автор: Асен Иванов
Последните три години България преживя няколко тежки бедствия. Заливаха я потопи. Горяха пожари. Рухваха сгради. Десетки хора останаха без дом. Десетки животи бяха спасени от стихиите, заради намесата на шепата хора, чиято работа и мисия е да помагат в такива ситуации. Спасителите от "Гражданска защита" са именно част от тези хора. Те са тези, които трябва да са първи на мястото на катастрофата.
- От разсипан живак до катастрофа с много жертви. Всеки път е различно. Това е хубавото на нашата работа, че всеки път е различно.
- Понякога не се прибираш по два три дни. Почти при всяка акция като тръгнеш не знаеш колко време ще ти отнеме. Реално те могат да те мобилизират за ден-два а да останеш повече.
То първият случай е като първата жена - не можеш да ги забравиш никога
- С времето човек добива някаква рутина и познания. Младите хора малко повече бързат и само им пожелавам да се научат да работят в екип и тогава всичко ще бъде добре. Гледат да изпъкнат. А то всъщност така стават най-големите бели, тъй като няма свръхчовеци, всеки разчита на човека до себе си в една напрегната ситуация.
- Всичко е в екипа, човек не става сам за нищо, за да има добра спойка, за да се получи едно добро изпълнение на задачите. Смея да твърдя, че всичките колеги са ми и приятели. Тъй че няма проблеми.
Веселин Мустаков е алпинист в "Гражданска защита" почти от създаването й. Влиза в редиците на спасителите след солиден опит като пещерняк. Алпийската екипировка му е като втора кожа. Може да я сложи за минути, както се казва дори с затворени очи. Понякога се налага да го направи дори в автомобила на път за поредния спешен случай.
- Това е единият вид седалка с 5-точково окачване, което е професионална седалка за такъв вид дейности. Има и други видове седалки, които са за по-специфични дейности.
Истината е, че ежедневието на алпиниста е изпълнено и с доста рутинна работа.
- В градските условия се оправяме по високите етажи. Надвиснали ламарини ответи покриви. Зимно време надвиснали снежни козирки. По едно време се бяха научили да им чистим висулките. Но в крайна сметка това не е професионално, тук хората сами трябва да правят тази превенция, а не да чакат някой да им свърши работата.
Тези странични дейности обаче поддържат формата на спасителите до момента, в който ще трябва да действат срещу реално бедствие.
Иван Луканов е не само сред опитните, но и сред най-универсалните спасители. Той е алпинист и водолаз. Едни от най-ярките му спомени остават големите земетресения в Турция през 1999 г.
- Даже две деца извадихме и една жена живи. Даже едното дете ги извадихме на седмия ден и си беше живо. То беше срутен целия 5-етажен блок. Камара си беше. И то беше най-отдолу. Седем дни работихме Докато стигнем до тях. Вадихме и трупове, но детето беше живо.
Аз съм сега с костюма, ама още настръхвам от напрежението още си го спомням случая, когато се гушна детето и се разплака в мене. Аз го извадих през една дупка. Това е удовлетворението и детето се разплака от радост. То седем дни да седиш на тъмно и да чуваш как бучат машини около теб доста се натоварва психиката.
Именно техниката е слабото място на българската "Гражданска защита". Въпреки, че последните няколко години бяха закупени нови автомобили и оборудване към тях, то не е достатъчно.
- "Инструментът прави майстора” има една такава приказка. Добри инструменти добри майстори. Екипировката да не казвам, че е водеща, защото не изключвам човешкия фактор. Но без екипировка няма как да станат нещата. Абсолютно всичко е важно. Колкото по-добра техника толкова по-лесно. Човешкият фактор е едно от главите неща, наистина хора, които могат, знаят как да работят това нещо. И като имаш и добра техника нещата стават по-лесни, нямаш добра техника са трудни нещата. Вече имаме много модерна техника и система на наблюдение и най-правилно ще реагираме, ако бъдем там преди да се случи. И ако знаем къде ще има повече валежи мисля че тук ни куца, защото ние трябва да сме там.
Последният лагер на водолазите показа, колко е важна техниката за тяхната работа. В морето край Балчик подводничарите първо тренираха стари и изпитани упражнения. Новото за всички бяха курсовете по подводно рязане на метали.
- Всичко е много интересно. За пръв път сме на такъв курс за подводно рязане. И сме заангажирани изцяло, което е много хубаво почти цял ден се занимаваме с това. Ето чак сега дойде моя ред да режа.
Точно големите наводнения, които заляха почти всички части на страната последните три години показаха колко важна е техниката за спасяването било то на човешки живот, било на имущество. Защото реално спасителите излязоха почти с голи ръце срещу стихията.
- По някой път хората очакват от нас да направим невъзможното, но ние също сме хора и няма как да стане. И не могат да разберат, че по някой път и ние се изморяваме и ние имаме нужда от почивка.
Борбата с бедствията се води на ръба на риска и под непрекъснатия натиск на напрежението и страха
- Страхът трябва да го имаш, защото той ти спасява живота. Героите не са между живите. Ние не обичаме да сме герои. Затова винаги разиграващ планове и ситуации, за да не ти се налага да ги използваш. Самата професия си е рискова.
- Този, който не изпитва страх, е луд. Но страха се потиска благодарение на рутината, на опита го потискаш. Но иначе е нормално всеки един човек да изпитва страх. Казах ви, този който не е изпитва е луд, той не е нормален човек. Той е за психиатрията.
Различните характери, различните усещания, различният начин на мислене на спасителите се пресичат в една точка - и това е отговорът на въпроса коя е най-тежката операция, в която се участвали. При това не само физически, а и психически.
В началото на април 2004 г. сръбската река Лим погълна автобус с български деца. 12 загинаха във буйната вода. Телата им след седмици издирване бяха извадени от българските водолази.
- Най-трудно се понася, когато се касае за деца. Аз не знам нормален човек, който да може да понесе тези неща равнодушно. Пак се връщам на катастрофата, тъй като там участвах в издирването на последните две деца. Трябва да ви кажа, че беше страхотно напрежение в целия екип. Особено когато ги извадихме. Трудно може да се опише тази ситуация. Трябва да го преживееш за да го разбереш.
- Лим и "Хера” за мен са много тежки. Всяко следващо също тежко, когато е свързано с деца. Но това страхотен отпечатък даде в мен като цяло. Всяко е строго индивидуално и докосва емоциите в теб. Не мога да сравниш да кажем една катастрофа на неразумен шофьор с една трагедия като Лим.
Спасителите избягват да говорят за емоционалната част на преживяното в Лим. Факт е обаче, че някои от тях, дори такива с завиден стаж и десетки операции зад гърба си, са били пред отказване от професията. Заради всичко, с което са се сблъскали в сръбската река. Предпочитат да говорят за техническата, за физическата част от операцията, за изваждането на автобуса от водата.
- За мен това наистина е една уникална операция, която досега не е правена. Поне в Европа аз не знам да е правена за изваждането на автобуса специално.
- Може би за пръв път го правим толкова хора и организация. По принцип това е основното тръгне ли първия или втория ден. И предизвикателство естествено за нас. Защото ние отидохме да го изкараме и го изкарахме.
Тежките гледки, напрежението, покъртителните истории, сблъсъкът с човешкото нещастие неминуемо дават отпечатък върху спасителите и тяхната психика.
- Жегва те, всичко те жегва, така, че професията си е професия, но всеки си е индивидуален, всеки си носи чувства и емоциите.
- Ние така общо взето толкова години като работим тази работа имаме един черен хумор, който върви след нас. Не е нужно да се показва публично, защото все пак има разни хора ще кажат - уж спасители, а като идиоти.
- При нас хумора е много черен, пиперлив понякога, но това е част от отпускането.
- Това е начин да избягаме от напрежението и по един такъв по друг начин да разкажем случките. Ако човек не се сблъсквал с нещо такова и седне между нас, не знам дали ще може да издържи.
- Това е неизбежно. Просто толкова ти е дошло до гуша, че няма с друг начин да го изразиш освен с този черен хумор в кавички.
- Общо взето си почиваме, говорим с колеги. Може и за риболов да си говорим след като свършим работа. Това разпускането да се гмурнем без бутилка, да се разходим.
- Минава ни, живи здрави прави, свършваш си работата, прибираш се вкъщи пише една две три водки това е.
- За да може да работи тази работа, това е призвание. Трябва да си наясно за какво става въпрос. И с течение на годините се свиква. Да, неминуемо се отразява това напрежение на човека, но благодарение на разбирателство в семейството на приятели аз успявам да ги преодолея тези неща.
- Трябва да си силен, за да си водолаз, не и луд, но трябва да си убеден, че го искаш.
