Визията в TRON: Заветът

Създателите и дизайнерите на TRON: Заветът са се стремили към естетика, която да завладее зрителите с великолепни визуални декори, каквито никой още не е виждал – и дори не си е представял.

Режисьорът Джоузеф Козински и дизайнерът на продукцията Дарън Гилфорд са наясно, че поддържането на духа на оригиналния филм е ключът. “Визията в първия TRON го превърна в икона”, обяснява Гилфорд, „а много от това се дължи на ограниченията, налагани от компютрите от началото на 80-те. Филмът изглеждаше много геометричен и опростен. Съвременните възможности на компютърната технология са безгранични. Но ние решихме да не се поддаваме на порива да го направим напълно естествено. Разбира се, смекчихме чертите и формите, но съзнателно се опитвахме да се доближим максимално до превърналите се в икони форми на оригиналния филм.”

Целта на Козински е да съчетае максимално реалното и нереалното така, че никой да не открие разликата. “Не искам зрителите да знаят къде е границата, затова някои сцени заснех изцяло с актьорите и в построени декори, а друг път използвах само една част декори, оградена от син екран. И ако го съчетаем правилно, накрая ще е незабележимо, ще изглежда като едно цяло”, казва Козински.

В това отношение TRON: Заветът се отдалечава от оригинала

“Съчетанието на фотореалистични компютърно генерирани образи и игрално кино наистина те карат да се чувстваш вътре в света, в който играеш”, споделя Джеф Бриджис. “В оригиналния TRON това не беше така, защото ние всъщност играехме пред парче опънат черен кадифен плат с парчета бяло тиксо, които отбелязваха кое къде е. Ние така и не се чувствахме в света на TRON. Нищо не може да се сравни с усещането, когато излезеш за първи път на снимачната площадка, която е превърната в реален декор.”

Така, благодарение на твърдото убеждение на Козински за значението на реалния декор и контролът му върху дизайна на продукцията, TRON: Заветът не се е превърнал в напълно CGI-филм. Забележителният нов хотел „Шангри-Ла” във Ванкувър е „в ролята” на сградата на ЕНКОМ, а тесният апартамент на Сам е построен на кея срещу залива до Ванкувър, за да се отваря забележителната гледка към силуета на града. Другите декори, включително игралната зала на Флин и клубът „Последна спирка”, са били построени на една от шестте сцени.

Целите улици в Мрежата са били построени тук, в мащаб по-голям от повечето реални градски улици. “Когато Сам влиза за първи път от игралната зала в Мрежата”, обяснява дизайнерът на продукцията Дарън Гилфорд, “един Прихващач се спуска и го издърпва настрани от улицата. Прихващачът определя размера на градската улица, а размерът му е 20-ина метра. Дори само от тази пропорция можем да изчислим минималното количество пространство, от което се нуждаем – около два квартала. Беше огромна, гигантска постройка.”

Особено предизвикателство се оказа изграждането на самата Мрежа

Козински разказва: “Всеки филм изисква търсене на местности и декори. Тъй като съм работил в дизайна, осъзнах, че, особено за такъв филм, в който всичко трябва да се създаде, аз наистина ще обърна специално внимание на дизайна на пространството. Защото в реалността няма такава местност, където да отидем и да снимаме някоя сцена от филма. Абсолютно всеки кадър от дигиталния свят на TRON трябва да се изгради от нулата.”

Много внимание и предвидливост са отделени и на дизайна, за да се внесат легендарните образи от митологията на TRON. Например художественият отдел включи много от образите и реквизита от оригиналния филм в тайната лаборатория на Флин под игралната зала. Наблюдателният зрител ще познае кутията за моливи на Мастър Контрол Програмата от оригиналния филм, компютърния интерфейс и концентрираната версия на Шива лазера, който запраща Сам в Мрежата. Други ще открият във фона на Мрежата карта с код и детските рисунки от стената на Сам.

“Изумителен пейзаж. Разширен, разраснал се, по-тъмен, по-изтънчен. Но също така освободен от интернет. Това не е филм за глобалната мрежа. Това е свят, който почти като островите Галапагос на сървъра се е развил в нещо много могъщо и уникално.” Разказва продуцентът Шон Бейли.