автор: Светослав Иванов
bTV ще открие едно по-различно лице на Лондон. Лицето на крайните виждания и фундаменталистките идеи, характерни за радикалното възприемане на една от най-миролюбивите религии в света - исляма. И то в сърцето на Европа.
През 1995 г., докато Англия се готвеше да приеме европейското по футбол, а името Бен Ладен все още звучеше като екзотичен швейцарски курорт, във Франция се случи нещо крайно неочаквано. Газова бомба избухна на метростанция "Сен Мишел" в Париж. Умряха осем, ранени бяха над 80 души. Отговорността поема алжирска терористична група, планирала нападението в Париж съвсем спокойно. Обвита в тъмната и сигурна мъгла на Лондон.
След атентата в Париж през 1995 г., френските власти обвиняват британското правителство за прекалено либералната миграционна политика, която позволява на стотици ислямисти от цял свят да намерят своето убежище в Лондон. Френските медии дори кръщават иронично столицата на Великобритания - "Лондонистан".
Писателят Адриан Морган има странно хоби. След като се премества от Лондон в малкото градче Челтънъм, той посвещава последните десет години от живота си в подробно изучаване на ислямистките организации във Великобритания.
"Политически, ислямските организации в Лондон станаха много силни. Още през 80-те години, Англия предостави убежище на много саудитци, пакитанци и ислямисти от Близкия изток. Те започнаха да радикализират младите мюсюлмани във Великобритания. До преди няколко години никога не бяхме виждали мюсюлманско фередже в Англия. От 80-те години насам обаче, го виждаме все по-често. Нещата еволюираха толкова много, че вече абсолютно законно във Великобритания съществуват групи като "Хизб ут Тахрир", които карат жените да носят фереджета. Те са много активни в университетите, дори има случаи на физически наказания над млади жени, които не се подчиняват на тяхната воля", разказва Морган.
Екипът на bTV решава да потърси доказателство за думите на Морган и намира членове на организацията "Хизб ут Тахрир" (в превод от арабски "Партия за освобождение"), пред пакистанското посолство. Те се молят директно на шосето, между минувачите в дипломатическия квартал на Лондон. Така изразяват протеста си срещу посещението на пакистанския президент Первез Мушараф в Англия. За тях, той е един от тираните, подкрепяни от Запада и пречи на тяхната основна идея - обединяването на всички мюсюлмани в голям ислямски халифат, в който да властват законите на шериата.
"Групировката "Хизб ут Тахрир" е създадена през 1953 г. в Йерусалим. Това е международна ислямистка група, която се бори за установяване на халифат. Халифатът е световна държава, управлявана от халиф. Хизб ут Тахрир беше много жестока организация през 1995 г., когато убиха едно момче в "Нютън колидж" заради обиди срещу исляма. Тогава, членове на групата убиха момчето с ножове и камъни. Английският съд повдигна обвинения срещу четирима души, а двама бяха осъдени за това убийство", обяснява Морган.
През последните шест десетилетия "Хизб ут Тахрир" е разгърнала мрежата си в над 40 държави. Една от тях е Великобритания. Страната, която отказва да приеме еврото, приема една от най-спорните ислямски групировки. За разлика от Русия, Ливан, Сирия, Тунис, Египет, Турция, Германия, Холандия и много други страни.
Д-р Имран Уахид - говорител на "Хизб ут Тахрир" обяснява с какви средства "Партията на освобождението" иска да постигне своя мечтан халифат: "Ислямски халифат е система за управление в исляма. При него, имаме избираем от народа водач, който да прилага законите на исляма, имаме и независима съдебна система. Халифът трябва да е роб на народа си, а не роб на Вашингтон и Лондон. Халифатът е съществувал преди около 1000 години в мюсюлманския свят.
Репортер: Мислите ли, че това за което говорите е възможно днес?
Уахид: Определено е възможно. Актуално проучване на общественото мнение в ислямския свят днес показва, че повечето мюсюлмани подкрепят идеята за халифат. Над 70% от народа на Пакистан иска халифат, иска шериат и закони на исляма. Така, че както виждате халифатът е постижим. Проблемите ни идват от тирани и диктатори в мюсюлманския свят, които са подкрепяни от Запада.
Репортер: Споменахте Вашингтон и Лондон, които според Вас подкрепят диктаторите. Вие в момента се намирате в Лондон. Какво правите тук, като не ви харесва?
Уахид: Аз съм роден в тази страна. Мое право е да говоря за несправедливостите в нашия свят и нечестните политици. Имам право да говоря срещу арогантния колониализъм. Имам право да говоря, където и да се намирам. Независимо дали съм в Лондон или Карачи, аз трябва да говоря. Всеки мюсюлманин има право да говори против арогантността и тиранията.
Репортер: Какво ще отговорите на всички в Лондон, които се страхуват от вас и ви наричат терористична организация?
Уахид: Западните страни днес лепват етикета "терорист", за да заглушат политическите различия. Ние обаче не се страхуваме. Ние ще продължим да говорим истината и да се противопоставяме на тиранията и несправедливостта. Последствията не ни интересуват! Нима европейците не се обединяват в Европейския съюз? Идеята за разделение в национални държави е мъртва. В мюсюлманския свят ние не искаме изкуствени граници, които да разделят хората. По същия начин, по който вие се обединявате, искаме да се обединим и ние. Ние искаме да живеем в нашите собствени земи.
Репортер: Много важен въпрос. Какво визирате като казвате "нашите земи"?
Уахид: Ние работим за установяване на ислямски халифат в цял свят. Хизб ут Тахрир е глобална партия, нашата цел е халифатът да се установи във всяка мюсюлманска държава. Когато казваме "мюсюлмански свят", нямаме предвид определени граници.
7 юли 2005 г. В 8:50 ч. сутринта три координирани експлозии избухват в различни влакове в метрото. Умират 52-ма, ранени са над 700. Лондон плаща скъпо за либералната си миграционна политика. Време е французите отново да извадят от килера ироничното название на британската столица - Лондонистан.
Това става, след като британските власти разпространяват снимки на предполагаемите атентатори. Тогавашният министър на вътрешните работи на Франция Никола Саркози открито заяви, че преди година, единият от терористите му е бил представен лично на англо-френска среща по въпросите на сигурността като човек на британските служби. Думите на Саркози са категорично отречени от Хоум офис. Факт е обаче, че терористите са живели в Лондон абсолютно необезпокоявано.
Медийното студио на "Ал Кайда" е по-известно просто като телевизия "Ас Сахаб", което в превод от арабски "Облака". Предава занимания на начинаещи терористи в клас по експлозиви. Хората, които искат да влязат в тези класове, не се нуждаят от приемен изпит, особено ако живеят в Лондон. През подобен клас по експлозиви преминава и Мустафа Кемал, който в Англия става известен с името Абу Хамза ал Масри. Имам на джамията във Финсбъри парк.
Сред стотиците учениците на Абу Хамза са Закариаз Масауи, единственият осъден за атентатите на 11 септември в Ню Йорк, Ричард Рейд, прочул се като бомбаджията с обувките и много други жадни за джихад мюсюлмански младежи.
Джамията във Финсбъри парк беше построена с личната подкрепа на принц Чарлз. Парите за строежа обаче дойдоха от Саудитска арабия. Не след дълго имам на новата джамия стана Абу Хамза. Той дойде във Великобритания от Египет, ожени се и автоматично получи британско гражданство. Като млад той е участвал в бойни действия в Афганистан, където губи едното си око и ръката си. В Афганистан, Абу Хамза е бил запленен от идеите на Абдула Азам - истинския основател и духовен баща на „Ал Кайда", разказва Морган.
Абу Хамза се набива на очи, след като изразява прекалено крайни мнения за войната в Ирак, която започва през 2003-та.
"В джамията във Финсбъри парк Хамза създаде нещо като мрежа за обмяна на крайни идеи. С тази джамия са свързани различни терористични групи от Северна Африка, Мароко. Много от тези хора спяха в джамията и в последствие бяха арестувани. Когато обаче полицията нахлу в джамията във Финсбъри парк се оказа, че някои от най-крайните фундаменталисти вътре са планирали да използват рицин срещу полицаите. Нали знаете, същото вещество, с което беше убит вашият сънародник Георги Марков. Полицията откри автомати, паралитичен газ и фалшиви документи", обяснява още писателят.
Полицията разбира какво се случва в джамията благодарение на внедрен марокански гражданин, който е агент на МИ-5 под прикритие. Той записва разговор на Абу Хамза с Йемен, където са отвлечени 13 чуждестранни работници. От сърцето на Лондон, Абу Хамза дава наставления по телефона как да бъдат третирани заложниците. Полицията арестува Абу Хамза, а Британската мюсюлманска асоциация поема контрола над джамията.
Днес във Финсбъри парк е тихо и спокойно. На нашия екип беше категорично забранено да снима в джамията. Никой от вярващите мюсюлмани не пожела да разговаря с нас. Дори когато виждаха камерата, хората спираха с колите си и ни питаха дали сме от МИ-5. Въпреки че Абу Хамза е в затвора, явно споменът за него все още е жив. В съзнанието на неговите ученици. Като Абдул Рахман - обикновен, образован и безработен лондонски младеж. Единственият, който се съгласява да говори.
Абди: Живея тук от 1999 г. Англия като цяло не е лоша страна. Но за мен животът тук не е лесен. Всъщност, през последните няколко години, натиска срещу мюсюлманите се увеличава от страна на властите. Проблемът е, че англичаните нямат никакви намерения да ни приемат като общност. Ние не получаваме добри позиции за работа, ние не можем да сме мениджъри. Всичко е заради атентатите в САЩ през 2001 година.
Репортер: Говориш за дискриминация ли?
Абди: Точно така. Аз се чувствам дискриминиран. Завърших образованието си в тази държава, но не успях да си намеря работа. Всеки път, когато кандидатствам за някаква позиция, никога не успявам. Достатъчно е само да си напиша името Абдулрахман и всичко приключва. Сякаш то е най-лошото нещо на света.
Репортер: Какво ще ми кажеш за джамията зад нас? Знаеш ли името Абу Хамза?
Абди: За мен Абу Хамза е човек, който може да греши, но може и да е прав в това, което казва. Медиите преувеличиха неговия случай. За него се говори, че е организирал терористична група, но доколкото аз съм имал контакти с него не е така изобщо.
Репортер: Посещавал ли си негови лекции?
Абди: Аз живея в този квартал и от девет години се моля в тази джамия. Наистина в поведението на Абу Хамза имаше много радикализъм. Но като цяло той само говореше, но не предприемаше никакви действия. За мен думите му нямаха голяма стойност. По-скоро Абу Хамза стана изкупителна жертва за медиите и за правителството.
За Абдул Рахман, Абу Хамза е изкупителна жертва. Какво мислят другите не знам, защото абсолютно никой не се осмеляваше да застане пред камерата - макар и на българска телевизия. Една от стотиците джамии, които нямат черния имидж на Финсбъри парк, е Централната лондонска джамия. Тя се намира до "Риджънс парк", близо до църква "Сейнт Джон". Тук е последното място, където човек може да търси фанатици и ислямисти. Стига да не влиза в книжарницата на джамията. За екипа на bTV това беше възможно единствено със скрита камера.
В събота джамията е полупразна. Това много благоприятно обстоятелство за екипа. Целта е на спокойствие да разгледа материалите, които се продават там. На стелажите с DVD дискове има много лекции на различни духовници, прочули се с ораторските си качества и своята убедителност. Едно име обаче прави силно впечатление - Шейх Халид Ясин. "От корените до плода", така е озаглавена двучасовата проповед на Ясин към младежта, издадена от продуцентска къща "One Islam Production". Струва шест паунда. Започва с монтирани кадри с вестници и заглавия: "Милиардите, които се харчат за космоса могат да спасят Африка", "СПИН - изкуствения вирус", "51 процента от смъртта, причинена от наркотиците се дължи на хероина", "Повече от 300 000 деца проституират в САЩ", В Америка на всеки две минути една жена е изнасилена", "100 милиарда долара похарчени за нелегалната война", кадри на умрели деца, демонстрации срещу войната.
Въпреки, че е американец, шейх Ясин живее във Великобритания. Той управлява Ислямски институт, в който по думите на шейха, исляма са приели над 5000 християни. Ясин не е страшен като Абу Хамза, но както ще се убедите, на моменти шейха звучи доста странно за човек, който трябва да проповядва добродетели и верска търпимост. И то на мюсюлманите, които посещават централната лондонска джамия.
Няма спор, че в своята същност, ислямът е една от най-миролюбивите религии. Но е изключително важно как тя ще бъде посята в съзнанието на младите мюсюлмани. Дали те ще се прехласват по думите на хора като Халид Ясин или ще изберат да взривят себе си и невинни хора в метрото, за да си отмъстят на света за всички несправедливости, за които им се внушава, че са виновни неверниците.
Каквито и мерки да предприемат английските власти, единствено от мюсюлманската общност зависи как тя ще продължи да се развива и най-важното - дали ще продължава да се саморазяжда от разпространението на радикалния ислям. За хора като Адриан Морган, британското правителство трябва да престане да се вслушва в мюсюлманските лидери: "За съжаление тук имаме влиятелни лица в мюсюлманската общност, които уж са светски ориентирани, но в същото време не са. Те представляват политическия ислям и ислямизма. Проверете колко членове на Британската мюсюлманска асоциация в миналото са били членове на "Мюсюлмански братя". Друга влиятелна организация е "Ислямската асоциация за човешки права". Един от съветниците в тази организация е доктор Мохамед Масари, саудитец, който поддържа от Лондсайта сайт, където има видеоклипове с обезглавявания и самоубийствени атентати".
За журналисти като Ахмед ал Марси (в."Ал кудс ал араби") обаче, проблемите са много по-дълбоки: Според мен, ние трябва да построим още мостове между Близкия изток и Запада. Ние трябва да помислим за проблемите в мюсюлманския свят. Западът трябва да промени външната си политика към този регион. Особено в Палестина. Великите сили не трябва да продължават да поддържат безрезервно Израел във всички негови действия. САЩ и Англия трябва да се изтеглят от Ирак и да прекратят окупацията в тази страна.
Над Лондон отново се спуска нощта. Чува са гласът на ходжа и бият камбани. Десетмилионният град се готви за новия ден. В небето трябва да изгрее луната. Или полумесеца. Всъщност, за Лондон това няма значение, защото и в двата случая гледката е красива. Само, че хората в града я виждат различно...
