На въпроса „Коя е Поли Недкова“ на журналиста на Dir.bg Бисер Кунчев, ко-водещата на предаването „Преди обед“ се представя така: „Родом съм от Габрово, но пораснах във Варна, където учих испански език в гимназията и актьорство в две от големите театрални школи на града. В момента вече съм актриса във варненския Драматичен театър “Стоян Бъчваров”, влогър в Ютуб, ко-водещ в предаването „Преди обед“ по bTV и асистент преподавател по Сценична реч в НАТФИЗ. Свободното си време винаги запълвам с още нещичко за вършене, защото, за щастие, работя само неща, които наистина ми харесват.“

Ето какво разказва за кариерата си младата дама, която вярва, че каквото и да прави човек – трябва да е фокусиран:

Разкажете ни за първите стъпки във Вашата кариера. Кога, къде и как се случиха те?

В 10-ти клас за първи път стъпих на професионалната театрална сцена в спектакъла “Бремен” на Стоян Радев Ге.К. Той и съпругата му Веселина Михалкова завинаги ще си останат едни от най-важните хора в театралното ми възпитание. Със сигурност са ми в топ 5 :) Но това нямаше да стане, ако не посещавах Театрална школа и не прекарвах всяка божа вечер на първи ред в публиката. В “Бремен” играх персонаж, който Стоян нарече Лудата фенка и ролята ми всъщност беше страшно предизвикателство за човек без никакъв опит. След него започнах редовно да участвам в повечето заглавия на театъра във Варна, поемах малки и лесни задачки и давах мило и драго да следя отвътре как се случват спектаклите.

Как си представяхте тогава Вашата кариера 10 години по-късно?

Много силно пожелах да съм професионална актриса. Всяка вечер гледах колегите и си мечтаех да си партнирам с тях в някакви сериозни, сложни, тежко драматични роли, да зависим едни от други на сцената и да бъда част от този театър. Въобще не подозирах, че толкова силно съм го пожелала, че то се сбъдна до последната дума. :) Също така си представях, че се снимам в сериал като “Стъклен дом” хаха, но това по една или друга причина се случва с някои основни разлики от представата ми.

Успяхте ли да сбъднете мечтите си? Достигнахте или ги надминахте?

О, да. Успях. Хаха, колко яко звучи да го кажа! Всичко, свързано с мечтата ми по Варненския театър, се сбъдна, някои от колегите са едни от най-близките ми приятели в живота, а репетиционните процеси продължиха да бъдат все по-емоционални и обвързващи. Но се появиха и други разклонения и проявления на актьорската професия, които също винаги избирам да последвам, за да видя накъде водят - като влогърството, воденето на кино рубрики и преподаването в академията.

Има ли нещо, което бихте променила тогава, ако можеше да се върнете в тези години?

Да променя - не, но бих подобрила престоя си в НАТФИЗ, защото там ме удариха разни емоционални кризи и отделих твърде много енергия за занимаване с неща, които се оказаха не толкова важни. Можеше да вложа тази енергия в по-смело присъствие на сцената. Но пък сега щеше да е друго, така че не бих се занимавала и с това да съжалявам за нещо.

Достатъчно ли е нивото на подготовка, което дават университетите в България? Какви са акцентите, с които бихте подкрепили или не българската образователна система?

Не съм най-компетентният човек по темата, но мога да споделя нещо от своя опит. Докато учех магистратура, в моята група имаше човек, който беше силно недоволен от качеството на образованието. Нищо не го удовлетворяваше - нито практиките, нито лекторите, нито задачите, които ни поставяха. Аз и още няколко момичета пък бяхме силно впечатлени от специалността и всичките й компоненти. В резултат, ние научихме много, а той едва завърши. Ако ме разбирате накъде бия. Обучението е взаимен процес и винаги можеш да научиш, ако искаш.

Каква е рецептата за кариерен успех на Поли Недкова?

Фокус. Хаха. Никакво мрънкане, целенасочена енергия и усвояване на всяка минута. И винаги положителен прочит на ситуацията.

И още – какво мисли Поли за стажовете на студентите, кое за нея е добра новина и кои са най-ценните съвети, които е получила – вижте в пълното интервю на Dir.bg – тук.

Гледайте
цели епизоди на