автор: Канна Рачева
В колекторите, между остатъците от 4 км кабели на градския транспорт и БТК, на уличното осветление и кабелните оператори, на МВР и военните. Там, където е цялата микроинфраструктура на столицата и откъдето само за една година БТК е загубила 18 милиона лева. В същото време на държавата са й необходими 10 млн., за да възстанови поетапно скривалищата в София. Защото хората и днес се крият в тях. От какво - време е да видим заедно.
"Този живот не би трябвало да съществува. Защото това е резултат от живота над земята. Защото, за да влязат тези хора под земята, нещо ги е принудило. В скривалището в "Слатина" е бил архивът на Гестапо. В момента няма нито едно листче, което да е останало от тях. Навярно това е било в интерес на съответните специализирани служби, както и на хората, които се занимават с история. Всичките входове на скривалището, четири на брой, са разположени до основната галерия и на-далечното е в границите на "Гео Милев", излиза от входа.
Скривалищата в нашата страна се използват от клошари. За съжаление. От хора, наркозависими. Трудно се осъществява контрол върху всички тези входове. Примерно, едно галерийно скривалище, в което може да има повече от три-четири входа, за съжаление, се оказа едно добро убежище за тях, за да се скрият от околния свят.
В никакъв случай не мога да приема, че животът под земята е по-добър от живота над земята. В противен случай целият живот щеше да бъде под земята, а не над него. Все пак, той може би е по-добър само за хора, които гледат да се скрият от проблемите си, ежедневните си проблеми. И навярно за тях е по-добър. На места е под 30 метра на повърхността и условията не са нито близки до домашния уют, нито приличат на хотел. Независимо, че все пак и те си създават своите удобства.
От 15 години не са влагани средства тука, казах ви, че само целево са отпускани пари за поддържане на галерии, на тия галерии и укрития.
Работя в Гражданска защита от 1991 година. Точно тогава, когато постъпих, укритията, и това специално, бяха в добър вид, както ви казах имаше и работилници. Но с течение на времето, близо 15-16 години, специално това започва да става в този вид. Поради липса на пари...
От днешно време много лесно можем да направим оценка на хората, взимали решението за тяхното строителство преди повече от 80 години, с тяхната прозорливост. В навечерието на Втората световна война те са взели решението за строителството на такива защитни съоръжения, за да защитят населението от въздушни удари. И винаги си спомням с умиление разказите на старите софиянци за зловещия вой на сирените, предвещаващи въздушния удар на противника в края на войната, за детския плач и надеждата на техните родители за оцеляване при масираните бомбардировки над София в края на 43-та и началото на 44-та година.
Много пъти съм си задавал въпроса дали в днешно време тези защитни съоръжения са необходими. Спомняме си всички кризата в бивша Югославия, кризата в Ирак - период, в който и нашата страна взимаше съответните мерки за да се предпази населението при необходимост. В тези периоди инцидентно бяха отпускани финансови средства целево, за да може да се пригодят и преведат в необходимия вид за ползване на тези защитни съоръжения.
Все още не е дадена точна и ясна оценка на опасностите за нашата страна. А и едва ли ще може да се даде еднозначно. Така че за тези защитни съоръжения, за които българският данъкоплатец в годините назад е оставил милиони левове, би трябвало да се продължи тяхното поддържане. Цифрата, която е необходима за пълното им възстановяване, е над 10 милиона лева. разбира се, ние се надяваме това да стане поетапно, финансирано от държавата за следващите три-четири години.
Опитът показва, че там, където защитните съоръжения са отдадени под наем, тяхната поддръжка е повече от перфектна. Не мога да си обясня обаче, няма голям наплив когато обявяваме такива конкурси за отдаване под наем на тези защитни съоръжения. Бих казал, даже за голяма част от тях въобще няма и желаещи. Има и някои парадокси, тъй като от държавна собственост, и съгласно нашето законодателство, наемът на квадратен метър на това защитно съоръжение е равен на цената на квадратен метър, ако е държавен имота и на бул. "Витоша". Така че, сами можете да си представите, че трудно може да се намери такъв кандидат. Разбира се, говоря за базовата цена".
(...)
"Лошото е договорите, които правят и законите, които ги гласуват някои хора. Това е пречката, която тези помещения в момента да не са взети под наем, тъй като се хвърлят много пари и за това време не могат да се възстановят. На мен например, за да го държа това помещение, аз си продадох апартамента и всичките пари от апартамента ми са тук", обяснява собственик на пловдивско заведение, устроено в скривалище.
"Хората обичат да се връщат към миналото. Дори на някои места ги (скривалищата - бел. ред.) ползват и за музеи. Музеи, в които се експонират неща от десетки, стотици години от времето и такава една метална врата, особено ако човек я раздвижи и чуе този пронизителен звук, при нейното затваряне, би могъл да си представи как са се чувствали хората, когато са се укривали в тези защитни съоръжения, за да спасят своя живот.
Голяма част от защитните съоръжения в нашата страна са строени до началото на 70-те години. Сами можете да си представите във времето на Студената война какви мерки са предприемани, за да се скрие къде точно са строени, финансирането им, включително и начина, по който са строени не е бил много виден за обществото. Това сега, в днешно време създава редица неудобства. Тези, които са изграждани по линия на Министерството на народната отбрана тогава, или министерство на отбраната, за нуждите на гражданска отбрана - за тях има документи. И те са актувани в днешно време като държавна собственост и в момента се управляват от министерството на държавната политика при бедствията и авариите, а преди това от гражданска защита. но, съществуват и доста защитни съоръжения, за които все още не могат да се издирят никакви документи. В интерес на истината не е голям напливът на която и да е институция да придобива такава собственост.
Има празнота в съзнанието на голяма част от хората. В края на краищата нещо, което сега се възстановява и поддържа с финансови средства на държавата, когато го разрушаваме, не си даваме сметка, че следващите години отново ще трябва да се вложат държавни средства, отново да го възстановим. Вместо тези финансови средства да бъдат насочени в друга, не по-малко полезна сфера на нашия живот над земята".
За колекторите
"Навярно кабелите, които са изработени от ценни метали привличат крадците, за да изкарат жълти стотинки и пак не отчитат това, че в края на краищата това хората после пак ще го платят, за да се възстанови. Докато в защитните съоръжения такива ценности няма и от такава гледна точка посегателствата върху такива неща са ограничени. Те си имат измервателни уреди, с които замерват и виждат дали може да се реже. Дали минава ток, дали е работещ кабел. Има такива резервни кабели, които замерват, виждат, че не е действащ и го режат".
"Всъщност, не са уредени кардинални проблеми и въпроси, един от които е това, че собственик на съоръжението тунел, наричаме го инсталационен колектор, наистина е Столичната община дотолкова, доколкото е изградено със средства на общината, експлоатирано е, поддържа се тунелът - самият колектор. Но този колектор в крайна сметка съществува, за да може да проведе, да преведе всичките тези кабели, тръби, които видяхме. А тези проводи са собственост на други фирми, които нямат нищо общо със Столичната община. И това е огромното противоречие и виждаме какви са резултатите.
Това, че са заварени шахти, това, че има СОТ или че няма СОТ, че има кражби, в крайна сметка е едно следствие, реагиране на тази ситуация. От невъзможност доведено да слагаме СОТ и да пускаме охрана да тича между капаците. Но, ако наистина се реши кардинално този проблем и се създадат условия, необходимите средства - постоянно да се почиства, постоянно да се отразяват въпросните течове, да се възстанови елементарното електрозахранване - в смисъл осветлението на тези инсталационни колектори - това не би било така".
"В съзнанието ни има доста проблеми, в нашето общество. Определено, проблемите които има, обществото над земята в една или друга степен се прехвърлят и под земята. Не може да ги разделяме нещата. Едни и същи хора сме тези, които се движим отгоре и отдолу".
