Найлонов апокалипсис или...?

За една година в света се използват над 1,2 трилиона найлонови торбички!!! Това означава средно по 300 бройки на възрастен човек, или 1 млн. за една минута. Средно преди да бъде изхвърлена една чантичка се използва 12 минути. 500 г. пък са й нужни, за да се разпадне на сметището.

Реклама

автор: Гена Трайкова

"Дневно се изхвърлят между 50 и 60 хил. килограма отпадъци. Средно месечно тази норма за депото е между 2800-3000 тона, обяснява Тодор Найденов", управител на Депото за твърди битови отпадъци в Монтана.

Количествата метан се замерват със специален уред - дрегер. Замерват се на мястото на инсталацията за изгаряне на сметищните газове, където постъпва цялото количество. Изгарят сметищните газове само от закритото старо сметище, т.нар. "пета клетка". Инсталацията работи между четири и пет часа в денонощието в зависимост количеството метан, което се отделя. Значително по-голямо количество очакваме да се получи вече със закриването на първа клетка, която така със значителен обем битови отпадъци.

"Основното ни възражение е това, че докладът за ОВОС, който е направен февруари 2000 г., думата регионално я няма. По един начин това депо ще натоварва околната среда, когато е за отпадъците само на град Монтана", коментира Петър Пенчев, зам.-председател на Национално движение "Екогласност".

"Разбира се, че за монтанското депо има ОВОС, защото е част от елементите на проектирането, той предшества останалото проектиране. Думите, че нашия ОВОС е само за Монтана, община Монтана, а не и за регионално депо не са сериозни. Инвестицията, която е направена в размер на 9 млн. евро тя трябва да обхване максимален брой хора и затова всички по-следващи проектирания и след това въвеждането на експлоатация на това депо е като регионално депо и то е напълно законово и вече две години работи като такова", обяснява Румен Ангелов, зам.-кмет на Монтана.

"Ние още 2005 г. сезирахме ЕК. Тогава конкретният повод беше пожар, който доведе до компрометиране на идеята за улавяне на инфилтрата от битовите отпадъци, защото на 30 метра в района на съвсем малко боклук беше на 40 ден от начало на експлоатацията тази клетка остана на практика не използваме и по наши данни не е извършен ремонта, а е засипана отгоре със хиляди тонове боклуци", каза Петър Пенчев, зам.-председател на Национално движение "Екогласност".

"Имаме няколко случая на запалване, но това запалване се допуска се предизвиква от не загасена сгурия ако може да се каже, че това е пожар. Просто запалване. Опасност за хидроизолацията, изобщо за клетката, не съществува, тъй като нивото на отпадъка, дебелината на слоя на отпадъка варира между три и 12 метра, което е недопустимо да се увреди мембраната на самата клетка", твърди Тодор Найденов, управител на депото за твърди битови отпадъци в Монтана.

"Имаме уред, който купихме след първоначалните палежи. Купихме апарат - електронен лазарен термометър, който мери на 100 км температурата. Всяка вечер след приключване на работа техническият ръководител или аз и проверяваме дали има някъде гнездо на повишение на температурата. Отделно в камера №2 има монтиран инфрачервен термодатчик, който при повишение на температурата от цялото депо сигнализира на КПП и задействаме работата по противопожарна охрана", обяснява Йордан Ефремов, директор на Депо за твърди битови отпадъци в Силистра.

Само за 2005 г. всеки българин е произвел средно 500 кг боклук.

"Наистина трябва да се промотира културата на разделното събиране на отпадъците - да разделяш отпадъците вкъщи. Изумително е когато го правиш каква разлика има върху количеството боклук, което изхвърляш после в контейнера. Наистина така се намалява поне с 50% общият обем на изхвърляния боклук а и правиш нещо добро в същото време", смята Анди Уайтман, ръководител на проект Регионално управление на отпадъците.

Торбичките от дегрален са сравнително нова технология в България, но в Европа и в Северна Америка се използва вече от 10 години. По този начин торбички, които изглеждат на външен вид доста близко като обикновените и имат същите механични свойства се разлагат в природата в рамките на 12 до 24 месеца. В някои случаи могат и за по-кратък срок да се разложат. В Западна Европа има големи вериги, които работят само с такива торбички. Бъдещето е обаче на компостируемите торбички. Във Франция например има закон, че всички торбички след 2010 година трябва да бъдат компостируеми. Това е така защото във Франция имат инсталация за компостиране и тези инсталации биха работили много добре с органични отпадъци от бита.

За компостируемите торбички две основни са изходните суровини нишесте получено независимо дали от жито, царевица или други растения, съдържащи скорбяла или растителни масла. От растителните масла се получават полиестерите, които са носещите част на композицията, а от нишестето се прави термопластично нишесте. Тези два компонента се смесват и се получава материал, който е със близки свойства до този на полиетилена но е изцяло произведен от органични суровини и се разлага в природата по същия начин, по който се разлага една хартиена или една памучна торбичка.

Във Великобритания в момента едно средно домакинство заплаща 100 паунда на година за услугите по управлението на отпадъците. Това зависи от различните места, защото таксите се определят от местната власт. Но е около 100 паунда и отива нагоре нараства. В Германия те плащат около 150-200 паунда нека да говорим в евро около 300 евро - между 200 и 300 за едно домакинство годишно, но те получават по-висококачествено обслужване. Има го малко момента получаваш онова, за което плащаш.

"Нито една малка община не вози в момента битовите отпадъци на регионалното депо по простата причина, че тези разходи – основно транспортните не са предвидени в бюджета на малките общини. И като имаме пред вид, че нямаме покритие като услугата сметосъбиране на територията на тези общини в момента дневният капацитет, с който натоварваме сметището е твърде малък. Респективно това товари издръжката на депото, която пада изцяло върху община Силистра", обясняват запознати.

В общината има разработен проект за закриване на останалите 11 действащи сметища на стойност на 64 хиляди лева. Финансирането на проекта би трябвало да е от бюджета, но от бюджета трудно ще се намери такава сума, която да се отдели за закриване на сметищата.

"Вероятно към 16 юли 2009 година няма да бъде възможно всички 55 депа, които са разчетени като една базисна инфраструктура за управлението на битовите отпадъци в нашата страна да бъдат изградени и завършени. Но аз се надявам значителни преобладаващата част от тези депа да са изградени да функционират нормално и съм убеден, че е възможно ние да посрещнем тази дата с една инфраструктура, която ще може да обслужва цялата територия на страната".

"Идеята е на самата площадка на депото, на която ние сме отредили едно празно пространство, да бъде изградена една сепарираща линия, на която вторично да става разделянето, т.е. вече събран на едно място отпадъкът отивайки горе вторично вече да се разделя. Ние трябва да изградим такива системи включително и за депониране на битови отпадъци, които да не позволяват да се депонират такива отпадъци, които да нямат предварително третиране. Това са Европейските изисквания. А предварително третиране означава именно подлагане на някаква предварителна сепарация така щото да могат да се извлекат полезните компоненти".

"До разпределителната площадка камионите постъпващи тук до сепариращата линия стигат до състояние. в което са преминали грубо казано през няколко ръце. От тях по време на движение се избират известно количество стока, която се хвърля по пътя и тук стоката идва, доста, ако мога така грубо да се изразя, преработена, т.е. същинската стока, която се намира в автомобила се губи по пътя".

Все още е много трудно да събират разделно отпадъците в къщи. За сега общата оценката е, че организациите не осъществяват ефективно тази дейност. От отчетените 37 хил. тона отпадъци, събрани и предадени за оползотворяване на крайни предприятия, които използват тези отпадъци като суровини, само 2000 тона са събрани пряко от домакинства. Това означава че изградените локални системи не са ефективни.

Избирайте продукт с никаква или с минимална опаковка - 22% от цената на един козметичен продукт отива за опаковката му. 40% от генерираните отпадъци са хартиени. Хартията се разгражда лесно, но ако просто се изхвърли сред природата тя започва да гние и да генерира метан, който е един от основните унищожители на озоновия слой. Хартията се рециклира лесно в по-нискокачествена хартия, от пет до седем пъти, след което се разпада.

Стъклото също се рециклира много добре и има по-дълъг живот от хартията. Смесването на различни по-цвят стъкла води до по-трудното им рециклиране. Огнеупорните стъкла не могат да се рециклират и само едно такова може да попречи на целия процес на рециклиране. 90% от произведените някога пластмасови изделия все още съществуват. За направата на една пластмасова бутилка се използва повече вода отколкото тя впоследствие побира.

Интересен е вторият живот на рециклираните пластмаси

От нашия материал мога да бъдат направени много интересни продукти. Може би най-често използваната форма на повторен живот на тези бутилки са полиестерните щателни влакна, които се връщат в нашите домове под формата на пълнежи за мебели, пълнежи за якета, топли меки одяла, килимчета, вътрешни уплътнения на автомобилите ни. Също така под друга форма под която можем да намерим политрафталат са рециклираните фолиа, както и т.нар. "петчембери" - лентите с които могат да бъдат опаковани и повдигани много тежки товари като дървени сандъци, кашони, всичко което си купуваме като бяла и черна техника.

До 45 бутилки от литър и половина минерална вода, които биват изхвърлени, при подходящи обработка при рециклиране, изтегляне на полиестер и влакна, от изреждането и получаването на съответната тъкан в рамките на един производствен цикъл може да се получи един потник.

"След четвъртия път вече не можем да гарантираме добрите качества и параметри на този вече рециклиран материал и се налага той да бъде наистина унищожен. Било то термично, би то по някакъв друг начин. Но този материал е изключително добър при унищожаването му, тъй като доста фирми, които ние сме посещавали основно в Австрия и Германия го използват при последната му фаза за изгаряне, при което се получават електричество и пара, с които могат да бъдат захранвани доста големи мощности. Вместо да горим газ или други горива за отопление, можем да използваме пластмасови отпадъци".

Последни

Реклама

Зареди още
Виж всички предложения от брошурата тук