автор: Кристина Баксанова
Всяка сутрин три момчета от родопското село Кожари пътуват за училището в съседното село Буйново. Трудно се пътува само през зимата, защото е много студено. Два километра са, но ни измръзват краката, обясняват те.
Учебният ден започва 15 минути преди 8 ч. сутринта. Проверявам каква е температурата в стаите, защото през по-голяма част от годината при нас е студено. Понякога палим печка и през май, разказва директорката Севда Чуртова.
В училището в село Буйново учат 32 деца. Докато второкласниците повтарят новите думичките по английски език, най-малките ученици учат как да работят с компютър. След тях пред компютрите сядат на най-големите - осмокласниците
"Влизам в чата. Там е най-интересно. Чатя си с момичета. Вчера се започнах с едно от София, имам и позната от Варна, от цяла България. Някак си по-интересно е да работиш с компютър и с интернет", споделя осмокласник.
За момчето и съучениците му тази учебна година е последна в училището в Буйново. На есен момчето трябва да продължи образованието си в гимназия. "Малко се притеснявам. Свикнал съм тук да живея. Тук са приятелите ми, семейството. Ако отида в друг град ще ми е скучно, но сигурно ще свикна. Струва ми се, че хората там ще са по-отговорни. В началото ще се държат сигурно по-хладно, защото сме от село, а те са граждани. Може пък и да ме харесат?!".
В училището в село Буйново всички деца учат в смесени класове. В часа по музика на V клас, е и единственият седмокласник в училището - Станимир. Шестимата учители в Буйново преподават по няколко предмета. Бинка Иванова освен по музика, води и часовете по химия, биология и география: "Трудно е, трябва да се приспособяваме при преподаването на материала. Изведнъж преминаваме от V към VІІ клас. Там материалът е по-сложен. Възрастта е различна, материалът е различен и в един час трябва да се нагаждаме. И за нас е трудно със слетите класове".
Директорката също влиза в час. Тестовете и тук са заменили старата форма на писмените контролни.
Село Буйново е разположено високо в Родопите. Намира се само на два километра от границата с Гърция. Няколко пъти е разселвано селото, но хората пак са се връщали. В Буйново живеят 460 души. Повечето от тях се занимават със земеделие и животновъдство. Боли ги, че селото им отново замира.
Селото е на 25 километра от Девин, но с автомобил разстоянието се взима за около час. Пътят е живописен, през сърцето на Буйновското ждрело, но тесен, а през зимата труднопроходим и опасен. Надеждата на хората от Буйново е в малкото училище. То е предложено бъде обявено за "защитено". В малкото училище децата търсят знания от учителите, но и те има на какво да научат.
Преди шест години
работният ден за леля Атидже от село Гьоврен започваше с цепене на дърва и пренасяне на въглища за 16 печки, които отопляват класните стаи на училището в селото. Децата често й помагат. След всеки час вместо да играят на вън, децата избират да се съберат около печките.
Шест години по-късно в училището в Гьоврен работи парно и на леля Атидже не се налага всяка сутрин да сгрява учебните стаи, но децата в селото са намалели на половина.
Преди шест години Джамал е бил сред новите ученици. Сега е последна година в училището. От следващата учебна година трябва да продължи образованието си в града, защото в селото няма гимназия: След 8 клас мисля да уча в гимназията в Девин. Там дават една солидна подготовка, за да кандидатствам след това в някои университет. Мисля да е нещо свързано с историята или с компютри.
Съученичката му Симона още не е решила къде ще учи догодина, но знае какво иска да следва в университета. Повечето учат в Девин. Остават там на пансион. Аз харесвам археологията и искам да уча това в Пловдив.
Целият клас на Джамал и Симона напуска училището в края на годината. Така от 60 ученици, на 15 септември в класните стаи ще влезнат 43 деца. Силва Башова е сред 10-те преподаватели в училището. В началото на кариерата си започва като учител по математика, но сега преподава и уроците по английски език.
Половината от преподавателите в училището са от селото. Останалите пътуват всеки ден от Девин и от Триград, за да предадат уроците си. Казват, че през зимата е най-трудно. Автобусът често ги оставя на главния път, защото отбивката към селото е с висок наклон и пътят често е заледен.
Преди шест години жителите на Гьоврен се бориха за парно и компютърен кабинет в училището. Вече ги имат. Но сега са притеснени докога ще чуват училищния звънец да бие. От тази година, както във всички школа, и тук е въведена системата на делегираните бюджети. Директорът пресмята приходи и разходите, но не може да намери положителен отговор на задачата. Засега училището не е предложено за "защитено", но хората в селото се надяват това да стане.
