Как се отглежда дете с тежки умствени и физически увреждания от родителите си в домашни условия и какво е отношението на обществото и държавата към семейства с такива проблеми, разказва майка от Русе.
Теодор се ражда в седмия месец и на пръв поглед изглежда нормално дете. Пет месеца по-късно става ясно, че е болен от детска церебрална парализа. Дълго време майка му Миленка, която вече има едно здраво дете, опитва всичко с надеждата, че ще оздравее, но на третата година приема истината.
"И реших, че трябва да се научим да живеем наново. Това, което е било и както е било, повече не можеше да бъде. Реших, че той трябва да е като батко си - трябва да ходи на детска градина, трябва да е сред връстници, трябва да бъде на почивка, на море - всичко, което едно здраво дете един родител му осигурява - исках той да го има", разказва жената.
Сега Теодор е на 12 години. Всеки ден посещава специализиран дневен център където има и други деца с които се занимават различни специалисти. През това време родителите му ходят на работа. Вечер цялото семейство се събира, а Теодор дели една стая с по-големия си брат Галимир.
"Никога не ми е омръзнало да сменя памперс, никога не ми е омръзнало да го разхождам с часове. И винаги казвам - големият син го обичам, малкият го обожавам", споделя още майката.
Миленка не се оплаква нито от съдбата си, нито от помощта, която държавата й оказва. За болното си дете получава 190 лв., които отиват за памперси и лекарства, осигурено е и общинско жилище. Според нея обаче обществото все още не приема нормално децата с увреждания.
"Всеки ден се сблъсквам с хора, които ме питат: "Ама защо не сте го оставили в дом?". Как да го оставя? Трябва да се приеме едно дете. То изисква наистина много грижи, но и дава толкова любов. Ако оставим едно дете в дом, как продължаваме да живеем?".
