автор: Теодора Енчева
От февруари на Балканите има и една нова държава. Раждането на Косово - какво следва за народите, за илюзиите, за мечтите, на Балканите, тук в югоизточната посока от картата на Европа.
През последните 200 години българи, сърби, хървати, черногорци, македонци, гърци, турци и румънци леят сълзи от обида, водят войни от омраза и рядко се прегръщат като братя. На Балканите е така. Има различни народи, религии, култури. Има различия, които пречат на човешкото щастие, има противоречия, които унижават човешкото достойнство.
И днес, както и в миналото малкият полуостров в югоизточната част на Европа прилича на калейдоскоп от национални трагедии и лични драми, исторически митове и народни легенди.
На 17 февруари 2008 г. летоброенето на Балканите започна отначало. През ХХІ век от една област в Сърбия се роди нова държава на име Косово. Възвестиха го клаксони на коли, писък на зурли и гръм на фойерверки в небето над Прищина.
Сърбия загуби част от територията си, а Македония и Черна гора спечелиха още един съсед на северните си граници. След акта на провъзгласяване на Косово за независима държава един въпрос увисна във въздуха.Ще има ли вълни на сепаратизъм и национализъм, които да застрашат суверенитета и на останалите държави на Балканите, в които живее албанско население.
Този разказ показва за какво мечтаят албанците в Косово, Южна Сърбия и Македония? Страхуват ли се от тях македонците? Какво сънуват сега покрусени сърбите? От кого треперят гораните - мюсюлмани по вяра, а българи по корен? Кои са новите победители на Балканите и кой води битки от миналото, без страх, че ще остане на Косово поле завинаги?.
Бившият външен министър на Македония Слободан Чашуле, днес е главен редактор на сп. "Форум", но не крие страховете си, че заради албанците в Косово установеният ред на Балканите ще прерасне в хаос.
"Вече всичко е възможно на Балканите. След начина, по който бе обявена независимостта на Косово е нарушен международния ред от ХХ век, който познавахме.И няма връщане назад, но нов ред също няма. Така, че сега на сцената настъпва силата на по-силния, а това означава че няма правила", смята Чашуле.
В Косово живеят албанци, които сами наричат себе си косовари, за да се различават от гражданите на Албания. Сърбите все още ги наричат шиптъри, за да ги обидят и да им припомнят, че винаги са ги смятали за "граждани от втора ръка" в бивша Югославия. Когато говорят за албанците на Балканите, анализаторите и изследователите на геополитическите процеси използват термина "албански фактор".
За първи път през 1878 г. на конференция в Призрен,
албанците заявяват намеренията си да постигнат националния идеал чрез автономия в рамките на Османската империя. В миналото всеки албанец е бил готов да даде клетва, че ще жертва живота си за албанската кауза. Албания се появява на картата на Балканите като самостоятелна държава в началото на ХХ век. Извън границите й остават стотици хиляди албанци.
По официални данни в село Танушевци, на границата между Македония и Косово, живеят около 400 души. Според преброяването на населението в Македония през 2002 г. почти всичките му жители са македонци.
Истината е, че тук всички са албанци. Танушевци се превърна в световна новина през зимата на 2001 г. С окупацията на селото от албански терористични групи започна 7-месечната криза в Македония.
През януари 2001 г. Армията за национално освобождение заяви съществуването си и пое отговорност за нападение срещу полицейски пост в село Теарце, близо до Тетово. Един полицай е убит, а двама - ранени. През март трима македонски войници са убити край Танушевци. През октомври 2007 г. македонските сили за сигурност загубиха още един полицай. И преди и сега, там действа групата на Джезаир Шакири, известен като
командир Ходжа от Армията за национално освобождение
Той управлява последните метри от територията на Македония и за да влезем в Танушевци се екипът на bTV се нуждае от разрешението му. През последните няколко години Теодора Енчева и операторът Добромир Иванов са единственият чуждестранен телевизионен екип, който гази в кал и сняг козите пътечки към селото.
По време на посещението им командир Ходжа е бил на терен – бил е някъде наоколо и тренирал с хората си. Не пожелал да говори с журналистите. По данни на македонските сили за сигурност армията на Ходжа в момента е от 60 войници.
Албанският фактор на Балканите съзнателно се придържа към ценностите на родово-общинния строй. Тук все още са валидни правилата на съвета на старейшините на племето. И ако чужд посегне или нанесе обида, всички албанци се изправят като един, да закрилят и защитят рода, честта и името си.
В Танушевци тази година пролетта бавно настъпва към зимата. Високо в планината времето е спряло. По баирите там не си играят на война, а стрелят на месо. Когато понасят жертви, задължително им вдигат паметници. Задължително е надгробните плочи на героите да са увенчани с двуглавият албански орел.
Танушевци е само на 7 км от първото село в Косово и на 45 км от столицата на Македония. В четвъртък всички тръгват на пазар в Косово, вместо в Скопие, въпреки че в главния македонски град пазарът се държи от албанци, общината, на която е разположен, се ръководи от албанец, а в единия му край е паметникът на националния албански герой Георги Кастриоти Скендербег.
За да покажат радостта си от независимо Косово, албанците в Скопие поставиха американско знаме на паметника на националния си герой Скендербег. Един от албанските кметове в Скопие предложи новото посолство на новата държава на Балканите да се помещава в неговата сграда. Подобно екстравагантно предложение е неприложимо. Кметовете нямат правомощия да предлагат терените си за посолства. Подобно предложение обаче не е безобидно в момент, когато Македония не бърза да признае, че на Балканите има независима държава Косово. Това повдига въпроса искат ли албанците да разцепят бившата югорепублика и да присъединят северната и западната и част към Косово.
Въпросът ще бъде ли Македония обща родина за македонците и албанците няма един отговор. Официалните власти в Скопие нямат национален консенсус, независимо, че през последните 15 години албанските партии участват активно в управлението на страната. Македония не е изконната родина на албанците, независимо, че според официалните данни от преброяването на населението през 2002 г. всеки четвърти македонски гражданин е албанец. Причините за тази статистика са миграция и висок естествен прираст.
През 1931 г. албанците са в многонационалната федерация Югославия и наброяват 505 хил. В началото на 1948 г. вече са 750 хил., а през 1981 г. - почти 2 млн. В условията на демографски взрив се оформя новото албанско национално движение с център главният град на областта Косово - Прищина. Но Косово също не е изконната родина на албанците. Те масово навлизат на тази територия едва в края на ХVІІ и началото на ХVІІІ век, когато голяма част от местното сръбско население се изтегля на север по време на австро-турските войни. Косово е нещо по-голямо. То е един от духовните центрове на албанското Възраждане през втората половина на ХІХ век. Балканските войни в началото на ХХ век прекъсват този възходящ процес, но предизвикват създаването на албанска държава на запад от Косово и по крайбрежието на Адриатическо море.
Косово е и един голям историческия мит
При битката на Косово поле от 1389 г. сърбите предвождат християнската армия срещу османците, но понасят съкрушителна загуба. Оттогава загубената битка на Косово поле е символ на духовна победа над врага и централен елемент от сръбската национална идеология. За сърбите, които живеят в македонското село Кучевище, битката при Косово поле още не е приключила. Седем дни след провъзгласяването на независимо Косово, покрусени, те се събраха да протестират срещу загубата на част от територията на Сърбия.
В която и да е част на света да живеят, сърбите мислят за Косово като за изконна територия, свързана с историята на страната. През ХІХ век митът за Косово поле навлиза в сръбската национална култура, проза и лирика и се изучава в училище. Култът към Косово се развива неимоверно, дори през годините, когато сръбските земи се изместват на север от тази територия. Само през последния четвърт век по икономически и политически причини стотици хиляди хора от многонационалната федерация Югославия се преселиха от едно място на друго. Миграционните процеси на сърби, хървати, албанци, словенци, македонци и бошняци започнаха след смъртта Йосип Брос Тито и достигнаха бум при управлението на Слободан Милошевич и предизвиканите от него десетгодишни войни в началото на 90-те години.
В наши дни албанците от с. Лучане в Южна Сърбия, които се препичат на слънце, преди да влязат в джамията за молитва, не мислят да се местят в Косово, независимо, че там живеят децата им. а да влязат в джамията мъжете от селото по няколко пъти на ден минават покрай паметника на убит войник от нелегалната Армия за освобождение на Прешево, Буяновац и Медведжа, която действаше в района на Южна Сърбия през 2001 г. по време на кризата в Македония. Оттук неизбежно минава и най-богатият човек в Южна Сърбия Неджет Белюли. Гробът е в самия център на Лучане. Албанците от Косово не могат да движат свободно в Сърбия, а сърбите от Сърбия не могат да се движат из Косово.
На 16 юни миналата година албанци в Буяновац поискаха да се присъединят към Косово. На публични места в селата от Прешево, Буяновац и Медведжа имаше трансперанти: Прешевската долина е Косово и Тук е Косово.
Косово е на три километра от Буяновац. Жителите на пограничното село не пожелаха да говорят пред нашата камера. Но не скриха, че тук е необичайно е оживено за граничен район, младите албанки се разхождат с открити лица, а по тесните улички между високите къщи, скоро ще сложат настилка.
Както и на други места на Балканите албанците по границите живеят без граници. На 15 километра в южна посока е границата на Косово с Албания. Албанците плашат местните хора до смърт, защото постоянно плячкосват домовете им и им крадат добитъка.
Село Млике е едно от 19-те горански села в Косово. Гораните са мюсюлмани по вяра, част от тях имат сръбско, други българско, а трети македонско самосъзнание.Доскоро в международните документи гораните са синоним на бошняците, които също изповядват исляма. В Млике, известно в миналото с майсторите си на боза и халва, днес няма хора, няма и хляб за хората, а токът спира често.
Всички мъже горани мечтаят да избягат в чужбина. Дори има миза за сумата, която е достатъчна, за да минат нелегално границата. Тук няма нищо за работа.
Пролетта и лятото хората в селото се развеселяват. Започват сватбите, празнуват Гергьовден, който наричат със сръбското му име Джурджев дан, играят хора, но под съпровода на зурли и тъпани - традиционните за мюсюлманите музикални инструменти. Думата на горански за булка е зейнепа. Дрехите, които носи булката се наричат горанска ношна. Носията се облича кат след кат, а бъдещата булка трябва да я носи три дни, през които не слиза от гърба на един кон.
Селяните от Горанското село Млике в Косово облякоха Теодора Енчева в сватбена носия, за да й покажат как изглежда една булка в деня на сватбата си. Мъжете горани, за да се оженят за горанка трябва да имат поне 7 хил. евро, за да вдигнат сватбата. Думата хубава е на български, думата лепа е на сръбски език и означава хубава. Горанците наричат езика, на който говорят нашенски.
Няколко граждански и правозащитни организации поискаха гораните да получат културна и административна автономия, записана в конституцията на новата държава на Балканите. В Косово, освен гораните има още пет различни в религиозно, културно и цивилизационно отношение етноси. Всички, родени на Балканите живеят в държави, чиито официални граници не съвпадат с етническите граници на нацията, към която принадлежат. Етнически чистите държави по тези земи са само романтични, но остарели с 200 години, илюзии.
Косово и косоварите тепърва ще се учат от многовековната историята на Балканите. И независимо че, опасността от сепаратизъм и национализъм тук дебне всеки ден, Косово днес изглежда по-добро място за живеене, отколкото Косово поле - вчера.
