автор: Кристина Баксанова
Във Великобритания също е имало домове за деца, но до преди 40 години. Как написаните правила се случват, за да сбъднат едно цветно детство на различните деца, разказват репортерката Кристина Баксанова и операторът Борис Пинтев.
Дейвън
"Зеле!" - така реагира Дейвън всеки път когато види видео или фотокамера. Момичето е на 14 години и живее със семейството си в Лутън, близо до Лондон. Предпочита игрите пред уроците. Към непознатите е едновременно любопитна и срамежлива, но на вид не е като повечето деца. Тя е с тежки увреждания, трудно общува, има аутизъм и епилепсия, обяснява майка й Вал Рийд. Дейвън е едно от 770-те хил. деца с увреждания във Великобритания.
Вместо с думи момичето общува със знаци, снимки, картини. Най-необходимите от тях носи постоянно на ключодържателя си. Ако е гладна, може да покаже знака за закуска. Има знаци и за обяд и вечеря или може да покаже какво иска да прави. Като всички деца във Великобритания, всеки ден Дейвън ходи на училище. Но учебните й часове са по-различни.
Училището "Ендевър” е подобно на това, което посещава Дейвън. Разположено е на изток от Лондон, в Брентууд, област Есекс. В него се обучават 80 деца на възраст от 5 до 16 години. Всички наши ученици имат "средни затруднения при учене". За тях е доста трудно да учат в обикновени училища. Там не биха постигнали успехи. Тук, нашата цел на обучението е да им помогнем да учат самостоятелно и да им предадем умения, които ще им помогнат когато напуснат училище, разказва директорът Майкъл Саутгейт.
"Децата имат различни потребности, защото са със синдрома на Даун, някои са аутисти, други имат трудности при ученето. Но през годините всички успяват и се справят много добре на края когато напускат училище на 16 години", допълва той.
Учебният ден започва сутрин в 9 ч. Децата се събират в двора до 9:15 ч. През деня имаме по пет учебни часа. Програмата е много подобна на програмата, която е в обикновените училища. Но работата е много различна. Тя е изградена според тяхното ниво, така че да могат да се справят. Поднася се по такъв начин, че да отговаря на индивидуалните им нужди. Ние познаваме всяка едно от децата си много добре и знаем каква са нуждите им - като проблеми с общуването, трудности при говореното и това всичко се има в предвид по време на обучението, обясняват специалистите.
Децата са групирани в различни класове, но не според увреждането, според възрастта си, както е в обикновените училище. За всички ученици часовете по английски език са задължителни. Следобед обучението продължава в курсове по интереси - като история, компютри, готварство или дърводелство. Курсът по дърводелство са избрали предимно момчето. Срочната им задача е да проектират и изработят къщички за птици.
"Успехът изглежда по различен начин. За някои от нашите ученици, успехът означава, те да могат да живеят независимо и да работят и да участват пълноценно в общността. Някои от децата може би са малко по-способни да специализират в опредена област, знания, които могат да получат тук и след това да отидат в колеж или да си намерят много добра работа. Спомням си едно момче Марк. Той сега е на 33 години. Преподавах му преди много години. Сега той има свои бизнес- фирма за чистене на килими и мебели и знам, че е постигнал повече от това, което съм направил аз. Много добре се е справил", разказва директорът.
В областта Есекс има още пет такива училища. Всички са държавни. Бюджетът за всички идва от правителството към местната власт. Общината разпределя парите. Училищата сами определят колко учители и помощник-учители да бъдат наети. "Като всяко училище и ние не сме доволни от парите и искаме повече, за да предлагаме по-добри условия за децата", добавя Саутгейт.
Освен знанията и уменията, на които се обучават децата, преподаватели и психолози следят и емоциите им. Целта е малчуганите да се чувстват по-сигурно в себе си и по-щастливи. Обикновено терапията преминава под формата на игра. Като в този час. Задачата на децата е да напишат върху хартиена ръчичка от кого искат да получат помощ.
След училище Дейвън обича да гледа телевизия. Любимият й филм е "Мери Попинс". Не пропуска да танцува с героите на любимата си сцена.
"Наистина получихме една много добра подкрепа от рано и това промени всичко. Това й помогна на нея да изпитва много положителни емоции и да се радва на детството си. Трябва да кажа, че няма много радости ако си дете с увреждане. Знаете ли, Дейвън, дъщеря ми е много щастливо дете, може би сред най- щастливите хора около мен - никога не се отказва. Тя не мрънка. Е, понякога е дръпната, но това е защото има много неща, които са й непознати. Тя има доста ограничени знания за това, какво се случва около нея. Но е много щастлива и много постигна в живота си", споделя Вал.
Дневният център "Небесен дом" е подобен на този, в който Девйн прекарва почивните дни. Детският приют "Небесен дом" осигурява грижи за децата от съвсем малки до 19-годишна възраст. "Ние се грижим за деца, които имат ограничени жизнени функции, както и деца, за които се очаква, че продължителността на живота ще бъде малка. За тях предлагаме кратък прием. Те идват тук, за да дадат малко почивка на родителите си от постоянните грижи. Те идват през почивните дни или могат да останат тук максимум две седмици. Често те идват по време на празниците, както сега наближава Коледа".
В центъра специалистите се грижат за децата на още 100 семейства от Лондон и областта Есекс. В центъра работят 20 медицински сестри, които имат квалификацията да работят с деца. Грижите в дневния център са напълно безплатни за родителите. 30% от годишната издръжка на центъра осигурява правителството, а останалите 70% се набират чрез дарения и фондове. Всеки един от малчуганите може да остане в "Небесния дом" до две седмици.
Вал и Дейвън
Вал казва, че никога не е помисляла да изоставя Дейвън: "Аз имах късмет, защото когато трябваше да премина целия този процес, имах около себе си хора, които ме подкрепяха- разбира се семейството, но и много добри професионалисти, с които се срещнах още в началото и през време докато бъде диагностицирана. Дейвън премина през един доста дълъг процес, докато открият заболяването й, но никога не ми мина мисълта да я оставя. Тя е мое дете и независимо както ще й донесе бъдещето искам да я имам вкъщи с нас".
Според британското законодателство всяко семейство на дете с увреждане има право на финансов бонус, за да покрива специфичните нужди на малчуганите. Предвиждат се и различни облекчения, за да може майката да отглежда детето си вкъщи. Затова не е изненада фактът, че 98% от децата с увреждания във Великобритания се гледат от семействата им в къщи.
Преди няколко месеца Вал започва почасова работа като социален работник в една от най-големите неправителствени организация на родители с деца с увреждания във Великобритания. Оказвам подкрепа на семействата, но това може да включва много неща - като даване на информация, ако им предстои да преминат процеса на диагностициране: "Подкрепям ги по време на този процес, предимно емоционално, защото родителите реагират много различно. Някои от тях отричат каквото и да е, не искат да приемат, че детето им има увреждане. Други стават гневни и отказват да работят с професионалистите, за да преодолеят този процес, а трети просто се опитват да намерят колкото се може повече информация и преминават през доста различни емоции и затова аз се опитвам да ги подкрепям и да им обясня, че това е нормално и е естествено да изпитват тези чувства. Това е като процес, в който се преживява една загуба".
Вал казва, че личният й опит с Дейвън й помага да бъде полезна на други семейства като нейното.
Организацията "Свържи се със семейство" възниква през 70 години, когато започват реформите в грижите към децата с увреждания в Обединеното кралство. Родители от един Лондонски квартал започват да си помагат взаимно в грижите към малчуганите с специални нужди и редки заболявания. Мрежата им вече обхваща цялата страна.
"Имаме национална гореща линия, на която родителите могат да получат помощ като се обадят по телефона и получат информация, подкрепа или съвет. Имаме социални работници в цялата страна, които подкрепят семействата според индивидуалните им нужди. Те работят със семействата в домовете им", обяснява Кевин Смит Гейлър.
"Правителствата през последните 10 години наистина положиха доста усилия за социалното включване на децата с увреждания и техните родители в обществото. През 60-те години на ХХ век нямаше много специализирани училища, а децата имат нужда да посещават училище според потребностите си. Тогава те получаваха помощ само в домове, където бяха настанявани за постоянно. Но след законодателните промени, родителите избират къде да бъдат обучавани децата им - в специализирано или в общообразователно училище", допълва той.
Във Великобритания 2%, и то предимно деца с тежки увреждания, живеят целогодишно в специализирани домове. Един от тях се намира н Тадуурд, близо до Лондон. В интерната годината прекарват 33 деца. Но медицински и рехабилитационни грижи получават и още 11 малчугани , записани в училището към дома.
Терапията с музика е един от начините, които използват в училището за стимулиране на емоциите и общуването на малките пациенти.
Според образователния закон във Великобритания, всяко дете с увреждане трябва да бъде обучавано според индивидуалните му нужни. Изискването е регламентирано преди 16 години и задължава родителите, специалисти, лекари и местна власт да осигурят добри грижи за тези деца.
Така въпреки тежките увреждания различни специалисти от училището "Св. Маргарита" всеки ден работят с децата и успяват да развият определени умения у малките.
След края на часовете децата напускат сградата на училището и се прибират за почивка. Ярки цветове ги посрещат още в коридорите на общежитието. Те са специално направени за децата, които имат зрителни възприятия, а повечето имат такива. Всяко дете има самостоятелна стая.
Дейвън
Да прави снимки е сред любимите занимания на Дейвън. Момичето борави доста свободно с техниката вкъщи. Често изненадва родителите си и с нови умения на компютъра. Като всички деца и Дейвън обича да се наслаждава на свободното си време.
"Много е общителна. Обича да излиза и да посещава сладкарници, да пие чай, да хапва торта. Обича да ходи в парка, да си избира и пазарува дрехи - най-обикновените неща, които едно 14-годишно момиче обича да прави. А също така, започва да се заглежда по момчетата, което е малко притеснително, но е нормално за нейната възраст. Просто прави нещата, които обичат всички момичета на нейната възраст", отбелязва майка й.
