последните два месеца. В края на деня никой не коментира това, което казвам или правя. Хората имаха проблем, че го правя меко. Което си е материал за стендъп отвсякъде. Но мисля, че вдигнах рейтинга от Варна до Добрич.

С останалите водещи бързо ли успяхте да се напаснете?

С момичетата се напаснахме още по време на кастинга. Помня, след като си тръгнахме, Зейнеб беше на паркинга пред Би Ти Ви и сваляше една количка за близнаци от багажника на колата си и като ме видя, се развика: „Оляяяяяяя, много си якаааа, ще се радвам да работим заедно“. И общо взето, в този тон започнаха отношенията ми и с нея, и с Франциска. С Петър се запознахме малко преди първия ефир. Това беше като в онези общества, където булката среща мъжа си чак на сватбата. Петър е истински артист и с него се свързахме по сценична линия. Мисля, че новият екип на „Преди обед“ е с много добра спойка, даже трябва да има скрита камера в гримьорната ни преди ефир – там ще е истинското риалити!

Повечето хора ви познават от стендъп сцената. Лесно ли ви беше да си повярвате, че можете да разсмивате хора?

Откакто се помня, се подпирам на някой бар и хората около мен реват от смях. Един ден моя приятелка ме записа на отворен микрофон в един клуб и аз много се притесних. Не знаех как се прави комедия, как се излиза на сцена и въобще не мислех, че мястото ми е там. Малко преди да изляза, Елисавета ми каза: „Просто разкажи как ти е минал денят“. Така и направих. Оказах се на финал с дама, която се занимаваше професионално със стендъп, но това не й помогна и въпросната вечер се прибрах у нас с награда за първо място. Ясно си спомням следващата сутрин, в която станах и нищо вече не беше същото. Исках да съм на сцена, да разсмивам хората, да се занимавам със стендъп и да изживея този момент отново и отново. И до днес има моменти, в които спирам да си вярвам, особено когато изпадна в творческа дупка и не мога да напиша два реда текст. И си викам: „Край! Кладенецът пресъхна!“. И отнякъде се появява някой, който ми напомня откъде съм тръгнала и къде съм стигнала, и айде пак на влакчето на ужасите.

Казват, че шегата е най-добрият начин да си кажем истината. Вие вярвате ли, че е така?

Това е философията на всички спектакли, които излизат от „Три жени на микрофона“ и всички спектакли, които продуцираме – One Night Stand, „Женско царство“, „Кърти, чисти, извозва“, „Министър на щастието“, „За свободата и смъртта“, „Смей се с GLAS“, „Нормално“. Новият моноспектакъл, който подготвям, ще обхване най-тегавите теми – тези за менталното здраве, за разделите и за домашното насилие. Много е важно да се говори за сериозните неща дори и през смеха, защото отговорността, която имаме, като влияем на толкова много хора, е да влияем положително, да ги караме да се замислят в разговор за истински сериозните неща.

Днес вече кое ви е по-любимо – нощта или вечерта?

За първи път в живота си ставам системно рано и функционирам в тези часове на деня. „Преди обед“ ми даде истинско желание за живот – дори и сутрин. Никога не съм мислила, че в 7:30 ч. ще подскачам по „Фритьоф Нансен“ пълна с енергия, нямаща търпение да вляза в ефир!

Цялото интервю с Оля Маринова прочетете в новия брой на в-к „Филтър“.

Гледайте
цели епизоди на