автор: Габриела Наплатанова

В България последните дни се чуха много мнения да признаем ли или не независимостта на областта, в кой отбор да влезем. Чуха се мнения и на хора, които никога не са ходили в Косово. Габриела Наплатанова и операторът Иван Филчев не за първи път посетиха размирното място, за да представят още една гледна точка за живота в провинцията. Те не застават на ничия страна в конфликта, най-малкото защото ръцете и на двете са изцапани с кръв.

17 февруари ще остане в историята на Косово като Денят на независимостта. Досега тази територия е била владяна от римляните, от българите, била е част от Югославия, но никога не е била отделна държава. Новата държава на политическата карта на Балканите е с площ 100 на 100 км. Тя няма собствена армия - тези функции се изпълняват от войските на НАТО – Кейфор. Тя няма самостоятелна полиция - косовската полиция се подпомага от полицаи към ООН, хората тук отдавна са свикнали с липсата на вода и режим на тока.

Дори обявяването на решението за независимост стана образно казано на тъмно - по време на словото, с което премиерът Хашим Тачи свика парламента, за да одобри декларацията за независимост, отново имаше прекъсване на електричеството. Със или без режим на тока на 17и февруари Косово попадна в светлината на прожекторите на световните медии. Хиляди журналисти от цял свят пристигнаха в столицата Прищина, за да отразят едностранно провъзгласената независимост.

Ако се върнем назад във времето,

ще открием много от обясненията за съдбата на Косово. Косоварите се смятат за наследници на древните илири, били са част от византийската империя, а от VI до XIII век е част от царство България. След османското нашествие през 1389 г. сръбският княз Лазар е убит от турците при битката край Прищина. В тази битка сръбският герой Милош Обилич се предава на султана и успява да го прободе смъртоносно. Лазар и Милош Обилич са провъзгласени за светци от сръбската църква. Така битката довела до 500-годишно робство е възпята като национална трагедия от сърбите и става символ на борбата между християни и мюсюлмани. 600 години след това сръбският диктатор Милошевич започва да ограничава автономията на албанското население. Тогава албанците тръгват на въоръжена борба - основават Армията за освобождение на Косово – АОК, или на албански УЧК, смятана от Сърбия за терористична. Кулминацията на боевете между УЧК и сръбската армия продължават до 15 януари 1999 г., когато край Рачак, или Речак на албански, е намерен масов гроб на 45 екзекутирани цивилни албанци.

Обстоятелствата и до днес не са изяснени, но клането провокира конференцията в Рамбуйе. Сърбия отказва да се съобрази с желанието на международната общност да даде достъп на НАТО до своята територия, което дава старт на 78-дневната кампания на НАТО. По време на конфликта близо милион косовски албанци бяха изтласкани извън пределите на Косово. Стотици хиляди косовари прокудени от родните си домове стояха дни наред заклещени на границата между Косово и Македония. След края на войната в областта започват гонения с обратен знак - сърбите в провинцията все повече се стопяват. По данни на сръбското правителство над 250 хил. души са изгонени от Косово. Източници от полицията в областта говорят, че тук са останали около 60 хил. сърби.

Новият премиер на Косово Хашим Тачи се опитва да ги убеди да се завърнат в независимо косово, защото правата им ще бъдат запазени. Тачи е водачът на политическото крило в армията за освобождение на косово и участва в едни от първите акции срещу сръбските сили за сигурност. Той е отговорен за събирането на средства и оръжия за УЧК. Проблемът с тази освободителна за косоварите и терористична за сърбите организация е, че след края на войната част от УЧК продължава да поддържа и старите си канали за търговия с оръжие и наркотици, твърдят полицаите от мисията на ООН.

По данни на сръбското правителство Армията за освобождение на Косово в годините преди и по време на войната е убила близо 1000 души, от които цивилните жертви са 87 сърби и 230 албанци. Един от първите бойци от УЧК е Даут Харадинай. Брат му - Рамуш Харадинай, е военен лидер и бивш премиер на Косово. Той беше предаден на трибунала в Хага по обвинение във военни престъпления. Сега Даут управлява партията на брат си и доста скъпа медийна кампания за връщането на Рамуш от Хага.
Лидерите на УЧК са национални легенди за косоварите. Хиляди се стичат на гроба на Адем Яшари - човекът, чието убийство дава старт на войната. Яшари, като един от лидерите на УЧК, тренира в специални лагери в Албания от 1990 година. В средата на 90-те обаче сърбите Го Откриват в родната му къща в Долни преказ. 44-имата членове от семейството му са пожертвани - сърбите убиват всички, дори и тригодишно детенце и майката на командира Яшари. Днес гробът му се превръща в мемориал, пазят го гвардейци, а легендата за кроткия фермер хванал автомата се предава от уста на уста. Сега в този ден неговата цел най-после е постигната.

Парламентът обяви Косово за независима държава. Населението се издържа от капиталите, които пращат работещите зад граница албанци - те формират 13% от БВП. 34% от бюджета са финансиране отвън. По данни на ООН всяка година международните финансови институции наливат по 3 млрд. евро в Косово. За сравнение това са три пъти повече от годишните инвестиции в България. Парите от донорски фондове сякаш потъват, няма работещи предприятия и 60% от населението е без работа. затова и данъци не са плащат, държавата събира налози само под формата на ДДС и митнически такси. Сега битката е да се спечелят младите с икономическа програма, тъй като средната възраст на двумилионното население в Косово е 22 години. Въпреки голямата бедност в столицата има скъпи магазини, а терените край пътищата се застроени само с хотели без клиенти, бензиностанции или автоморги. Все капитали от сивия сектор
Палежите и размириците от март 2004 г. започват от разделеният между сърби и албанци град Митровица. Сблъсъците започнаха след като три албански деца потънаха във водите на река Ибар, докато играеха близо до сръбски къщи. събитието предизвика смъртта на още 19 души и раняването на 900. Мостът над Ибар, който свързва сръбската и албанска част на града стана символ на разделението между двата етноса в Косово.

Българските полицаи в Митровица са нащрек за провокации

Като част от мисията на ООН те обучават косовските полицейски власти. Тук в разделеният на две град полицаите от косовската полиция в албанската част са албанци, а в сръбската част само сърби.
Ако влезе в южната част например сръбски полицаи и започне да глобюва обстановката е такава, че ще има отпор същото е за северната част, има разделение, службите са еднакви, когато се набложи си сътрудничат, зднаете че по-младите хора от Южната част не знаят сръбски и не могат да ковуникират така лесно- някои от сръбските полицаи и някои от тях знаят но малко албански така че и това е проблем, обяснява подп. Бойко Камарски

В деня на независимостта нашите полицаи бяха готови да реагират в случай, че сърбите хвърлят пагона, но задържат оръжието. След влизане от албанската в сръбската част на града хората свалят номерата на колите си или слагат сръбски. При преминаването в албанската зона обратно се слагат косовски регистрационни номера.

Мостът, който разделя сръбската и албанската част на града се охранява от косовската полиция - полицаите са сърби в сръбската част и косовари в южната част. Въпреки присъствието на полицаи от оон и КФОР сърбите имат и собствен наблюдателен пункт.

Сръбската част на Митровица сякаш е застинала с десетилетие назад, тя за разлика от албанската, не се разраства няма строителство, няма инвестиции. Единствената нова постройка е църквата построена на върха на хълма, за да дразни албанците отдалеч. В центъра на сръбската част от града има малък магазин за сувенири, собственикът макар да мрази нато няма нищо против да търгува с натовските военни, които са единствените му клиенти в блокирания град.

В дните след обявената независимост Митровица стана център на сръбските протести в косово. Хиляди излязоха на площада, за да скандират Косово е сърцето на Сърбия, скандираха срещу съединете щати , срещу европейски съюз срещу ООН, но не преминаха по моста към три пъти по-голямата албанска част на града. Местните са категорични, че винаги размириците започват от разделения град.
Размириците дойдоха ден след обявената независимост. Докато в небето над столицата Прищина косоварите изстрелваха фойерверки в Митровица започнаха да падат гранати, първо в съда, а после и срещу коли на полицаи от ООН.

Колата на наш полицаи бе взривена за щастие, докато не е бил в нея. Разказа го един от полицаите в граничния пункт Зубин поток - на административната граница между Сърбия и Косово. След този случай всички служители на ООН бяха евакуирани от Северно Косово. Контролът върху границите на областта пое Кейфор, те наложиха и забрана на сърбите да влизат в косово. Според полицията съпротивата срещу граничните пунктове и митницата в трите сръбски общини на косово е защото оттам минават контрабандните канали на косово.

Източници от силите за сигурност твърдят, че за организираната престъпност в Косово етническите противоречия не са пречка. На високите нива сърби и косовари работят. В бивша Югославия границите не са съществували - след разпадането й се създадоха нови граници, които не се контролират - просто няма възможност да се контролират така ефективно, както с останалите държави, защото ако официалните пунктове са три или четири, зелената граница е отворена на още 100 места.

Зоната на север от косовска Митровица е населявана основно от косовски сърби. Докато в останалата част на Косово сърбите са обградени от албанско население, сръбска част на косовска Митровица и трите общини на север са заселени главно със сърби, които имат непрекъснат достъп до Сърбия и чувстват подкрепата на правителството в Белград.

Българският инженерен взвод от КейФОР е натоварен с укрепването на опожарен сръбски манастир край Призрен. Тук е погребан Стефан Душан, владетелят, по чието време сръбската империя е била в зенита си. След размириците и палежите преди четири години и последните сърби в околността са изгонени - сега само монасите под охрана продължават да веят сръбското знаме. В югозападно косово отношението към нашите военни е приятелско.

В зоната за отговорност на българите е единственият град, в който албанци и сърби се опитват да живеят заедно. Нашите военни са изградили нов водопровод на сръбската махала в град Ораховац. Там вече има построени къщи за сърбите, които ще се върнат. Правителството е отпуснало пари, с които косоварите трябва да възстановяват църквите, които преди години са опожарили. Албанското население се опитва да бъде толерантно към малцинствата, разказва местният религиозен лидер. Дали едната страна е била жертва или друга, сега, след убийствата, трябва да търсим помирение, защото в Ораховац всички сме били граждани на един мултиетнически град, на едно мултиетническо общество, смята той.

Ораховац има 1500 мъртви загинали по време на войната, мъртвите няма да се върнат - жалко е за семействата им. Няма значение какви са дали са - християни или мюсюлмани, все е загуба за всеки. И ако сега международната общност се разделя в мнението да признае ли независимостта на новата държава, тук в Косово, където шест етноса ще трябва да съжителстват и в бъдеще, нищо не е така еднозначно.

Гледайте
цели епизоди на