Калин към Ламбо: Помниш ли, че съм носил панел на гърба ти?

Бих му отстъпил Боряна в живота, но дали ще му я дам в сериала, загатва Стефан Данаилов

29 Юни 2010

Ламбо: Много често бъркам Касабов с Кожухаров, защото моето участие първоначално беше много малко и за тия 2-3 дни, в които снимахме не можах да си науча името. Както на него досега му казвам ту Каменчо, ту Калинчо. Като дойдоха при мен моите приятели, продуцентите, за да ме агитират да се включа в сериала, ми показаха доста материал на видео от кастингите. Калин не го видях, но видях само негови фотоси и много ми хареса излъчването му, стана ми интересно. Те ме убеждаваха, че почти си приличаме. Аз съм го изпуснал в годините му в театралната академия, признавам, в последната година не съм ходил в театър "София", където той играе, и практически Калин за мен е нещо ново, което сега откривам. Много любопитно ми беше какво момче е. Много се радвам, като откривам млади колеги с качества, които имат какво да покажат. Важното е също, че той е бил през цялото време на сцената.

Ти спомняш ли си, че си го награждавал миналата година като министър за най-перспективен млад актьор за 24 май?

Ламбо: Това е факт, но за съжаление аз съм награждавал 60 човека тогава и не го помня. Предложенията идваха от Съюза на артистите, през тези 4 години отделихме и награда за млади български актьори и в многотията аз не го познавах. Тогава чух за какво го награждавам. Но ако сега не ми беше казала, нямаше да включа, че е той. А тази гад досега не ми е казал, че съм го награждавал. Защо, бе? (Смях.)

Калин: Какво трябваше да ти кажа? Ти помниш ли, че ние двамата сме играли с теб в една постановка?

Ламбо: Коя?

Калин: "Празната стая" на Здравко Митков.

Ламбо: Стига бе!

Калин: Бях от момчетата, които носеха! едни панели зад теб, а ти беше в главна роля.

Ламбо: Ама ти беше студент тогава. Ееее..

Калин: Да. Правихме и един благотворителен концерт в НДК - "Звездите на българския театър в световни мюзикъли". И тогава пак бяхме на една сцена.

Ламбо: О, да, беше много хубаво. Ето, виж колко пъти сме се забърквали заедно, но трябваше "24 часа" да ни събере, за да се изясним. Да, да..., сега си спомням, те бяха студенти на Здравко, които мъкнеха един панел и ми го закачаха на гърба. Това е последната пиеса Станко Стратиев, докато беше жив, правихме я в театър "София".

Ти респектиран ли беше, като разбра, че ще си син на Ламбо? Чух, че Бойко Кръстанов, екранният ти брат, си глътнал граматиката, като застанал пред него.

Калин: Естествено, че бях респектиран, беше много вълнуващо, като научих.

Ламбо: Бях студент, като започнах да снимам "На всеки километър". Около мен бяха все звезди на българския театър, най-големите, и много ми помагаха. Както се случва в момента с моите млади колеги в сериала. Сега се снима много бързо, но тогава сутринта правим нещо от десета серия, вечерта от първа и младок като мене без опит, трудно би се оправил, ако не бяха те. И Черкелов, и Гришата, и Кабакчиев, и Гец -цветът беше там. И винаги съм ги наблюдавал как се държат пред камерата.

Калине, ти какво крадеш от Ламбо като занаят?

Калин: Ние много малко сме играли заедно в сериала. Но тази стабилност, която има пред камерата, не може да не ме впечатли. Ние, младите, има много да се учим, докато я постигнем. И да знаем, че като застанем пред камерата, не трябва да се колебаем, а точно и ясно да правим това, което задачата изисква. Изпуснем ли нишката добре, че той е до нас и се намесва активно и много сполучливо.

Цялото интервю четете във в. "24 часа"