Венета Георгиева е журналист от екипа на "Преди обед" по bTV. Пред нейния микрофон са се изповядали едни от най-значимите личности у нас, водила е и различни рубрики, като в момента прави "Преобразените" и "Кухня в куфар". Вижте какво разказа тя за себе си пред в. „Всичко за семейството“.

Започна като спортен журналист, но бързо се разпростря във всички тематики.

Работила съм само на три места - 10 години в "Ринг", 6 години в спортна редакция на "Нова телевизия" и тук в bTV съм от вече 13 години. В "Преди обед" се чувствам най на мястото си. Мултитематични са нещата и снимам всичко, което е интересно и на мен. Три поредни олимпиади правих олимпийски рубрики за стари и нови шампиони, на бъдещи. Изстискала съм я тази тема отвсякъде. Дълго време правих рубриката "Албумът" - разказ за живота на известни личности в снимки. В нея последното си телевизионно интервю ми даде Евтим Евтимов. Той пишеше все още на пишеща машина и ми напечата негов стих. Имам и последното интервю на Любомир Левчев, малко преди да почине. Бях в дома му, той вече не беше добре, но настояваше да останем, да си говорим. Личеше си, че е бохем по душа. Миналата година успях да вляза и в дома на Явор Милушев. В началото той беше много скептичен, не обича много да дава лични интервюта. Видях, че на бюрото му има Библия. Реших, че от там трябва да започна, за да ми се довери. Така и стана, много лични неща разказа. Остана много доволен от интервюто. Да ти кажа честно, интересни са ми хората извън спорта. Малко се преситих от спортисти, макар да ги обичам много.

Май сте много сплотен екип?

В нашия екип почти няма текучество. Много е толерантен продуцентът ни Георги Тошев. Мога да направя сравнение със спорта и с конкуренцията там между колегите кой какво да отразява. В "Преди обед" само ти казват колко си добър, колко си велик. Разбира се, няма как винаги да сме чак толкова добри, но това стимулира да се раздаваш повече. Много добра обстановка имаме за работа.

Правиш и "Променените", нали?

Да, вече четири сезона извървя рубриката. Съвсем случайно стана, даже не помня как точно я измислихме. Подаряваме промяна на жени на всякаква възраст, сега имахме и две абитуриентки. Започнахме с Весела Димитрова, казахме си тогава, че ще имаме най-красивата треньорка на олимпийските игри в Токио. И накрая момичетата й от ансамбъла станаха олимпийски шампионки. Добра поличба беше за рубриката, но след това вече променяхме неизвестни хора. Все пак търсим борбени жени, да са преодолели трудни моменти, да са постигнало нещо значимо. От три години с Жоро Тошев правим и рубриката "Кухня в куфар". Пътуваме, любопитстваме кое как се готви, какво друго може да се види в този регион. Много е приятно. В Турция също много съм снимала през годините.

Не направи ли единствено ти интервю с Наим Сюлейманоглу?

Не знам дали моето е единственото, но беше най-трудното ми интервю. Имам партньорка в Турция, която много ми помага за срещите там. Така успях да стигна до  едни от най-големите звезди от сериалите. Правя материали и за турските телевизии. Когато Наим почина и снимаха игрален филм за него, поискаха да ползват интервюто ми като източник на информация. В него той говореше много за българския си период, а и не даваше интервюта дори в Турция. Мъжът ми помоли за съдействие един турски борец, за когото знаеше, че се вижда с Наим. Така се свързах с него. Съгласи се, два епизода направихме. Разказваше как посипали пътя с жълтици, когато се прибрал като олимпийски шампион. Как после му се провалили нещата. Отпусна се, интересно стана.

Кои от материалите си винаги ще помниш? Аз се сещам за филма ти за баскетболистката.

А, Гергана Брънзова. В Турция го правих с колежката Нахиде. Нейната невероятна история се случи пред очите ми. Видяха се резултатите от борбата й с множествената склероза, която беше в противоречие с конвенционалната медицина. Тя беше сигурна, че ще се оправи за една година само с режими, с мотивация. Отидохме да снимаме и наистина беше така. Получих много обвинения от доктори, че това няма как да стане. Но аз видях с очите си изследванията на Гергана. На скенера се видя, че няма плаки по гръбнака. Лекарите в Турция казаха, че друг такъв случай няма в страната. Че не могат да си го обяснят. Бяхме през целия процес с нея. Даже си намерих четирилистна детелина, докато снимахме. И това не беше режисирано. Много е силна тази история. Харесвам силни истории, силни хора, преодоляващи препятствия. Някоя жена като иска да участва в "Преобразените" и каже, че не е бедна, обяснявам, че не сме социално предаване. Искаме да покажем силни хора, които се борят с тежки моменти в живота си. Дали някой се е разделил с близки, дали е изгубил работа, здравето му е разклатено, избрал е конкурентна професия, в която трябва да се доказва. Това харесвам - хора, които преодоляват себе си, които се предизвикват.

Какво е твоето мерило за успех?

Добре свършената работа. Всеки ден да си доволен от себе си, да не си претупал нищо, а да си го направил по възможно най-добрия начин за теб. Като се излъчи материалът ти и ти се обадят зрители да те поздравят за силната история, това е успех. Като се обърнат променените към огледалото и видиш колко са щастливи, това е удовлетворяващо. Трябва да имаш вътрешен компас за правилната посока.

Цялото интервю прочетете в новия брой на в. „Всичко за семейството“

Гледайте
цели епизоди на