автор: Емил Дилчев
Марги: Когато съм уморена и когато искам да се разтоваря, идвам на моята къща. Тя е близко до София, но е много прекрасно кътче, защото е сгушена в едно прекрасно градче - Брезник, в полите на едно прекрасно борово бърдо. Всъщност тази къща наследих по майчина линия. Нейният дядо я е направил, в случая моят прадядо. Той е бил поп, поп Димитрий.
По принцип много обичам цветята, от дете. Аз съм израсла тука, всяко лято съм идвала между цветя, в градини. Обичам да отглеждам, обичам да гледам как цъфтят, обичам да виждам как растат, просто ми е интересно, приятно ми е. Човек като засади нещо, иска да види какво ще се получи след това. Обичам да се занимавам с пръстта, да ги пресаждам, да им говоря, ако щеш. Тук специално, в двора, много мушкати и сакъзчета, за да бъде красиво. Виж, колко са красиви, цъфнали са всичките в момента. Аз обичам да им махам жълтите листа, да им махам плевелите. Ако ми видиш ръцете някой път без ръкавици, са страшни! И в София се занимавам пак с моите цветя, които са ми вкъщи и които синът ми особено, като влезе и каже: „Боже, тия цветя!" А някой път, понеже го ангажирам да ми ги полива и той казва: „Мамо, това не може да бъде! Не мога да ги полея, толкова са много!" Искам да ти покажа моите храсти. Погледни тоя жълт храст какъв е грамаден!
- С какво е той?
- Ами, много интересен такъв, не знам. Много бодлив цъфти, а пък наесен, погледни, прави някакви гроздчета. Не го знам дори какъв е точно храста.
- А как си намираш всички тези цветя? Дава ти ги някой?
- Да. Някои си ги купувам, някои си взимам семенца, садя ги. Виж сега, това е уникално красиво сакъзче. Изключително красиво, просто ми е любимо. (смее се)
- Когато вас ви няма тук, някой грижи ли се за твоите цветя?
- Имам една жена, на която съм много благодарна, защото е почти невъзможно сам да се справя човек. Тя коси тревата, полива ги, изобщо грижи се за тях. Ако я няма нея, трябва да прескачам всеки ден едва ли не до тук, защото през топлите дни трябва да се полива непременно всяка вечер.
Това е т.нар. "прилепка" на къщата - едно преддверие, в което да си изхлузват, да речем, ботушите, калните галоши, нали знаеш навремето е било така. И тя беше дървена, както я виждаш, но ние я реставрирахме изцяло наново с дърво. Заповядайте! (влизаме в къщата)
Значи някога къщите са се правили така: влизаш от вратата и едно антре. И от антрето - стаи.
- Първото, което ми прави впечатление, са високите тавани.
- О, да, това е най-хубавото нещо и погледни,у каква шапка съм си сложила над вратата.
- Каква е тя?
- Това ми е подарък от един приятел, българин, в Канада, когато бяхме. Тя е оригинална мексиканска шапка. (вървим и влизаме в стаите)
- Всъщност ние сега за зрителите на bTV ще покажем местата, където ти прекарваш свободното си време. Виждам едни страхотни старинни легла.
- Да, това са железни легла с рисунки. А тази костенурка тук е океанска и аз си я носих от Африка, пренасях я през всичките самолети. Това е една маса, която има някакви скривалища отдолу, едни шкафчета много интересни. Това е тайник, представи си, в масата вътре. /смее се/ Това е едно много старо бюро, което също много си го харесвам. Виж, как се отваря. А погледни сега, това са мои снимки, когато сме се женили с мъжа ми. Не знам дали забелязваш това ковьорче, което е там. Това е може би точно на 107 години, много старо, попско. Духът на къщата мисля, че се е запазил с всички тези мебели - стари, пък и някои нови. И така, чувствам се много уютно и приятно. Обикновено събота и неделя се събираме и правим такива хубави яденета. Децата играят и им е приятно.
- Именно за тях ли сте направили тази част на къщата, която сега ще видим?
- Дали за тях, дали за близки хора, дали за приятели. Заповядайте!
- Тук, веднага, първото, което виждам, е един странен надпис! Какво е това?
- Знаеш ли, дядо поп е описвал някакви битки, доколкото си спомням. Ела, да ти покажа всъщност рисунките, които той е направил сам! Аз съм викала експерти, които казаха, че те нямат кой знае каква стойност, но това е духът на къщата и е хубаво, че съм ги запазила. То стои като едно прекрасно пано, като една прекрасна картина в тази стая, а пък и е един спомен от човека, който е правил тази къща.
Картингът
- Сметни, това са повече от 35 години и аз съм все на волана, защото ние сме все на път - такава ни е работата. Смея да твърдя, че карам добре и действително това ми е страст. Да, картингът е нещо по-различно от лекия автомобил, но пък при положение, че тази писта е наша, остава да не карам на този прекрасен простор.
Предпочитам автомобила, като че ли ми е по-голяма емоция, но това, че тук е открито и все едно съм в едно кабрио, това, че ми се веят косите, това, че дишам въздух, за мене е едно прекрасно усещане. Когато може, а и много разумно, разбира се, трябва човек да кара с по-висока скорост, при положение, че е сигурна колата му, че пътят е добър. Иначе винаги се съобразявам с настилката, с мястото, където карам и така нататък.
Христо Кидиков
Христо: От много години съм тук, в тая моя обител, която аз намирам за място, което ме зарежда с много положителна енергия. Това е вилата, която аз повече от 25 години правя и непрестанно нещо доправям. Първо се увлякох по реставриране на стари битови предмети. Тъй като пътувам - такава ми е професията - по селца и градове по-малки, по-стари хора когато срещна, ги питам: „Нещо да имате за изхвърляне, някой чекрък, някоя хурка, някоя мотовилка, нещо, масичка, трикрако столче.
Ето, това сега, виждаш колко се е, почти, трябва да се накисне с вода, да се затегне хубаво, тези неща., това нещо да се изшкури, да се направи и след това ще бъде закачено някъде. Ето, то е готово тука, като го чукнеш!
- Готово за работа?
- Готово за работа! Това буренце така ще бъде и то направено, старо. Това е било за олио, за зехтин - старо, трябва му. Тука един пергел стар, така.Ето това, примерно, са слагали сол в това нещо, сол. и се е пазела суха много добре. Това е за биене на масло, от млякото са вадели масло, тук с една пръчка. Това е една стара масичка, ето тук тая лъжичка, солницата и тя се е слагала така нали и тук са се хранели хората.
- Как се роди любовта ти към дървото и после към музиката?
- Аз реших, че съм вече голям в осми клас и няма да се излагам да отивам на изпит, пък ако ме скъсат да повтарям и казах на баща ми, че искам да работя. Започнах да чиракувам, та седем месеца, после положих изпит, първи разряд, след това втори и започнах да работя, но в същото време започнах да уча и вечерно училище, защото разбрах, че без учение няма да стане.
- А тука виждам една чешма, която...
- Тази чешма сега я правя. Имаше долу едно корито само, което аз го използвах и я дигнахме с един майстор мой, приятел, Бойко. Камъните - от местната река, ходя, събирам си ги, вадя ги, почиствам ги, защото те са доста така плесенясали. После се търкат с тази четка. Имам си метална четка и забърквам си теракол и започвам да ги лепя. Това трябва да се изчисти. Дето има една приказка: "Три пъти мери, един път режи!". Ето това ще е идеално тук. Слагам материалец. И го слагаме. Докато му изкараме въздуха. Е, тука гледаме да изравним. Тука оставям мястото, където ще влезе теракотната плоча, да има тука точно. Както от тази страна се оставя място, така и тука. След като дръпне едно 10-15 минути, като го изработва това цялото, го фугирам с една гъбичка и с мокра вода докато е прясно и добива.
Пригаждам си по моему с инструменти. Това сега е една стара солница, която смятам, че ще мога да я възстановя. Първо трябва да се почисти хубаво отвътре тази плесен. След това започваме да шкуриме до дърво. Това е гъбично заболяване по дървото и ако не се стигне до истинското дърво, независимо че след това ще се лакира, иска се търпение, пък аз време имам достатъчно. Като пея, се изпотявам, като работя това, също се изпотявам, значи, че има работа, не е само така. След това, първо го грундирам, и след това го лакирам. Тук с една скобичка ще го хвана, а след това тук ще го китосам.
- Само един от трите ви сина ли наследи музикалния ви талант?
- Николай, големият, той се занимава с музика. От него засега са ми и двамата внуци - едно момиченце и едно момче, което кръстиха на мое име. Така че вече има Христо Кидиком-младши.
Ще отворя една скоба. Наскоро завърших моята книга. И описвам по-точно по-веселите неща на нашата професия. Не се задълбочавам в това колко е трудна и в кухнята точно не влизам, нито някакви жълтини да има и глупости, и интимни неща. Те са си, както пиша, в графа „строго секретно". (Пее „Хей, живот, здравей, здравей").
Теди Кацарова
Теди: То, рисуването, явно си е било дълбоко закодирано в мен, въпреки че аз никога не се наричам художничка. Просто защото аз продължавам да смятам, че съм си аматьор. Но изразявам чувствата си по този начин. Като малка, си спомням, в детската градина спечелих конкурс за най-сполучлива рисунка, защото бях нарисувала десет негърчета около огън, не знам защо.
Съжалявам, че не съм си я взела, че да си спомням. В последствие имах мечтата да стана балерина, но бях доста закръглена и се отказах от тази мечта и след това исках да рисувам. Това беше нещото, което не ме караха да правя. Аз го правех с удоволствие. Това, което ме караха да правя, беше пианото. И толкова го мразех, че го наричах „това черното". И когато му се ядосвах, тъй като не можех да изсвиря нещо, взимах школите, почвах да го налагам. Човек, когато няма желание да върши нещо, той нито може да се изгражда, нито може да импровизира. За мен импровизациите са най-важното!
- Твоите рисунки импровизации ли са в този смисъл?
Теди: Да, определено. Рисувам извън всичко, което, както ти казах, съм учила и просто чрез цветовете се успокоявам.
- Ако някой сега ти каже: „Искам да ми нарисуваш картина, да си я сложа в хола?!"
Теди: Ами да, с огромно удоволствие бих го направила - и първо бих желала да постоя с този човек, нали, да го опозная и да видя той каква енергия ще ми даде. Ако е човек с прекалено негативна енергия, може би не бих могла да направя нищо друго освен нещо тъмно. А ако е човек с много положителна енергия, бих направила експлозия от цветове.
Честно казано, като тийнейджърка бях изключително объркана, просто не знаех какво искам, въпреки че мислех, че ще се занимавам с рисуване. Трябва да си изключително добър, перфекционист. А аз не съм такава, не съм перфекционист до болка. Сега виждам, че съм перфекционист в музиката, но може би защото това е, което го мога по-добре от рисуването.
А в рисуването не мога да кажа, че работя в детайли, че изпипвам докрай нещата, не! Сред, така, съученици и колеги сме си говорили - този, който рисува изключително добре и в детайли, го наричахме цъкльо, защото изцъквал нещата. Аз никога не съм била такава, не съм цъкала отгоре, затова е и удоволствие все още, не се задълбавам в нещата.
- Едва ли Силвия и Милчо сега подозират какво правим в звукозаписното студио, тяхното, но аз искам да кажа, че ние тука набързо импровизирахме... как да кажа.
Теди: Довършваме!
- Това са едни слънчогледи?!
Теди: Едни слънчогледи, които ми дават много светлина. Не мога да кажа, че са изпипани перфектно или нещо такова. Просто усещането за тях е много, как да кажа, успокояващо.
- А някога хрумвало ли ти е, че в звукозаписното студио може да седнеш и да рисуваш?
Теди: Ами да, защото аз в интерес на истината почти цялата ми изложба беше нарисувана в, така, част от звукозаписното студио, в което работя във Финландия. Звука, може би, на музиката ми помагаше там. Започнах много да рисувам в Скандинавия и започнах да използвам страшно много цветове, явно защото са ми липсвали. Там ти липсват цветовете, тъй като, както всички знаят, е доста тъмничко зимата.
Лятото пък е обратното Има по три-четири часа тъмнина, дори не е и тъмно. В продължение на няколко месеца страшно много рисувах и съпруга ми се запозна с един художник и той така се заинтересова: „А, да, и ти рисуваш. Ами дай да направим една изложба!" И там направих една изложба в града, който живеехме тогава - Турку. И се изкупи за три дена. Не знам как се получи това. Хората идваха и казваха: „Тези цветове много ни успокояват!"
Сега новото ми хоби е пак на аматьорско ниво, доста аматьорско, е фотографията. Красотата около нас е толкова много, а ние не я виждаме, не си отваряме очите, за да я видим. Има неща, които отминаваш всекидневно, а всъщност те са толкова красиви. Снимам винаги, когато видя нещо красиво. Аз виждам красота дори и в една стара съборена порутена къща. Тези цветове не може да ги видиш другаде. Голям фен съм на небето. Мога да гледам небето с часове. Тази примерно страхотно много ми хареса. Точно тогава щеше да вали и дъжд и беше пред буря и имаше слънчеви лъчи.
Във Финландия ги показвах тези снимки. Те, първо, че страшно много ги харесаха. Всичките ми приятели искаха да ги имат. И второ, тяхната любима, това им беше любимата картина, защото беше с трабант отпред. Бих искала да направя поредица от различни прозорци. Прозорци в различни държави, защото за мен прозорецът означава това, да си екстраверт, да отвориш душата си и да отвориш себе си. Прозорецът има много значения - прозорец към душата ти, прозорец към света. Една от любимите ми снимки е Ню Йорк. Направих всичко да е черно-бяло и само червеният цвят. За мен червеният цвят е агресия. Това е, което усетих в Ню Йорк. Агресията да успееш, да се издигнеш над тези стотици, хиляди хора, които вървят всеки ден. Това пък е нещо, което ме разтърси дълбоко. Това са италианските Алпи и открихме случайно един малък параклис с гробище. И това бяха най-красивите и подредени гробове, които някога съм виждала в живота си. Всичко беше в цветя и всеки един гроб имаше отделен кръст, който явно беше правен за човека, който е., смисъл много интересно персонално усещане имаше там. Това е една снимка от Венеция. Гледайки тази снимка, можеш да усетиш влагата. Това за мене е най-прекрасният град, който може би съществува. Това е все едно влизаш в историята. Това примерно е една друга снимка, която ме успокоява винаги, когато я погледна. Направих я в Турция, на един плаж безлюден. За мен музиката е наркотик. Просто няма спирка, не можеш да спреш. Ако спреш, изпадам в страхотна депресия. Ако спра за няколко месеца, просто полудявам.
- А полудявала ли си някога от невъзможността да рисуваш?
Теди: Не, не, не съм. Значи наистина музиката, сега виж ти ме наведе на мисълта, че наистина музиката е това, за което горя. Ще продължава да е така. За мен най-хубавите часове в живота са след концерт, когато виждам хората как са усмихнати. Това е най-хубавото нещо. Заради това си заслужава човек да живее!
