автор: Иван Бедров
В България бетонът настъпва
В Гърция строгите правила не позволяват това. Какво се случва с българския бряг? Местността Буджака е полуостровът между новия град на Созопол и къмпинг Каваците. Преди няколко години сградите тук се брояха на пръстите на едната ръка. Днес 70% от парцелите вече са застроени. Въпрос на месеци е процентът да достигне 100.
Истината е, че плажовете не могат да поберат толкова хора, колкото са леглата в новопостроените вили и хотели. Туристите обаче не могат и да се възползват от съвета да ходят на скалите, след като няма място на плажа. Просто защото скалите вече не са достъпни. Парцелите в тази местност са един до друг, няма улична мрежа, а достъпът до брега се оказва невъзможен заради високите огради.
Някои от местните харесват това, което се случва и казват, че ситуацията тук е по-добра в сравнение със Свети Влас например. В местността Буджака има действащи ограничения в строителството - поне на хартия.
Масово новите сгради са на четири етажа, при разрешени два. Разрешено е да бъдат застроени 200 квадратни метра от всеки декар. Много от сградите обаче са по-големи.
Един от инвеститорите прави проста сметка - при 70% застроени парцели, при известните цени на парцелите и стойността на строителството, само в местността Буджака през последните години са вложени повече от 1 млрд. евро.
Бившия къмпинг Златна рибка
До скоро мястото бе известно като къмпинг. До него имаше борова гора. Днес на мястото на къмпинга има големи хотели. На мястото на гората - още по-големи хотели.
При почти 1/3 нарушители по признание на общината и при милиарди евро инвестирани в новото строителство, само можем да предполагаме стойността на платените подкупи, за да на бъде осъществяван контрол.
На по-малко от 100 км от българската граница,
по крайбрежието на Бяло море, къщите са малки, няма големи хотели, всеки има достъп до плажа и до скалите. От 2004-та в Гърция действат още по-строги правила в строителството, които се спазват.
"За да можеш за строиш върху парцела, който си купил на крайбрежието, първата и най-важна работа е да бъде определена морската линия. Тя се определя съвместно от три министерства - на икономиката, на строителството и морското министерство. След като се определи докъде стига морският бряг заедно с пясъчната ивица и откъде започва земеделската земя, се мерят още 30 метра навътре и чак там имаш право да строиш. Когато става въпрос за хотели, имате право на разгърната застроена площ до 20% от парцела. Това е общо за всички етажи. Но парцелът трябва да е не по-малък от 4 декара. Т.е. на 4 декара парцел можеш да построиш общо 800 квадрата за всички етажи. Ако е вила, можеш да построиш само 200 квадрата върху 4 декара."
На запад от Кавала започва поредица от малки села с дълги и чисти плажове. Нито един от заливите не прилича на новите квартали на Созопол. Разстоянията между къщите са по-големи, а етажите са по-малко.
По българското крайбрежие разрешената плътност е четири пъти по-голяма. Разрешените височини са същите, но с една малка разлика - че тук изискванията се спазват.
По крайбрежието има и по-високи сгради. Малко са, но тук-там се издигат и сгради на по четири-пет етажа. Всички са построени преди 30-ина години по време на военната диктатура. Оттогава насам няма случай по крайбрежието да бъде построена сграда по-висока от два-три етажа.
Разбира се, има предприемачи, които искат да построят огромни сгради с апартаменти на първа линия. И тук има търсене и такива апартаменти ще бъдат продадени за дни.
Всяка новозастроена зона предварително има общ устройствен план, изградени улици, канализация. Случаи като в Созопол с новопоявил се град без улици и канализация са невъзможни.
Хаотично строителство, неспазване на изискванията за височината - това обаче не е всичко. По българското крайбрежие има и съвсем незаконни строежи - без нито един лист хартия, подписани от общината.
Рибарското селище Ченгене скеле
се намира на десетина километра на юг от Бургас. Там собствениците на сгради са два вида. Старите рибари, които са тук от години и чийто статут е останал неизяснен, и новодошлите, които на хартия също са рибари и които са застроили брега на километри от каналите за лодките. Пред закона обаче и рибарите, и мутрите са нарушители.
Борбата продължава, строителството - също. Този хаос се дължи на неизяснения статут на рибарското селище от предишни управляващи.
"Ситуацията е следната - 1974 г. Общинския народен съвет във връзка с разширението на бургаското пристанище е преместил всички рибари на сегашното Ченгене скеле от сегашното пристанище и им е дал възможност да си построят лодки, стоянки и временни постройки за съхранение на рибарските принадлежности. Оттогава до ден-днешен тези временни постройки са станали масивни едно-дву-три даже има четири етажни сгради, които всички знаят, че са незаконни."
Макар и не със същото темпо като преди, незаконното строителство тук продължава. Предимно извън рибарското селище от външни хора. Тази къща е започната само преди няколко месеца. Община Бургас очаква скоро да получи от държавата собствеността върху земята, за да регулира парцелите.
В Гърция думата незаконно и думата строителство не се срещат заедно. По бреговете на запад от Кавала има няколко незаконни постройки, които са спрени и очакват събарянето си. Там, ако попиташ за незаконни къщи, хората те упътват към залив, където е единствената незаконна къща в района. Собственост е на нотариус от Кавала. Строежът е спрян. Сега сградата стои като паметник и предупреждение за всички останали.
И България, и Гърция имат древна история. По крайбрежието на Созопол почти във всеки изкоп се появяват останки от древногръцкия период на града. Голяма част от града е обявена за паметник на културата. Някои от зоните с активно строителство през последните години също имат специален статут.
Тук е единственото място, където основите на древна църква съжителстват с огради и гаражи. Тук е единственото място, където археологически находки са експонирани буквално пред прозорците на новопостроена сграда. Тук е единственото място, където древният водопровод е завинаги зазидан под някои от хилядите хотели. Там е некрополът, открит в края на плажа Харманите в новия град на Созопол. Археолозите попаднаха на останки от гробове и стена на плача. Въпреки че всичко изкопано е само пясък, теренът по документи не е част от плажната ивица, а е частен имот с право на строеж.
По закон инвеститорите плащат за археологическите проучвания. Те се оплакват обаче от протакането на проучванията и липсата на ясни критерии - на едно място разрешават, на друго не разрешават да се строи. Съмненията за двойни стандарти и корупция са навсякъде в града. Държавата със своя Национален институт за паметниците на културата обаче не плащат. И така се стига до парадокси - на едно място археологическите находки са зазидани, на друго - стоят открити и строителството е спряно.
В Гърция археологията също е чувствителна тема. Държавата обаче тук плаща за проучванията, критериите са още по-строги, но пък са еднакви за всички.
Така в две съседни държави крайбрежията на Черно и на Бяло море изглеждат съвсем различно. Правилата обаче не са много различни. Разликата е в спазването им. Така в района около Кавала няма много строежи, но през лятото е пълно с туристи.
