автор: Габриела Наплатанова
За 100 години на тихия фронт най-старата задгранична специална служба за първи път наруши това правило и отвори вратите си за простосмъртни. Надявам се това да не е за последно, но предвид факта, че този филм е единственият за 100 години горещо ви препоръчвам да го гледате.
Години наред тази тайнствена сграда в полите на Витоша буди любопитство сред столичани. През 70-те години, когато тя е построена на обитателите на околните къщи е казано, че това е нов научен институт. В него влизат и излизат и цивилни и военни, което определено създава много митове за работата на хората вътре. Тук всъщност е централата на българското военно разузнаване. Най-старата и мощна задгранична специална служба на България, която за първи път в историята ще отвори вратите си за нас.
Посреща ни директорът - единственият, който има право да показва лицето си. Това е човекът, длъжен да предупреждава президент, премиер и военен министър за всяка заплаха срещу националната сигурност и да дава стратегическа информация за военни, политически и икономически въпроси, засягащи интересите на България зад граница. Обикновено фоайето е мястото, до което са допускани дори високопоставените гости на разузнаването. Тук наскоро е изложена музейна експозиция с част от арсенала на военните разузнавачи за последните 100 години. На челно място в музея на разузнавачите е указът за създаването на службата от княз Фердинанд, който влиза в сила на 12 януари 1908 година.
Въпреки че разузнаването е работило още преди Освобождението, едва в навечерието на Балканската война - тогава то отбелязва и първите си успехи.
"Има много случаи - в един от тях офицер - военен разузнавач, успява да проникне в одринската крепост и да вербува началника на тогавашния комуникационен възел и го използва както за получаване на голяма по обем информация - така и за предаване на дезинформация", обяснява ген. майор Пламен Студенков, директор на служба "Военна информация" МО.
В Балканската война започва използването на въздушното разузнаване - извършени са 932 полета за разузнаване от въздуха и за нанасяне на удари по важни обекти на противника.
По време на Втората световна война България вече има 8 ескадрили с разузнавателни самолети за визуално наблюдение и аерофотографиране. Разузнавателната секция разширява дейността си. Тя вече има три отделения: РО-1 - за външно разузнаване, РО-2 - вътрешно разузнаване и РО- 3 - контраразузнаване. българските щабове са поддържали шифрована връзка със силите на Остта - Германия- Италия- Япония.
Сред експонатите е и този запазен екземпляр от легендарната шифровъчна машина Енигма, с която всички дипломатически представителства и военни части на Силите на Остта са си предавали кодирани съобщения. Те обаче са били дешифрирани благодарение на британските и френските служби така, че голяма част от военните акции на германия са били осуетени.
В музея на разузнаването след дълго издирване са поставени имената на всичките му ръководители. Особена роля за развитието на разузнаването има противоречивата личност на генерал Петър Вранчев, чиято дейност се описва от друг топ-разузнавач - генерал Васил Зикулов. Зикулов, който е начело на разузнаването 23 години разказва, че Петър Вранчев има основна роля за смяната на властта на 9-ти септември - затова става първият ръководител на военните разведки. В книгата си генерал Зикулов не отрича, че по това време е имало реваншизъм от страна на новата власт, но генерал Петър Вранчев избира да приобщи царските офицери за да продължи да ги използва в разузнаването. Така той става жертва на Държавна сигурност - следват арест, изтезания и години в немилост.
След случая Вранчев в разузнаването започва чистка, хиляди офицери са уволнени, а контраразузнаването е изведено от структурите на разузнавателното управление.
"От 1947 г. нито един офицер от военното разузнаване не е получил нито една задача да работи по нито един български гражданин, нито един български гражданин не е пострадал от действията на военното разузнаване - става въпрос от служебните действия, възможно е в нашите редове също е имало агенти на ДС, възможно е да има доносници които са доносничели и по своя инициатива не само щото са били сътрудници на ДС но това са били техни действия - военното разузнаване като разузнаване не е поставяло такива действия, поради което в нашия архив такива данни няма да намерят", разказва о-р ген.-полк. Васил Зикулов.
Основните задачи по време на Студената война са били концентрирани по направления Турция и Гърция, в Гърция са използвани изгонените от управлението на десните партии след 47-ма, а в Турция за вербуване на агенти от 52-ра година са използвани изселническите спогодби. Има и случай в който турските служби вербуват наш щатен разузнавач, лейтенант Странджев, за което задочно е осъден в България.
"Студената война беше война – и те вербуваха и ние вербувахме. Но нашите сътрудници в България бяха хора които помагаха на България на патриотична основа - никой наш сътрудник не е получавал пари, ние плащахме когато човекът трябва да извърши командировка някъде и трябва да му платиш за пътуването - но никой не е получавал заплата - не е получавал възнаграждение. Това бяха хора, които работеха на патриотична основа. Ние не можехме да изнудваме, Държавна сигурност можеше да изнудва и да каже, ще те дадем под съд, или ще те уволним, но ние не можехме нямахме такава власт", допълва Зикулов.
През 50-те години в Турция и Гърция загиват много наши разузнавачи, официално се знае за 18 - 7 от които са били оперативни работници, колко обаче агенти на българското разузнаване за загинали или безследно изчезнали никой не е в състояние да каже. В музея стои и социалистическият герб на България, избродиран с мъниста от наш разузнавач, прекарал 9 години в турските затвори. Това е най-тежкия случай в историята на военното разузнаване. Полковник Пеню Пенев, като оперативен работник в Турция е предаден от своя агент - турски гражданин, попаднал в полезрението на турското контраразузнаване. След шумен политически скандал Пенев е осъден на 9 години затвор, присъдата излежава в затвора Невшехер.
Те го смазват от бой - месеци са го държали - той има книга Темида в пагони как са го измъчвали, но той се оказва железен, коментира Зикулов.
По това време българските разведки също имат успехи. Години наред служител във финансовото министерство на Турция до пенсионирането си е предавал документи, по които нашите разузнавачи са добили представа за военните разходи, численост и структура на турската армия.
Ген.м-р Пламен Студенков - директор на Военна информация" МО: "Не е тайна, че Турция и Гърция бяха най-разузнаваните държави до края на 80-те години съвсем разбираемо - поради блоковото противопоставяне, поради характера на целия обществено - политически живот тогава - наистина те са били - но от началото на 90-те години с прехода към демократично общество всичко е коренно променено. Ние сме съюзници в НАТО и повече с разузнаване на тези две държави не се занимаваме".
От 70-те години е останал богат шпионски арсенал - радиопредаватели, маскирани дистанционни видеокамери, фотоапарати за микрофилмиране. При снимането с такъв фотоапарат - обикновен лист хартия се намалява от 50 до 150 пъти - снимките са с големина няколко микрона. Така наречените микроточки често са изпращани с редовната кореспонденция, скрити под пощенската марка например. Интерес представляват и разнообразните тайници. Ако не се отворят по правилния начин те се самоунищожават. При тайниците е важно информацията да бъде заредена и иззета навременно, иначе тя просто губи стойността си. По време на Студената война този сравнително безопасен начин за кореспонденция с разузнавателната централа е бил възприет от най-опитните агенти.
Ген.м-р Пламен Студенков: "Тази химикалка - в нея има камуфлиран радиопредавател, идеята е в средата на 70-те години, в случай, че материал е заложен от агентурен източник - преминава през определено място, подава с нея сигнал, че тайникът е заложен и може да бъде иззет. Идеята е да не се използват способи по-стандартни като даване на знак на определено място, тъй като в някои случай на точно определени места се събират много знаци - да не остава никакъв друг сигнал - това е от гледна точка на сигурността за агента - подавайки сигнал, оперативният работник знае, че тайникът е заложен и той след определено време може да го изземе".
"Фактът, че сме ги поставили в музея показва, че те са изживели своето време, макар че личното ми мнение е, че класическите форми и способи на агентурни връзки винаги биха могли да влязат в действие в зависимост от държавата и региона, но все пак новите средства, с които разполагаме, са много по-надеждни и по-сигурни, както за предоставяне на информация така и за сигурността на самия източник", обяснява Студенков.
Кодираните послания от агентите до Центъра по това време често са изпращани с тайнопис - обикновено писмо, върху което при нагряване или химическа обработка се появява втори кодиран
"Всеобщо известно е и от литературата, която сме чели като по-малки, примерно, сок от лук или разтвор на сода бикарбонат и след като изсъхне при нагряване самият текст се проявява - така че ако някои реши, може да го използва и в личната си кореспонденция", отбелязва военният.
По времето на Студената война възможностите на нашето разузнаване са далеч от представата, която се създава от романите и филмите.
Ген.м-р Пламен Студенков: "В средата на 80-те години имаше наш оперативен работник, който се постави в услуга на американското разузнаване - всичко това беше известно, извърши предаване на материал в района на Панрево подхвърли го през лекоотворен прозорец на автомобил от американското посолство, но това беше предварително режисирано и под контрол на съответните служби и той беше изведен от тогавашното управление . Каква е по-нататъшната му съдба не знам".
Влизането в интимни контакти за добиване на разузнавателни данни е било избягвано и дори наказвано с уволнение.
О.р. Ген. полк. Васил Зикулов: „Това не беше известно на чуждите служби и те го ползваха да вербуват нашите работници и понеже, те го ползваха, ние забранихме на нашите работници да отиват без семействата си - да отива с жена си да го контролира - няма аз да вървя подире му, това беше при нас азбучна истина”.
Зикулов категорично отрича връзка на военното разузнаване със случая на писателя Георги Марков, казва че е научил за убийството от пресата: "Вижте, (смее се) въобще активните мероприятия бяха поначало в нашата система не само в България, а на Източния блок всички активни мероприятия бяха под контрол на Държавна сигурност - при тях имаше специални органи, които се занимаваха с така наречените активни мероприятия".
Подобно е тълкуванието на дългогодишния топразузнавач за случая "Сергей Антонов". След атентата срещу папата, поради замесването на военния ни аташе в Рим подполковник Желю Василев, Зикулов е част от специалната разследваща комисия, която излиза със заключение, че полковник Василев има алиби - той и Али Агджа няма как да са се срещали в Рим и няма как да са планирали покушението, защото не владеят общ език.
Ген. Студенков: "Военното разузнаване, бившето РУ – ГЩ, никога не са били част от ДС. В нашите архиви, които видяхте, не се съхранява никаква информация свързана с дейността на ДС ...дълбоко вярвам, че военното разузнаване в нито един от тези случаи не е било замесено. Спомням си периода с процеса срещу Агджа и въвличането на името на един от нашите служители по онова време, но всичко беше един скалъпен сценарий, който се оказа сапунен балон както за България така и за разузнаването по това време".
За работата на разузнавателното управление на Генералния щаб най - добре говори архивът. Две хиляди лични дела, известни на обществото като досиета, вече са декласифицирани и ще бъдат предадени на комисията за установяване на принадлежност към бившата Държавна сигурност.
В архива на служба "Военна информация" досега не е стъпвал кракът на цивилен гражданин на България, по данни на бившия ръководител на военното разузнаване генерал Зикулов до 1990 -та година тук е имало над 40 хиляди дела.
Комисията на Евтим Костадинов ще получи всички дела до 17 юни 1991 година на щатни офицери от разузнаването и секретни сътрудници, които са български граждани.
Ген Студенков: "За щатните служители, офицери и оперативни работници изваждането на цялата информация за тяхната дейност ще създаде известни неудобства. Не, тук говоря за щатни офицери, които са били от военното разузнаване до 1991 г. по памет, според мен няма политици сред тях - но на други длъжности има политици, които така или иначе са попаднали в управлението на държавата или в други структури поради техния добър капацитет".
- Бихте ли ни казали какво се съдържа (вадя папка)в тази папка, тя е трябвало да бъде унищожена?
Ген Студенков: "Това дело, което извадихте от стилажа, е на секретен наш сътрудник в което има подшити материали за него от 1961 година до средата на 73–а в първата част на всяко дело има опис на документите и на коя страница се намират - по това също може да се прецени дали от делото има нещо извадено".
В делото на агент Румен, може да се види тайнопис, отчет за срещата му с друг агент както и добре маскиран микрофилм.
Разсекретяването обаче може да предизвика трусове заради чуждите агенти, чиято самоличност може да се изясни от делата на оперативните работници смята бившият директор на службата.
О.р. ген. полк. Васил Зикулов: "В делото на друг оперативен работник фигурира името, и не само името, а на каква основа ние сме се готвили да вербуваме един западен политик, когото ние не вербувахме просто защото щеше да ни излезе скъпо, но този политик след това стана председател на Министерския съвет на тази държава, но този политик и сега може да стане председател на МС, такава политическа позиция заема,...но един ден ако това дело стане достояние в тази комисия, достояние на недобросъвестен човек, а ние не ги знаем колко са добросъвестни там, ако попадне в ръцете му един ден, Ивайло Калфин да бъде поставен в положение, в което отива в тази държава, а на него му изтърсят вестници, които пишат, че еди - кой си политик се е срещал при съмнителни условия с еди кой си български разузнавач".
През 80-те години първите персонални компютри са били внедрени именно в разузнаването. Тогава за шифроване на съобщенията е използвана тази електронна машина - Комодор. И сега военните разполагат с най-новите технологии. Част от тях се намират в строго секретно поделение край София.
Бързото развитие на технологиите обаче налага разузнаването също да върви в крак и дори да изпреварва във въвеждането на нови технологии, комуникационните компании буквално работят за специалните служби.
Следене на спътникови комуникации в България се прави от 1973 година.
Ген. Студенков: "Всички съвременни комуникации вече са изнесени в космическото пространство чрез комуникационни сателитни спътници, както за граждански, така и за военни нужди - така и информацията която е свързана с нашата основна задача - борба с тероризма също основно преминава оттам".
Често пъти специалистите, говорят за така наречения „свръх-улов" или получаване на прекалено - голямо количество информация, което води до невъзможност тя да бъде обработена и анализирана. Експертите са изчислили, че дори най-мощните разузнавателни служби са в състояние да обработят едва 20% от постъпилата информация. Директорът на "Военна информация" е категоричен, че дейността на службата не накърнява правата на българските граждани.
Ген Пламен Студенков: „Задачите, които са ни поставени и изпълнявани, са само извън територията на страната - нямаме поставени задачи, а нямаме и средства за следене и добиване на информация, която касае вътрешната сигурност на страната. Такава информация, която касае български граждани или българските интереси зад граница, след съответното й обработване, се стараем по възможно най-краткия начин да я предоставим за ползване на министъра на отбраната и на ръководството на страната ни”.
Връщаме се отново в центъра по пътя обратно се интересуваме дали всички разузнавателни данни се споделят със съюзниците от НАТО.
Ген Студенков: "Не може всичко да се споделя - така правят останалите държави в НАТО, така правим и ние - на първо място е националният интерес и информация, която касае само България и само нашите национални интереси, не се споделя - като процент обаче тя е доста малка”.
Информацията доставяна от военното разузнаване на България е от особена важност за алианса. Това бе потвърдено и от директора на разузнаването към военния секретариат на НАТО. Причината е в уникалния опит и разузнавателни контакти на Западните Балкани, Близкия изток и Северна Африка, които за някои наши съюзници са непостижими.
Контраадмирал Крис Клейтън - директор на разузнаването на военния керетариат, НАТО: „Изпратили сте много хора в Афганистан и интересът на НАТО там е значителен. Подходът на вашите разузнавателни служби тук е много добър и е пример за много други нации в Алианса. Сигурен съм, че ще има още промени. Трябват пари за изграждане на нови способности, но българските служби имат възможности и контакти на различни места, което е добре за нас в НАТО”.
Контактите между Служба "Военна информация" и разузнавателните структури на НАТО започват в края на 2001 г. Две години по-късно, службата е включена в ръководните комитети по разузнаването в НАТО. Изграден е национален терминал от автоматизираната система за обмен на информация на НАТО за обмен на информация в реално време.
Ген. Студенков: "В комуникационния център минават всички връзки на службата, външни и вътрешни, това може да се каже, че е нервният център - знаете всяко разузнаване в липса на среда, в която да предава информация, е просто неефективно - в този смисъл оттук минава цялата комуникационна система”.
- А сигурна ли е по отношение на пробиви от вън?
Ген. Студенков: „Смятаме, че е сигурна, тъй като има изградена защита външна, криптирана система - 100% едва ли някои може да даде гаранция за тези неща, но ние сме взели всички необходими мерки наистина да няма никакъв пробив и срив в нея, тъй като всеки един би се отразил сериозно на работата”.
Картечни пистолети, револвери - разузнавачът трябва да се обучи да стреля отлично с оръжия от всякакъв калибър.
От стрелбището в подземията на разузнавателната централа започва подготовката за мисии в чужбина. Включването на военното разузнаване в мисиите на контингентите започва след един изключително драматичен момент във военната история. На 27 декември 2003 г. българската база в иракския град Кербала е атакувана от камион бомба, жертвите са 5, ранените са близо 70. Тогава Генералния щаб обвинява служба Военно информация, че не е предупредила за атентата. Службата до момента работи на стратегическо ниво без да има хора на терен.
Ген. Майор Пламен Студенков: "Убеждението ми и тогава и сега, че с въпросите на тактическото разузнаване трябва да се занимават съответните структури в БА, след като те нямат развити такива способности ние поехме върху себе си тази част".
Отговорът на въпроса ви има още една страна, тъй като в последните години все повече се размива границата между стратегическо и тактическо разузнаване - в много случаи тактически източници от терена оказва стратегически ефект. Именно поради тази причина от 2004 г. ние поехме върху себе си тази отговорност да изпращаме групи от службата за участие във всички мисии и съм изключително доволен за взетото от нас решение, и най-вече за изпълнението, тъй като създадохме доста полезни източници на информация, в които използваме в момента и в бъдеще когато операциите в тези райони приключат”.
До момента над 100 служители на разузнаването до момента са участвали във военни мисии, за да гарантират сигурността на контингентите. По неофициални данни в Ирак и особено Афганистан, където населението е изключително бедно, срещу 100-150 долара месечно военното разузнаване получава ценна информация от местната си агентура. Тъй като само с агентурно разузнаване може да се добие информация за подготвян терористичен атентат и евентуално за се осуети изпълнението му.
Най- коментираният успех на военното разузнаване е добиването на изпреварваща информация за подготвяното от Слободан Милошевич прочистване на Косово известно като операция "Подкова". Разузнавателните данни, които тогавашният външен министър надежда Михайлова предава на германския си колега Йошка Фишер са оценени като надеждни от германското разузнаване и служат като доказателство за започналата операция на НАТО в Косово. Професионалната общност мълчи по тази тема. Факт е, че в разузнаването за провалите бързо се разчува, а за най-интересните и успешни операции ще разберем след десетилетия, ако информацията не е все още строго секретна.
