Деси Бакърджиева: И двете с Нели вярваме в доброто

Актрисата е в ролята на Нели в "Стъклен дом"

Реклама

Коя ти е любимата сцена до момента в "Стъклен дом"?
Една сцена с Краси Ранков. Любима ми е, защото това беше такъв момент в моята работа, когато Нели беше наистина много различна от мен. Аз първо не бих позволила някой да се държи по този начин, без веднага да стана и да му кажа: "Ако искаш да говориш с някого, просто не съм аз човекът". Трябва да си директен. Но пък сцената беше хубава, защото с Краси много се забавлявахме. И, честно казано, е много хубаво, когато всеки един актьор има срещу себе си добрия колега и добрия партньор, който да бъде в правилното амплоа.

Има ли някой, с когото би искала да си партнираш в любовни сцени в сериала?
Ами не. Не знам, аз, в интерес на истината, не съм се виждала като такава героиня. Но пък за мен беше истинско предизвикателство и е хубаво, когато човек може да изиграе различен персонаж от себе си и да го направи истински. Да го обикне и да го оправдае във всяко едно негово безумно действие или реплика. Всеки човек има проблеми. От начина, по който ние ги разрешаваме, а не от начина, по който ги коментираме, се определя кой каква личност е всъщност.

Имаш ли допирни точки с Нели?
Имаме допирни точки. Една от тях е това, че и двете вярват в доброто и че то ще възтържествува рано или късно. Вярват в това, че човек трябва да е искрен и рано или късно за неговия добре положен труд ще има някаква награда.

Истински ли е профилът ти във Facebook?
Истински е. Имам два профила. И двата са мои.

Знаеш ли, че си много чаровна?
За мен е много мило, когато чуя такива неща за себе си. Научена съм да мисля положително и може би затова изглеждам толкова лъчезарна. За мен това е комплимент, който приемам. Това, което мога да кажа е, че съм от хората, които не могат да разказват вицове. И не мога да се определя като човек, който е много забавен в живота. Даже понякога бих казала, че съм много тъжен човек.

Какво те натъжава?
Много неща ме натъжават. Съвсем наскоро пуснаха един филм от детството ми за едно куче, което загубва стопанина си... Толкова много плаках! Такава съм. Всяко едно нещо ме вълнува, всяко едно нещо може да ме нарани. Но бързо ми минава. Бързо го забравям или го осмислям така, че ако е някакъв урок, да не се повтаря грешката, ако е била наистина грешка.

Какво не бих направила заради роля? Като например да  качиш или да свалиш много килограми, драстична промяна на косата?
О, това бих го направила. Драстична промяна бих направила, защото това е моята професия. Аз доста години се занимавам с тази професия. Много си я обичам и ми харесва това, че актьорът може да се превъплъщава в различни хора, герои. И те са от най-различни сфери и на изкуството, и на културата, и на икономиката. Те са лекари, те са медицински сестри, те са секретарки, проститутки. Или някои "гаменчета", които просто имат вулгарно поведение. Това е актьорът. Той изследва всеки един човек и той живее с този човек, когато прави роля.

Това ли беше детската ти мечта?
Да. Детската ми мечта беше да стана актриса. Първото ми появяване на сцена е на 4 години, през 1982 година в зала 1 на НДК. Пях една детска песничка. Това беше първото ми появяване на сцена и беше много хубаво. И завърши много смешно, защото след като си изпях песничката, не можаха да ме махнат от сцената! По-късно се включих в студиото на Венцислав Кисьов и вече 22 години се занимавам с тази професия.

Къде можем да те гледаме в момента на театрална сцена?
Можете да ме гледате в постановката "Вражалец". В нея участват още Димитър Рачков, Асен Блатечки, Любомир Нейков и Светлана Бонин. Това е постановка, която ние много си обичаме. Предвиждаме да поставим нова пиеса след Нова година.