Ако родителите получават подкрепа навреме, няма да изоставят децата си
Държавата трябва да подкрепя семействата, отбелязва Надежда Денева, експерт към УНИЦЕФ
21 Септември 2010
Реклама
Надежда Денева е социален работник. През последните години се занимава с услугите в подкрепа на деца и семейства, насочени най-вече към превенция на изоставянето. В момента работи към УНИЦЕФ. Тя е част от съвместния проект на организацията и благотворителното шоу на bTV "Великолепната шесторка 2” за създаване на центрове, които да предоставят мрежа от услуги и мерки за подкрепа на семейства и родители на малки деца
Защо всяко дете трябва да расте в семейство?
Това е изключително важно за децата, когато са от 0 до 3 години, разбира се, и за всички останали деца, но тази възрастова група (0-3 г.) е избрана заради най-големите последици, които оставя институционалната грижа върху развитието на децата. Доказано е, че потенциалът на човешкия мозък се развива от 0 до 6 и о 0 до 12 месеца, когато детето трябва да бъде стимулирано много активно, за да може да прояви всички онези заложби, които има. Тогава, когато това не става, тоест – когато е настанено в институции, има много други бебета като него и много по-малко персонал, всъщност се стига до необратими последици или до проблеми, които много по-трудно могат да бъдат преодолени по-късно. Разбира се, когато попадне в приемна грижа или в осиновително семейство, нещата могат да бъдат компенсирани лесно.
Целта на "Великолепната шесторка 2" и УНИЦЕФ е да бъдат закрити подобни институции. Бихте ли обяснили защо?
Този тип институции – за прием на деца от 0 до 3 г., са останали малко в ЕС. Може би дори ние сме единствената държава, в която има такава институция. Много е трудно – дори за специалистите, да си представят как така ще бъде закрит един дом. И къде ще отидат децата, ако той действително бъде закрит. Затова е важно да се каже, че един такъв дом може да бъде закрит едва, когато бъдат разкрити всички онези услуги, които да подкрепят биологичните родители, приемните родители, осиновителите – така че те да могат да осъществяват добрата грижа за децата. Голямата цел е развитието на мрежа от много услуги в подкрепа на семействата, услуги, които да могат да видят проблема преди той да се е случил. Не е тайна, че системата при нас много трудно вижда тези случаи – тя вижда случая на едно дете или на едно семейство, когато случаят е станал криза. Тогава много по-трудно се решават въпросите – с повече средства и повече интервенции.
Можете ли да посочите конкретни услуги?
Предвижда се да бъде създаден център за подкрепа на родители на бебета и малки деца, който да предлага комплексна грижа – услуги, които да са в подкрепа на родителите преди бебето да се е родило, услуги в подкрепа на родителите, когато детето се ражда и услуги, които са в подкрепа на майчиното и детското здравеопазване. Когато обясняваме на колегите, за да могат да си представят как ще е изглежда това – това са услуги, в които активната част е на специалистите. Специалистите отиват на място, за да се срещнат с майката или с детето и при необходимост да окажат подкрепа.
Какви са тези специалисти?
Важното при тези услуги е, че те са междусекторни – тоест на границата между здравеопазването и социалните дейности. И поради тази причина са доста сложни – изискват добра комуникация, добро сътрудничество между специалисти, които са свикнали да работят всеки в рамките на собствената си професионална компетентност. Изисква се партньорство и разбиране. Там, където имаме такива примери, резултатите са много добри. Например – когато се позволи на социален работник да работи с майките в родилното отделение.
Има ли хора или институции, които са заинтересовани тези домове да не бъдат закрити?
Всяка промяна е сложно нещо за всички. Особено за хората, които работят за тези институции. Голямата промяна се надяваме да се случи по отношение на системата, за да могат тези добри специалисти да работят по един различен начин в други услуги, които да подкрепят повече развитието на децата. Често са признавали, че в домовете, където работят, независимо от добрата медицинска грижа, независимо от храната, която получават, изостават в развитието си.
Работи ли УНИЦЕФ с други неправителствени организации? Можете ли да дадете примери за добро сътрудничество.
Да, УНИЦЕФ има такава практика. Например при закриването на дома в Могилино беше създаден един алианс от неправителствени организации, които много активно подкрепяха процеса. Към настоящия момент, за развитието на новите услуги в Шумен, които ще доведат реално до закриването на дома след това, бяха направени две работни срещи с неправителствени организации – едната на национално ниво и на местно ниво, в Шумен.
А можете ли да ни кажете по какви критерии УНИЦЕФ избира да се ангажира с една или друга мисия от типа на "Великолепната шесторка"?
Това е възможност да се стигне до една реална промяна на системата.
Има ли изисквания към звездите, които се ангажират с тази кауза?
Да – те работят безвъзмездно. Участието им не струва пари. УНИЦЕФ не плаща за това категорично.
Вашето послание на експерт към хората, които все още не вярват, че това, което УНИЦЕФ и Великолепната шесторка се опитват да променят, е добро?
Като специалист съм работила повече с родители, които заявяват намерение да изоставят децата си. Имам различна степен на доверие към тези хора и категорично мога да заявя, че те винаги страдат, когато вземат едно решение. Дълбоко в себе си повечето майки вярват, че правят по-добрия избор за детето си тогава, когато решат да го настанят в институция. Много е лесно за всички нас да обвиним тези хора, да кажем, че са лоши или безотговорни и е много по-трудна да направим така, че да им помогнем. Винаги правя тази аналогия с притчата за Соломон и двете майки – понякога майката, която се отказва от детето, вярва, че така спасява живота му. Затова ние трябва да направим всичко възможно да подкрепим тази майка, за да може тя да има избор – да не се чувства така сякаш единственото решение е да се откаже от детето си. Вярвам във възможностите на биологичните родители основно, разбира се, има много случаи, в които те не могат да се справят и тогава са осиновителите и приемните родители, но докато не помогнем на биологичните родители, много трудно бихме могли да решим всички други проблеми.
В Конвенцията за защита на детето има един прекрасен чл. 18, в който се казва, че родителите носят първостепенна отговорност за отглеждането на децата, както и че държавата е тази, която трябва да подкрепя родителите, за да могат те да се грижат за децата си. Тоест, когато няма развити услуги за биологичните родители, ние сме свидетели на висок брой деца, настанявани в институции. Убедена съм, че повечето от родителите, ако имат подходящи условия, ако бъдат подкрепени навреме, те няма да стигнат до решението да оставят децата си.
Защо всяко дете трябва да расте в семейство?
Това е изключително важно за децата, когато са от 0 до 3 години, разбира се, и за всички останали деца, но тази възрастова група (0-3 г.) е избрана заради най-големите последици, които оставя институционалната грижа върху развитието на децата. Доказано е, че потенциалът на човешкия мозък се развива от 0 до 6 и о 0 до 12 месеца, когато детето трябва да бъде стимулирано много активно, за да може да прояви всички онези заложби, които има. Тогава, когато това не става, тоест – когато е настанено в институции, има много други бебета като него и много по-малко персонал, всъщност се стига до необратими последици или до проблеми, които много по-трудно могат да бъдат преодолени по-късно. Разбира се, когато попадне в приемна грижа или в осиновително семейство, нещата могат да бъдат компенсирани лесно.
Целта на "Великолепната шесторка 2" и УНИЦЕФ е да бъдат закрити подобни институции. Бихте ли обяснили защо?
Този тип институции – за прием на деца от 0 до 3 г., са останали малко в ЕС. Може би дори ние сме единствената държава, в която има такава институция. Много е трудно – дори за специалистите, да си представят как така ще бъде закрит един дом. И къде ще отидат децата, ако той действително бъде закрит. Затова е важно да се каже, че един такъв дом може да бъде закрит едва, когато бъдат разкрити всички онези услуги, които да подкрепят биологичните родители, приемните родители, осиновителите – така че те да могат да осъществяват добрата грижа за децата. Голямата цел е развитието на мрежа от много услуги в подкрепа на семействата, услуги, които да могат да видят проблема преди той да се е случил. Не е тайна, че системата при нас много трудно вижда тези случаи – тя вижда случая на едно дете или на едно семейство, когато случаят е станал криза. Тогава много по-трудно се решават въпросите – с повече средства и повече интервенции.
Можете ли да посочите конкретни услуги?
Предвижда се да бъде създаден център за подкрепа на родители на бебета и малки деца, който да предлага комплексна грижа – услуги, които да са в подкрепа на родителите преди бебето да се е родило, услуги в подкрепа на родителите, когато детето се ражда и услуги, които са в подкрепа на майчиното и детското здравеопазване. Когато обясняваме на колегите, за да могат да си представят как ще е изглежда това – това са услуги, в които активната част е на специалистите. Специалистите отиват на място, за да се срещнат с майката или с детето и при необходимост да окажат подкрепа.
Какви са тези специалисти?
Важното при тези услуги е, че те са междусекторни – тоест на границата между здравеопазването и социалните дейности. И поради тази причина са доста сложни – изискват добра комуникация, добро сътрудничество между специалисти, които са свикнали да работят всеки в рамките на собствената си професионална компетентност. Изисква се партньорство и разбиране. Там, където имаме такива примери, резултатите са много добри. Например – когато се позволи на социален работник да работи с майките в родилното отделение.
Има ли хора или институции, които са заинтересовани тези домове да не бъдат закрити?
Всяка промяна е сложно нещо за всички. Особено за хората, които работят за тези институции. Голямата промяна се надяваме да се случи по отношение на системата, за да могат тези добри специалисти да работят по един различен начин в други услуги, които да подкрепят повече развитието на децата. Често са признавали, че в домовете, където работят, независимо от добрата медицинска грижа, независимо от храната, която получават, изостават в развитието си.
Работи ли УНИЦЕФ с други неправителствени организации? Можете ли да дадете примери за добро сътрудничество.
Да, УНИЦЕФ има такава практика. Например при закриването на дома в Могилино беше създаден един алианс от неправителствени организации, които много активно подкрепяха процеса. Към настоящия момент, за развитието на новите услуги в Шумен, които ще доведат реално до закриването на дома след това, бяха направени две работни срещи с неправителствени организации – едната на национално ниво и на местно ниво, в Шумен.
А можете ли да ни кажете по какви критерии УНИЦЕФ избира да се ангажира с една или друга мисия от типа на "Великолепната шесторка"?
Това е възможност да се стигне до една реална промяна на системата.
Има ли изисквания към звездите, които се ангажират с тази кауза?
Да – те работят безвъзмездно. Участието им не струва пари. УНИЦЕФ не плаща за това категорично.
Вашето послание на експерт към хората, които все още не вярват, че това, което УНИЦЕФ и Великолепната шесторка се опитват да променят, е добро?
Като специалист съм работила повече с родители, които заявяват намерение да изоставят децата си. Имам различна степен на доверие към тези хора и категорично мога да заявя, че те винаги страдат, когато вземат едно решение. Дълбоко в себе си повечето майки вярват, че правят по-добрия избор за детето си тогава, когато решат да го настанят в институция. Много е лесно за всички нас да обвиним тези хора, да кажем, че са лоши или безотговорни и е много по-трудна да направим така, че да им помогнем. Винаги правя тази аналогия с притчата за Соломон и двете майки – понякога майката, която се отказва от детето, вярва, че така спасява живота му. Затова ние трябва да направим всичко възможно да подкрепим тази майка, за да може тя да има избор – да не се чувства така сякаш единственото решение е да се откаже от детето си. Вярвам във възможностите на биологичните родители основно, разбира се, има много случаи, в които те не могат да се справят и тогава са осиновителите и приемните родители, но докато не помогнем на биологичните родители, много трудно бихме могли да решим всички други проблеми.
В Конвенцията за защита на детето има един прекрасен чл. 18, в който се казва, че родителите носят първостепенна отговорност за отглеждането на децата, както и че държавата е тази, която трябва да подкрепя родителите, за да могат те да се грижат за децата си. Тоест, когато няма развити услуги за биологичните родители, ние сме свидетели на висок брой деца, настанявани в институции. Убедена съм, че повечето от родителите, ако имат подходящи условия, ако бъдат подкрепени навреме, те няма да стигнат до решението да оставят децата си.
