Страх
Какво може да е общото между журналист, зъболекар, сервитьор, държавен служител, бизнесмен, моден мениджър и наркодилър. В случая това, че всички те са станали жертва на едно и също посегателство...
17 Март 2008
Реклама
автор: Миролюба Бенатова
Някой е решил да ги накаже с обезобразавяне като ги залее с киселина. И винаги, независимо как изглежда отстрани, мотивът е дълбоко личен. Сред жертвите, които на Балканите са няколко десетки, има и мъже, и жени.
По-голямата част от нападенията остават неразкрити, въпреки че има сериозни подозрения кой би могъл да ги е поръчал. Киселината е като всички останали незаконни оръжия. Който иска - намира. Какви обаче са хората, които избират точно този начин, за да наранят? Къде е началото на тяхната болка и защо техните несподелени страхове се превръщат в смърт за най-близките им хора? Миролюба Бенатова разговаря с палачите и жертвите им, както и с лекарите, които градят разрушеното отново.
Един непрестанен страх и един измислен свят на ужасите. Хората, които извършват такива неща, на пръв поглед изглеждат като всички други.
Боряна
"22 срещу 23 юли 2005 година. Лято. В момента, в който посягам да си натисна копчето за лампата, той изскочи. Плисна ми го. Даже си изпусна буркана. Бутна ме. И избяга..."
Иванка
"Аз говорех с майка ми по телефона, той изникна от дясно. Никакъв диалог. Даже мисля, че се усмихна. Сигурна съм. И аз се усмихнах, защото реших, че така - бързайки ще се блъснем и ще е смешно. А изобщо не беше смешно след това. В момента, в който вече сме един до друг, всичко стана за секунди, той ме залива и болката е неописуема. Имах чувството, че всичко вътре в мен гори. Органи,.всичко, просто изгарям. Болката е неописуема".
Мария
"Първо мислех, че е вряла вода, после... болката е секунди. Но от миризмата на развалени яйца веднага ми стана ясно, че е киселина. Първо исках да видя окото си, защото там чувствах болката. Видях, че кафявата част е бяла, уплаших се, че ще ослепея. Тя е толкова комплексна и силна болката навсякъде, че не можеш да мислиш в момента само за окото, лицето или че гърдите ти горят. Помолих да ме съблекат. Изгарях. Усещах, че изгарям".
Д-р Дарина Кръстинова, естетичен хирург
"Хубави жени, млади. С характер. Винаги с характер. Имала съм и доста мъже също така. Има един от малайзия един почтен ревизор, залят. Държавата ми го прати и той също беше изгубил едното око. Египтянинът, също любовна история. Мъж с характер, оправихме лицето. Имала съм три-четири случая от Гърция, три-четири от България, и мисля, че една от Турция. Единственото детенце, което съм имала залято беше румънче. Никога от Европа, освен балканите. (...) Правенето трае няколко години и през това време трябва да живее. Животът трябва да се живее, защото никак не е толкова дълъг. Има такива, които никога не могат да се възстановят, защото освен физически, са и психически унищожени. Мисля, че тези, които достигат до добър резултат са тези, на които помагат приятелите и семейството. Но трябва да преминат и през следващия етап - да приемат, че никога няма да си върнат предишното лице!!!!!
Иванка
"Около 10 години живяхме заедно. Той не малка част от този период беше в затвора. Дъщеря ми е от него. Имам друг брак, имам син на 18 години. Стоян винаги ми е казвал, че ако го напусна ще стане по-лошо. Може и да не съм жива. А ако живея с него, нещата ще вървят, макар и трудно, но по неговите правила, разбира се".
Стоян
"Аз съм мъж с характер, с достойнство, с морал. И си държа на думата. Разбирате ли ме какво искам да си кажа?! Аз излизам от затвора и намирам една нейна снимка с един и с една нейна приятелка. Прегърнати. И я питам. Изкривих й пръста. И после й го върнах обратно. В нерви и злоба. А тя страда - прегърната. За какво става въпрос?!
В гняв във нерви съм й казвал, че ще я убия примерно, ще те смачкам, ще те набия. Не може да се каже точно бой. това посягане ,дърпане, шамари, това не е бой за мен. Блъскал съм я, дърпал съм я. Това е. не съм я бил. Обиждал съм я. Това го има във всяко едно нормално семейство".... (гледай филма в секцията "Видео" на предаването)
