Разкажи ни за георинията си в "Стъклен Дом" – Елена Атанасова.
Първо искам да кажа, че много я обичам. Това е една от най-хубавите роли, които съм получавала. Просто Елена е такава смесица от арогантност, чувства, желание за успех, амбиция и в същото време ранимост в най-обикновени човешки ситуации. Има какво да се извлече от нея. Има какво да научиш от нея.

Кое е общото и кое е различното между теб и Елена?
Това е много често задаван въпрос. Смятам, че всеки човек има така наречените негативни качества в себе си. Аз, според мен, съм същата като Елена, но когато животът го изисква да съм такава. Има хора, които с удоволствие ги наказвам с реплики на Елена. Просто човек съм, който трудно ще си остави магарето в калта и не смятам, че примерно трябва да пребориш житейските ситуации, практичните ситуации с възвишени идеи и обратното. Когато наистина трябва да се оставиш на чувствата, да търсиш някаква практика. Така че точно като Елена знам кога и с какво. Въпросът е, че тя си слага едни чисто материални цели.

Любимата й тема са парите...
Да, пари. Цели свързани с благополучие, според нея. Докато благополучие за Яна може да означава голяма чанта, в която да събера всичките си мечти и заминавам за края на света. Мога да започна отначало хиляди пъти. Нещото, от което Елена много се страхува.

Изброй няколко мечти, които би сложила в една такава чанта.
Това е трудно. В зависимост от дестинацията, мечтите ще са различни. Има места, на които бих отишла с половинката си – Тишо, мъжа ми. Има места, на които бих отишла с детето си. Има места – с тях и с приятелите си, но много често обичам да пътувам със себе си. Качвам се на колата и запрашвам нанякъде и три-четири дена ме няма. Всъщност мечтите ми в този момент са да се чувствам добре, да хапна нещо вкусничко, да видя приятели на другия край на България, които отдавна не съм виждала. Чисто човешките неща. Ето нещо, което не съм изпълнила за това лято и все го казвам на Ники Мартинов от Survivor, че искам да го направя. Да идем до Кърджали и така един до друг да гледаме звездите и да си говорим за някакви неща. Ето такива неща ме зареждат много.

Какво ти даде сериалът "Стъклен Дом"?
Изпълни ми една от най-големите мечти. Много отдавна мечтая да играя в нещо, което е хит. Защото досега съм играла в продукции, било като водеща, било като актриса. Била съм в продукции, които са добри, имат своята идея, набират скорост, но не можеха да ударят върха, да станат абсолютен, тотален хит. Докато "Стъклен Дом" с появяването си, как да кажа... Просто е абсолютният връх в България.

Как се справяш със славата?
Ами славата при мен дойде много на постепенни крачки. Все едно се изкачвам лекичко по една стълба. Аз за пръв път застанах пред камера на 25 години в "Хотел България", реклами и т.н. И славата дойде постепенно. В началото ме познаваха като Калина от "Хотел България", после се изявявах като участник в "Мисис България 2004", титулуваха ме, пратиха ме в Индия. Survivor ми даде вече много голяма популярност. Почти на всяка крачка да ме спират.

А със "Стъклен Дом" спират ли те хората?
Това е тоталният връх вече в разпознаването на улицата. Понякога е много приятно. В смисъл аз винаги това съм целяла. Като мина, да видя усмивките.

Какво ти казват хората на улицата?
Казват ми много хубави неща. Не знаят дали съм такава като Елена в живота, обаче ролята страшно им харесва. Казват ми, че сериалът е уникален. Аз се старая да им кажа каква огромна заслуга имат сценаристите, режисьорите, продуцентите, въобще всички, които работят. Зрителите не виждат екипа зад камера. Те си мислят, че има там едни актьори, които правят целия сериал. Важно е актьорите да си влязат в обувките на героите, но има и още много други неща.

Ти си бивша манекенка, мисис България 2004. Участвала си в Survivor 3, актриса си. Как стига до такава колоритна кариера?
Аз на 25 години се събудих, преди това бях управител на ресторант. Една сутрин си казах: ще стана манекенка. И това стана за много кратък период.

Кое от всички тези неща ти доставя най-голямо удоволствие?
"Стъклен дом". Разбира се, че пресъздаването на образи. Да си актьор е нещо уникално. Можеш да живееш част от живота на други хора, и то абсолютно безнаказано. Просто можеш да се потопиш в една съвсем друга среда, да видиш какви са последствията от едни действия, които дали заради възпитание, или заради някакви комплекси, не си си позволявал да извършиш. Имам предвид, че понякога наистина ми се иска да действам буквално като Елена в някои ситуации и да размажа някакви хора, които срещам по пътя си, които ме влудяват по някакъв начин. Но не го правя, защото не съм такъв човек.

А твоите близки и приятели как възприемат ролята ти като Елена? Припознават ли те като нея?
Близките ми много добре виждат къде съм аз и къде е ролята. Те никога не са се съмнявали, защото от малка ми казват, че съм си сгрешила професията. Че трябва да се насоча към нещо артистично. По-скоро ги изненадва това – колко популярен може да те направи телевизията, защото те ме виждат всеки ден. Виждат ме когато плача, когато съм безпомощна, виждат ме когато отивам и казвам "Край, приключих, повече не мога.” А в следващия момент сядат пред телевизора и гледат някакъв образ, който няма никакви грижи.

Ти си един от доста интересните участници в Survivor 3. Какво беше усещането да си на остров и толкова далеч от цивилизацията?
Survivor също ми беше като сбъдната мечта, но подсъзнателна. Защото от самото начало, като станах модел, ми беше трудно, че хората не знаят колко съм луда и какви физически данни имам. Много съм атлетична, имам страхотни физически данни и в спорта съм се доказала толкова много. В смисъл, че имам физическа култура доста над средната и мечтаех за едно такова състезание с такива игри. Но когато отидох в Survivor, той ми даде много повече. Накара ме да се чувствам свободна. Просто разбрах защо извековната истина е храна и подслон. Разбрах защо човек трябва да отстоява себе си. Защото просто трябва да правиш каквото трябва, да става каквото ще. На това ме научи Survivor. Тази мечта всъщност беше неосъзната от мен, но се превърна в страхотен урок.

Имаше ли трудни моменти там? Моменти, в които си на ръба да се откажеш?
Честно казано, още като отиде, на всеки му е много гадно и иска да се откаже първите няколко дена, защото гладът е нечовешки. И те побърква това, че лягаш на мокрия пясък, вкочанен си от студ, вятърът просто преминава през костите ти, лазят те разни неща, буквално си на ръба да се превърнеш от човек в животно. Аз колко пъти съм се виждала как виждам нещо да лази, хващам го и го изяждам. И е много странно. От друга страна, не можех да си позволя да се откажа. Как ще дам такъв пример на Никола (сина ми), на когото обяснявам, че няма думичка "не мога". Аз му обяснявам как волята е най-важна, духът владее материята, и в същото време идвам и: "много съм гладна, отказвам се..."

Значи  Survivor е урок не само за теб, но и за сина ти?
Да. Аз по принцип зарязвам всички неща, които не оставят някаква следа. И всички неща, които оставят някаква следа ги консумирам изцяло, правя ги на 100%. Защото това ще покаже на много хора как можеш да отстояваш себе си, мечтите си.

Какво усети, когато спечели титлата "Мисис България 2004"?
Ами нищо, честно казано, защото въобще не ми беше там целта. В момента, в който реших, че искам с друго да се занимавам, а не с ресторанта, отидох в 2-3 телевизии, представих се така, както ме виждаш в момента. Казвах им: "Мога да водя спортно предаване, знам английски, руски, нямам проблеми с изказа, не се притеснявам" и повечето ми казваха: "Ти ненормална ли си, за това се учи!" При което аз се огледах, разбрах, че за да стана популярна, трябва първо да стана моделка. Станах на 25 години, вече родила, и за 2-3 месеца дойде кастингът за "Хотел България" и аз вече знаех накъде отивам. И затова просто самата титла не ме впечатли. Впечатли ме друго. За него отидох във Варна и срещнах една жена. Тя е хореограф и организатор. Тя ме научи. Знаеш, срещаш понякога някой, тя се казва Диана Янкова, срещаш някой и той ти отваря една вратичка към едно ново място. И всъщност с това свързвам този конкурс, че срещнах една уникална приятелка. Когато отидох в Индия, беше много интересно, защото там срещнах представителки на конкурса от 44 страни. Жени, които се борят за една титла. Избелване на зъби, гърди, крака, токчета, конкуренция, а на мен ми беше интересно да ги разглеждам. Гледах и попивах, защото знаех, че това един ден ще ми трябва за роля. Просто чаках момента, в който всичката тази информация, която имам като водеща, от Survivor, от това, че бях малтретирана като малка, от конкурса, от развода на родителите си, от аборта, който съм имала. От всички неща, които съм преживяла, хубави или лоши, щастливи и нещастни мигове, чаках да дойде ролята, да я взема и да ги изиграя. Това е.

Суетна ли си?
Много. Много суетна съм.

Как си учиш сценария?
С лекота, честно казано. Повтарям си го, не правя някакви специални неща. Просто зависи от свободното време. Понякога го уча по пет-шест дни, всеки ден по малко, друг път го наизустявам наведнъж, понякога 2 часа преди снимки го уча. Колко съм разхвърляна в мечтите си и способна да захвърля едно и да започна друго в живота си, толкова съм педантична в работата си. Няма такъв ден, в който да закъснея, да не съм с научен текст, да ми е гадна косата. Няма такъв вариант.

Играла ли си театрални постановки?
Сега ми предстои. Декември е премиерата на "Ово край", това е руска пиеса.

А пред публика никога не си играла?
Не, само репетираме в момента. Богдан Петканин е режисьорът. Тази постановка се играе в НАТФИЗ. Ще си партнирам с Фери – Фахрадин Фахрадинов, Иван Бърнев е главната роля и така, сега репетираме, а декември е премиерата в Бургас. Не знам… Луда работа.

Дали пред публика ще ти е по-лесно, отколкото пред камера?
Предстои ми да го разбера, а и има нещо друго. Валя е много различна роля от всичко, което до момента съм играла. Тя е жена, с която нищо не се случва 15 години. Тя е буквална. Може би някога е била жена, някога е имала мечти, може би някога е била секси...

Срещаш се и с други така именити актьори. Те подготвят ли те за това, което ти предстои?
Да, особено хората, с които репетирам в момента. Богдан Петканин, Иван Бърнев, Фери ме карат да се чувствам като една от тях. Но и аз нямам много голям достъп до другите актьори, освен в средите, в които се забавляваме. Деси Бакърджиева, която в "Стъклен дом" играе Нели, също много ме подготвя. С нея сме много добри приятелки и тя много ми помага, защото е и изключително добра театрална актриса. И тя е човекът, който може да ми даде такъв съвет.

Опиши себе си с пет думи.
Огнена, влюбена, щастлива,  умееща да обича.

В какво вярваш и за какво мечтаеш?
Вярвам, че съм тръгнала по правилния път и че има неща, които ще ме доведат до съвършенство. И когато умра, да си кажа: "Така исках да живея". Мечтая почти за същото, за което мечтаят много хора. Да ми е живо и здраво детето, мъжът. Никола и Тихомир са ми най-близките същества. Да ги обичам, въпреки че е много различна любовта ми към всеки един от тях. За това мечтая, да са здрави. Просто да успея някъде по пътя, да не сбъркам заради егото си.

А твоята лична цел?
Най-голямата ми цел е в професионален план. Много харесвам това, че понякога играя като каскадьорка, че имам много роли, които бих могла да изиграя и не е задължително да са точно това, което аз си представям, че ще се играя. Просто искрено се надявам животът да ме изненадва с нови роли и предизвикателства.

Интервю на Юлиян Спасов /AceXe/ от Every.BG.