Анатомията на едно детство
Репортер: Иван Георгиев Оператор: Станислав Ангелов
24 Октомври 2008
Реклама
В неделя, 26 октомври в bTV Репортерите Иван Георгиев разказва за деца от Дома за деца в село Балван, станали обект на педофилско насилие.
Главни герои са възпитаници на дома, по-големи деца, които са напуснали дома, както и жители на село Балван. Според думите им насилването е продължавало с години. Екипът на bTV се срещна с тринайсет годишни деца, болни от сифилис. Според свидетели от селото, децата от дом "Христо Смирненски" в Балван продават телата си за една кутия цигари на преминаващи работници, установи разследването на репортера Иван Георгиев и оператора Станислав Ангелов.
Село Балван се намира на около 15 км от Велико Търново. В него живеят 700 души. Освен читалище "Нива", в там се намират Кризисен център за деца в риск и Дом за деца лишени от родителски грижи.
В края на март тази година в кризисния център беше настанена 15-годишната Клара от дома в Трън, станала жертва на педофила Асен Илиев. Само на около 100 метра от тук се намира Дом за деца, лишени от родителски грижи "Христо Смирненски". Децата в него също имат своите истории.
"В шеста стая спахме. И се будеха, които се напикават. И при мене дойде и ме обарваше мене и аз се събудих и му казах: Господине, недейте! И той пак почна. „Той е учител в дома. Данаилов се казва. И вечерно време отива по стаите, вика момичета, кара момичета, по 2-3 момичета, кара ги да го мачкат, обарва ги", разказа пред екипа ни едно от децата.
"Преди много години. Има ги 5-6 да не повече години, имаше тука една - викаха й кравата. Тоя господин с тая имаше връзка. Постоянно бяха в нощната стая и правеха секс. Чукахме там нали, имаше деца болни - искахме термометри, хапчета, лекарства - това, онова. Не ни отваряше вратата. Там се чуваше пъшкане! И после с мен се имаше това момиче и тя самата ми каза, че са правили секс", каза друго момиче от дома.
Данаил Данаилов е на 61 години. Женен е, има дъщеря. Осем години е бил възпитател в Балван. От около месец не работи в дома и очаква пенсиониране по болест. Сега е във Велико Търново.
Иван Георгиев: Г-н Данаилов, вярно ли е, че сте водили деца в нощната стаичка?
Данаил Данаилов: Там са идвали почти всички деца, а и те идват - значи постоянно някой чука за нещо, да иска нещо, да пита за нещо и тъй нататък.
Иван Георгиев: Тоест, не сте водили деца там, за да блудствате с тях?
Данаил Данаилов: Разбира се, че не съм. Значи времето ми за блудстване на мене мина. Аз съм на 61.
"Това може да бъде човек с добра кариера, добре вграден в обществото, със семейство и приятели. Това е най-голямата опасност, че такива хора по никакъв начин не дават индикации в своето поведение и в общуването с приятели. И понякога самите роднини остават дълбоко изненадани, тъй като познават един перфектен колега или един перфектен роднина и баща, а се оказва, че истината е по-различна", обясни Николина Бакрачева, доктор по психология.
"Бе, някъде към 12, 1 часа беше. Влезе в стаята и започна да обарва сестра ми за гърдата. Пък тя все още, точно започна да се развива, да има гърди. Беше 11-12 годишна", разказа дете от дома.
"Много е важно детето да го разкаже, защото от една страна за него това е безкрайно полезно и говорейки то не крие травмата и то започва да живее с мисълта, че не е жертва и по никакъв начин не е провокирало това, което му се е случило", каза д-р Бакрачева.На площада в селото рано сутрин всеки може да поговори с възпитаниците на дома. Децата казаха, че има болни от сифилис.
Нещата, които могат да бъдат чути от устата на 13-14 годишни деца са стъписващи: "Продават се, таковат се и туй става...Продават се просто". Те добавиха, че директорът е водил болни от сифилис деца в болницата в Търново.
Оказва се, че е по-лесно човек да получи информация от децата, отколкото от преподавателите в дома.
Директорът на дома Петър Пацев отрече да е имало болни деца. На въпроса как едно 13-годишно момиче се разболява от сифилис, той отговори: "Значи, на кабинета, в който я водих, пише- "Кабинет по болести, предавани по венерически път, полов път". Това пише на кабинета, не съм доктор, не мога да кажа".
В едно от двете кафената на селския площад, хората също не се притесняват да говорят дори пред непознати, когато наоколо няма камери. По думите им децата се продават за по 5, 10, 15 лева, за една кутия цигари.
