Мента

Малко любопитни факти за това растение

27 Октомври 2011

Ментата е род многогодишни тревисти растения от семейство Устноцветни. Разпространена е главно в северния умерен пояс. В България се срещат около девет вида с многобройни вариации. Стъблото е клонесто, високо около 0.70 см, листата са продълговати и остро назъбени. Цветовете са червеникавовиолетови, събрани в класовидни съцветия; семената са дребни.

Всички надземни части на растението съдържат етерично масло с главна съставна част ментол (45-65%). От надземната маса получена от 1 декар, прибрана в пълен цъфтеж през слънчево време, се получава при парна дестилация около 3-5 кг етерично масло.

То е незаменима суровина в парфюмерията, алкохолната и захарна промишленост. В България се култивира по поречията на реките Марица, Тунджа, Вит и др. Най-подходящото време за бране на мента е през юли и август, в началото на цъфтежа им. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 30 градуса.

Ментата е една от най-използваните билки поради многото си полезни въздействия. Древните римляни ароматизирали с нея залите за тържества и пирове, защото смятали, че мирисът на мента усилва мозъчните функции и подобрява паметта.

Ментата се придава аромат на плодови салати, особено с ягоди, конфитюри, кремове, безалкохолни напитки и сладоледи. Много интересна е комбинацията й с шоколад или с алкохолен коктейл.