автор: Димитър Анестев
В света днес работят 442 атомни реактора. Почти 1/5 от електричеството, което консумира светът днес, е продукт на ядрената енергетика. В Европейския съюз (ЕС) сега има 148 реактора, произвеждащи 35% от потребяваното електричество. В ЕС обаче няма консенсус. В някои страни членки атомната енергетика е тема табу.
Какви са шансовете България да убеди всичките членове на Европейския съюз спрените преди година безопасни трети и четвърти блок в АЕЦ Козлодуй да заработят отново?
Ядрената енергетика в Европейския съюз. Ренесанс или табу? Поглед от Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) и още пет държави! От проатомните Финландия, Чехия и Румъния. И консервативните Австрия и Гърция.
Организацията на обединените нации (ООН) се помещава в четири квартири по света - Ню Йорк, Найроби, Женева и Виена. В квартирата по австрийското поречие на Дунав се помещава и МААЕ. Организация с една единствена мисия - да бди за световния ядрен мир и атомната безопасност. Актуалната дума сега е Иран. Инспекторите и анализаторите регулярно извършват мисии във всички атомни централи по целия свят. Когато има проблем, агенцията има мнение и то се чува от медиите и правителствата. Въпросът за трети и четвърти блок на АЕЦ-Козлодуй обаче не се дискутира, защото е политически. Обсъжда се по коридорите и офисите на Европейската комисия.
"Козлодуй е централа от първото поколение ядрена технология. През годините е претърпяла много подобрения по отношение на системите за безопасност и когато съм посещавал централата тя е била в добър облик. Затова националният регулатор е удължил лиценза за експлоатация на блоковете. От тази гледна точка централата е в добро състояние", коментира Ханс Холгер Рогнер, отдел "Атомна енергия" в МАЕЕ.
На другия край на Европа, в Скандинавия,
само на 90 км. от Хелзинки, е построена първата финландска атомна централа - Ловиза. Двата й водно-водни енергийни реактора (ВВЕР) си приличат с Козлодуй - и по дизайн, и по мощност и по възраст. Те работят от 30 години. Това е първата атомна централа със съветски части построена в Западна Европа през годините на в годините на желязната завеса. Наричат я мултинационален културен проект. Освен реакторите, съветски са също турбините и генераторите.
Още от началото си АЕЦ-Ловиза е много различна от останалите ВВЕР реактори. Зад това стои решението, че Ловиза ще бъде построена и ще отговаря на всички западно европейски стандарти и изисквания за безопасност.
Финландия е член на Европейския съюз от 1995 г. При преговорите си с Хелзинки комисарите в Брюксел не поставят ултиматум реакторите в Ловиза да бъдат затворени.
"Никога не сме водили такива дискусии, защото сме повишавали постоянно системите на централата, така че тя с всяка следваща година да става все по-безопасна и по-безопасна. Затова никога не са насърчавани такива дискусии във Финландия", обясняват оттам.
Ловиза е от стратегическо значение за енергетиката на Финландия. Десет процента от консумацията в страната се покрива от централата. Цената на тока е ниска, което е много важно за индустрията и за хората.
Както в Ловиза, така и в Козлодуй през годините са инвестирани стотици милиони евро за модернизация на системите и повишаване на безопасността на реакторите.
Австрия - най-силното антиатомно лоби в Европа
Инвестирала милиарди шилинги в строителството на своя ядрена централа в малкото градче Цветендорф. През 1978 г. австрийският народ с референдум забранява добиването на електричество чрез ядрен разпад. Централата в Цветендорф остава незавършена. Оттогава Виена има особено мнение за атомното бъдеще и не иска да бъде съюзник в каузата да пуснем Козлодуй. Обявява го открито и непоколебимо.
"Отговорът е много прост: "Не си го и помисляйте. Това никога няма да се случи". Австрийското правителство следва много стриктна позиция. Преди няколко години правителството на Словакия опита същото. Те отстояваха тезата, че затварянето на два техни реактора им създава големи финансови проблеми и тежести, особено това да бъдат изключени едновременно. Те искаха да се разсрочи планът - да спрат първо единия, по-късно и другия реактор - и те също пратиха искания навсякъде из Европа до всички правителствата на всички членове, както и до Европейската комисия. Отговорът на комисията, а и на Австрия и на още няколко други държави членки, беше същият: В никой случай, по никакъв начин!", коментира Андреас Молин, директор "Ядрена координация" в австрийското министерство на околната среда.
Австрия както и Европейската комисия са отворени единствено за предоговаряне на финансовите компенсации за предсрочното спиране на трети и четвърти блок. "Ако има добре обосновани аргументи в подкрепа на това ви искане за допълнително финансиране, а ние сме сигурни, че ще се намерят такива аргументи, ние вероятно ще го премислим в един много позитивен дух. Разбира се, че предсрочното затваряне на реакторите е проблем за България и другите държави членки трябва да помогнем солидарно. Но няма начин да пуснете отново тези два реактора", категоричен е Молин.
Твърдата и остра опозиция трябва да е ограничена в самите противникови държави, така че ако една държава не иска ядрена енергия, това е нейно суверенно решение. Нередно е да налага на другите държави какво да правят и какво - не.
Виена демонстрира последователност. Без нейния глас спасяването на Козлодуй е невъзможна мисия. Но има един парадокс, който се забеляза от всички нови страни членки на Евросъюза, порязани да затворят старите си ядрени реактори.
Австрия и Чехия имат много какво да говорят за атомната енергегика
Те са като плюс и минус, като огън и вода. Чехия е проатомна държава, а Австрия - върл противник. В Южна Бохемия, на 60 километра от австрийско-чешката граница се издигат огромните водни охладителни кули на чешката АЕЦ-Темелин. Тя бе обект на спорове между Австрия и Чехия повече от 20 години. Първият блок на Темелин е пуснат в експлоатация през 2000 г., а през април 2003-та стартира и вторият блок като общата й мощност е 2000 мегавата.
Още докато се строи Темелин, австрийски и чешки неправителствени организации обявяват, че централата е опасна, защото съчетава съветски проект със западни технологии и гориво. Австрийски политици заплашват, че ще наложат вето върху членството на Чехия в Европейския съюз, ако не спре реакторите. През 2001 г. премиерите на двете страни изненадващо разрешават спора, като подписват така нареченото споразумение в Мелк.
Брюксел последващо обявява централата за безопасна. Чехия надделява, а Виена против волята на нейни граждани от пограничните селища, въпреки протестите - дава зелена светлина Темелин да продължи работа. Единственият път и решение за защита бе да си максимално отворен, диалогичен, честен, да информираш за всичко което правиш и се случва в централата.
От 2001 г. АЕЦ-Темелин всеки ден праща информация до австрийската общественост и политиците за действията и работите, които се извършват в централата. Оттогава в Източна Европа еколозите и атомните енергитици наричат Виена атомният лицемер. Австрия е енергийно зависима. Тя не произвежда достатъчно електричество и задоволява вътрешното си потребление с внос от съседните страни. Макар да не го казва гласно, тя има интерес Темелин да работи, защото й продава евтина електроенергия. В Австрия медиите и еколозите се шегуват, че в Икеа вече се продават устройства, които показват произхода на тока в австрийските домакинства - дали е от атомна централа или вятърна централа.
Гърция - още една европейска държава, в която атомната енергетика е табу
Атина няма атомни централи, въпреки че през летните месеци тя е много силно зависима от вноса на електроенергия. България е една от износителките.
Атина обаче също няма да окаже подкрепа. В Гърция не се прави разлика между чернобилската графитна технология и ВВЕР реакторите. Не се отчитат изпълнените мерки за безопасност и модернизация на двата реактора в Козлодуй. За Гърция Чернобил и Козлодуй са синоним.
"Не съм сигурен много за технологията на реакторите 3 и 4 в Козлодуй, но имам впечатлението че са като Чернобил, ако бъркам - поправете ме. Това трудно преминава през общественото мнение. Ключова дума като Чернобил убива автоматично всякаква дискусия сред обществото. Иначе аз съм убеден, че не може да има никакъв повод за дискриминация между старите и новите членове на Европейския съюз", отбелязва Михаел Томадакис от Комисията за енергийно регулиране на Гърция.
Ресорният енергиен министър на Гърция и неговите заместници отказаха да ни дадат интервю. Националният електроенергиен системен оператор на Гърция, който внася ток от България съжалява за спрените мощности в Козлодуй. Но от неговите правомощия нищо не зависи.
Северната ни съседка Румъния усилено развива ядрената си енергетика
В Черна вода кипи бурно строителство на нови два реактора. Румънците са избрали да работят с канадската реакторна технология Канду. При нея се ползва преработената по химически път тежка вода. Технологията позволява за гориво да се ползва естествен или слабо обогатен уран. По света се използват около 40 реактора от този тип. Румъния вече е пуснала в експлоатация два реактора Канду и на площадката в Черна вода строи още два реактора.
Пазарът на електроенергия в Европа вече е отворен и либерализиран. Държавен монопол няма. Затова според румънските власти не може да се говори за Балканска енергийна конкуренция. Ще победи този, който продава енергията най-изгодни цени и има най-ефикасната технология.
Навсякъде по Европа хората от погранични селища недоволстват срещу ТЕЦ-овете консумиращи въглища. Колкото и да са високи еконормите на Евросъюза ефектът е видим и се усеща.
В Гълъбово и Стара Загора хората много добре знаят
как работата на ТЕЦ-овете, потребяващи въглища от Маришкия басейн се отразяват на околната среда. Кметът на Гълъбово от години води битка срещу Енел Марица Изток 3. Той ги обвинява, че не инвестират достатъчно за екологията и са тук само докато има въглища, а за после да му мисли държавата. На година те изхвърлят по 3 млн. тона фин прах, което прави 260 камиона на. Най-близките села са Искрица, Минекарово, Оброчище. Вече там селата са обезлюдени, няма как да се живее. Няма хора поради причината е че там не може да се живее.
Ако светът зачеркне атомната енергия, за да не катализира климатичните промени и глобалното затопляне, държавите трябва да ползват основно възобновяеми енергийни източници. Такива са водноелектрическите централи, соларните панели, вятърните генератори. Това са много по-скъпи технологии и цената на електричеството от тях е с пъти по-висока.
Ядрената енергетика може и ще сътрудничи в борбата с климатичните промени също така ефикасно, както възобновяемите енергийни източници. Възобновяемата енергия е много по-скъпа от ядрената. В добри и подходящи на вятър дни електричеството от тези генератори е конкурентно, но не всички дни в годината са с добри на въздушни течения дни. Тогава разходите за облекчаване на климатичните промени също нарастват. По този показател ядрената енергетика води определено.
Другата алтернатива на ядрената енергетика в унисон с климатичните промени са биогоривата. Експертите обаче предупреждават, че след няколко години така много държави ще имат голям проблем с изхранване на населението. Отделно прекомерното отглеждане на култури за биогорива се отразява и глобалното търсене и на по-високите борсови цени на зърното и слънчогледа. Оттам драстично поскъпват и храните от първа необходимост.
Ако сравним една централа на въглища или газ, които сега поскъпват значително, при тях цената на тока също нараства много. При ядрената енергетика обаче делът на поскъпване на горивото е незначителен. Ядрената енергетика е изключително предпазена от пазарната волатилност с цените на горивата и позволява дългосрочно предсказуеми ниски цени на произвежданото електричество.
"Ситуацията в Европа по отношение на генериращите електроенергия мощности ще се влошава. Следващите 20 години ще видим огромна необходимост за нови мощности - както от нови, така и такива, които да заместят старите. Сред разнообразието от технологии ядрената енергия определено има място сред тях", смятат специалисти.
