Патладжан

Малко интересни факти за този зеленчук

Реклама

Патладжанът е отглеждан в южна и източна Азия от предисторически времена, но пристига на Запад едва около 1500 г. Многото му арабски и североафрикански имена, както и липсата на древногръцко или латинско име показват, че е пренесен в Средиземноморието от арабите в ранното Средновековие.

Научното наименование "мелонгена" произлиза от арабското име от 16-ти век за един вид патладжан. Поради принадлежността си към семейство Картофови, навремето са го смятали за отровен. Най-широко отглежданите сортове в Европа и Северна Америка в наши дни са продълговато яйцевидни, дълги 12-25 см., с тъмноморава кожа. Много по-голямо разнообразие от форми, размери и цветове се отглежда в Индия и на други места в Азия.

Патладжанът е много ценен в кулинарията поради способността си да поглъща големи количества мазнини, позволявайки приготвянето на много богати ястия. Месото му е гладко, а многобройните семена са меки, и както и при домата, годни за ядене с останалите части на плода.

Патладжанът се използва в кухните от Япония до Испания. Често се сервира сготвен като в тюрлю гювеч, френския рататуй, левантинската мусака и много южноазиатски ястия. Често го пекат с кожата, докато се овъгли отвън, след което месото се изважда и се сервира студено, смесено с други съставки, например в кьопоолу или близкоизточното баба гануш.

Поради многостранността си и широката си употреба, както в ежедневната, така и в празничната южноиндийска храна, патладжаните често са наричани "Цар на зеленчуците" в Южна Индия.