Георги Кадурин: Дай ми любовни сцени!
Актьорът не ревнува съпругата си Мариана Миланова, която също е актриса
10 Ноември 2010
Реклама
Какви са приликите и разликите между теб и героя ти Христо Атанасов?
Основна разлика – парите. Основна прилика – може би тежкия баласт на човешкия живот. Казах парите, защото тука става въпрос за едни милиони, които много малко български артисти ги сънуват.
Лесно ли се работи с Яна Маринова?
Във всички случаи. С нея установихме контакт още първия ден на кастинга. Аз знаех, че тя не е завършила актьорско майсторство. Но колкото повече напредват снимките, толкова повече не трябва да се задава този въпрос. Лесно се работи с нея. Имаме си доверие помежду си.
Работил ли си и с други актьори преди "Стъклен дом"?
Много. С Асен Блатечки съм играл в театъра заедно. С Илка Зафирова за съжаление не съм играл заедно, а много бих искал, защото много я ценя. Със Стефан Данаилов не бях играл заедно. С Елена Петрова съм играл в пиесата "Нора". В много роли, които съм играл в театъра, мисля че вече съм срещнал почти всички български артисти.
Театъра или киното предпочиташ?
Театъра задължително. Там е мястото на актьора, там е творчеството на актьора. Киното е едно приятно забавление, но сърцето на такива като мене е хвърлено в театъра.
Трудно ли се снимат епизодите на "Стъклен дом"?
Някои са много трудни. Някои епизоди, които са сложно написани, са много трудни, защото вече героят е набрал, и трябва върху тази база, върху тези неща, които си направил дотука, трябва внимателно да го бутнеш в новата ситуация и емоция. Някои не са толкова трудни. Защото този баласт на героя ти помага бързо да минеш през тази сцена.
Любовните сцени как се снимат?
Дай ми любовни сцени! Няма никакъв проблем.
Разкажи ни повече за семейството си.
Имам прекрасна дъщеря на 15 години. Лора се казва. А съпругата ми Мариана Миланова и тя се появява в "Стъклен дом". Тя играе любовницата на Чарли.
Ревнуваш ли?
Ако вземем да се ревнуваме в киното... Тя преди години ми играеше дъщеря в една пиеса. За ревност не става въпрос. Когато гледаш партньора си в живота на екрана или на сцената, много ти се иска всичко да е точно.
Дъщеря ти прилича ли на Алекс?
Някои сцени буквално се припокриват. Сложната тийнейджърска възраст е уловена според мене от сценаристите на "Стъклен дом". Даже има някои реплики, които се припокриват.
Винаги ли си искал да бъдеш актьор?
Не. Аз бях много добър математик. Учих МЕИ, даже имам втора награда на олимпиада по математика. Но така се случи, че ми хареса театъра.
Имаш ли специален начин, по който се подготвяш за ролите?
Не. Никакъв начин нямам. Едно от малкото хубави неща на тази професия е, че всяка роля е ново предизвикателство. С всяка роля научаваш нещо и ти е любопитно да го правиш. Не е "сухарска" работа. Всяка роля предизвиква ново любопитство към живота.
Във втория сезон виждаме някои отрицателни страни в Христо...
Това е хубаво. Хубаво е да си плюс и минус. Добрите драматургически написани роли са винаги така. Има колкото плюс, толкова и минус. Иначе ако вървиш в руслото на някаква статика на чувствата и реакциите, за самия тебе не е интересно. Веднага се прехвърля това и върху зрителите. Аз съм доволен от това, че има изненади. Никой човек не е такъв или такъв. Той е всякакъв.
Има ли роли, които са те затруднили, които ще запомниш?
Много роли. Запомнил съм първата си роля в театъра. Това е в една прекрасна пиеса на Питър Шафър. "Еквус" се казва. Всъщност много роли съм запомнил. Дон Карлос, Беранже в "Носорози". Тези, които са ме докоснали, тях съм запомнил.
Основна разлика – парите. Основна прилика – може би тежкия баласт на човешкия живот. Казах парите, защото тука става въпрос за едни милиони, които много малко български артисти ги сънуват.
Лесно ли се работи с Яна Маринова?
Във всички случаи. С нея установихме контакт още първия ден на кастинга. Аз знаех, че тя не е завършила актьорско майсторство. Но колкото повече напредват снимките, толкова повече не трябва да се задава този въпрос. Лесно се работи с нея. Имаме си доверие помежду си.
Работил ли си и с други актьори преди "Стъклен дом"?
Много. С Асен Блатечки съм играл в театъра заедно. С Илка Зафирова за съжаление не съм играл заедно, а много бих искал, защото много я ценя. Със Стефан Данаилов не бях играл заедно. С Елена Петрова съм играл в пиесата "Нора". В много роли, които съм играл в театъра, мисля че вече съм срещнал почти всички български артисти.
Театъра или киното предпочиташ?
Театъра задължително. Там е мястото на актьора, там е творчеството на актьора. Киното е едно приятно забавление, но сърцето на такива като мене е хвърлено в театъра.
Трудно ли се снимат епизодите на "Стъклен дом"?
Някои са много трудни. Някои епизоди, които са сложно написани, са много трудни, защото вече героят е набрал, и трябва върху тази база, върху тези неща, които си направил дотука, трябва внимателно да го бутнеш в новата ситуация и емоция. Някои не са толкова трудни. Защото този баласт на героя ти помага бързо да минеш през тази сцена.
Любовните сцени как се снимат?
Дай ми любовни сцени! Няма никакъв проблем.
Разкажи ни повече за семейството си.
Имам прекрасна дъщеря на 15 години. Лора се казва. А съпругата ми Мариана Миланова и тя се появява в "Стъклен дом". Тя играе любовницата на Чарли.
Ревнуваш ли?
Ако вземем да се ревнуваме в киното... Тя преди години ми играеше дъщеря в една пиеса. За ревност не става въпрос. Когато гледаш партньора си в живота на екрана или на сцената, много ти се иска всичко да е точно.
Дъщеря ти прилича ли на Алекс?
Някои сцени буквално се припокриват. Сложната тийнейджърска възраст е уловена според мене от сценаристите на "Стъклен дом". Даже има някои реплики, които се припокриват.
Винаги ли си искал да бъдеш актьор?
Не. Аз бях много добър математик. Учих МЕИ, даже имам втора награда на олимпиада по математика. Но така се случи, че ми хареса театъра.
Имаш ли специален начин, по който се подготвяш за ролите?
Не. Никакъв начин нямам. Едно от малкото хубави неща на тази професия е, че всяка роля е ново предизвикателство. С всяка роля научаваш нещо и ти е любопитно да го правиш. Не е "сухарска" работа. Всяка роля предизвиква ново любопитство към живота.
Във втория сезон виждаме някои отрицателни страни в Христо...
Това е хубаво. Хубаво е да си плюс и минус. Добрите драматургически написани роли са винаги така. Има колкото плюс, толкова и минус. Иначе ако вървиш в руслото на някаква статика на чувствата и реакциите, за самия тебе не е интересно. Веднага се прехвърля това и върху зрителите. Аз съм доволен от това, че има изненади. Никой човек не е такъв или такъв. Той е всякакъв.
Има ли роли, които са те затруднили, които ще запомниш?
Много роли. Запомнил съм първата си роля в театъра. Това е в една прекрасна пиеса на Питър Шафър. "Еквус" се казва. Всъщност много роли съм запомнил. Дон Карлос, Беранже в "Носорози". Тези, които са ме докоснали, тях съм запомнил.
